Фондовете за градско развитие ще инвестират 370 млн. лв. в приходоносни проекти на принципа на ПЧП






Безвъзмедното финансиране на "парче", без ясна визия в по-дългосрочен план през предходния програмен период не даде очаквания ефект върху икономиката. Затова прилагането на интегриран подход стана основополагащ при реализиране на проекти за градско развитие по Оперативната програма "Региони в растеж" 2014-2020, която разполага с бюджет от 3 млрд. лв. Това обяви Деница Николова, заместник министър МРРБ и ръководител на Програмата при откриване на Панел 2. "Перспективи за развитие на българските градове в настоящия програмен период" на провеждащия се в София Форум ГРАДЪТ.
1,6 млрд. лв. са насочени към подобряване на качеството на живот в 39-те големи града чрез комбинирани инвестиции в зоните за въздействие на Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. С ресурс от 207 млн. лв. даваме възможности за развитие и на малките населени места, за намаляване на диспропорциите и небалансираното развитие, отбеляза зам.-министър Деница Николова. Това ще бъде и наш приоритет при председателството на Съвета на ЕС", изтъкна тя. Към днешна дата 65% от ресурса на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. е договорен, като над 1,5 млрд. лв. вече са в общините за изпълнение на различни проекти.
В новия програмен период до 2020 г. по ОП "Региони в растеж" е предвиден ресурс от 370 млн. лв. за финансови инструменти. Той ще се разпределя под формата на инвестиции, чрез три фонда за градско развитие в 39-те големи града. Средствата ще се използват за предоставяне на нови нисколихвени заеми и гаранции за проекти за градско развитие и проекти за развитие на туризма, свързани с обекти на културното наследство от национално и световно значение.
Фондовете за градско развитие са шанс за подкрепа на проекти, които нямат възможност да получат безвъзмездно европейско или друго финансиране, но в същото време имат потенциал да се развиват и да носят печалба, посочи Деница Николова. По думите й финансовите инструменти насърчават предприемаческия дух и позволяват на всички икономически субекти да участват в развитието на градовете и да получават подкрепа със средства от Европейския съюз. С проекти могат да кандидатстват не само общини и министерства, но и църквите, частни инвеститори, публично-частни партньорства и др.В миналия програмен период от ОП "Регионално развитие", чрез финансовия инструмент JESSICA, в периода 2007-2013 г. са инвестирани 60 млн. лв. в проекти на бизнеса и общините, даде пример тя.
Тръжната процедура за избор на финансови посредници по ОП "Региони в растеж" 2014-2020 стартира преди дни, съобщи Светослава Георгиева, изпълнителен директор на "Фонд мениджър на финансовите инструменти в България" ЕАД (ФМФИБ). Срокът за подаване на оферти от финансови посредници за участие в процедурата е до 29 Декември 2017 г.
Подкрепа чрез финансови инструменти ще се прилага по приоритетна ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие" и приоритетна ос 6 "Регионален туризъм", чрез три фонда за градско развитие (ФГР - София, ФГР - Северна България, и ФГР - Южна България), с които се цели да се подобри достъпът до финансиране на допустими проекти, като същевременно се привлече допълнителен частен ресурс към средствата от програмата в съотношение 30:70.
Областите, в които проектите за градско развитие могат да получат нисколихвеното кредитиране, са: енергийна ефективност на еднофамилни жилищни сгради и на студентски общежития, устойчив градски транспорт, спортна и културна инфраструктура, зони с потенциал за икономическо развитие, градска среда, в т.ч. тържища и паркове, спортни площадки, басейни, опери, театри, читалища, посочи Светослава Георгиева. Тя отбеляза, че е предвидена е известна гъвкавост - 20% от проектите могат да са извън зоните за въздействие.
Разпределението на инвестициите, предвидени по финансовия инструмент, е: ФГР гр. София - 87,4 млн. лв.; ФГР Северна България - 130,4 млн. лв.; ФГР Южна България - 135,5 млн. лв.
Предоставените средства по финансовия инструмент "Фонд за градско развитие" ще представляват кредити с гратисен период до 36 месеца, в зависимост от сектора на инвестицията и спецификите на финансирания проект, с максимален срок на погасяване 20 години. В допълнение, ФМФИБ ще предоставя и гаранции към кредитите, частично покриващи кредитния риск по съфинансирането. За да могат да се възползват от предоставената гаранция, финансовите посредници ще трябва да осигурят частен ресурс на стойност - не по-малка от 40% от общия размер на финансирането, предоставено от ФГР за всеки инвестиционен проект, коментира Светослава Георгиева. В началото на октомври ФМФИБ пое и управлението на "рециклираните средства" по инструмента за финансов инженеринг на инициативата JESSICA, представляващи нисколихвени дългосрочни кредити в размер на 66 млн. лв. Ресурсът ще бъде вложен в проекти в седемте дефинирани в предходния програмен период града запазвайки двете финансови структури: Фонд за устойчиво градско развитие на София – гр. София, и Регионален фонд за градско развитие – в градовете Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен.
Надя Данкинова, изпълнителен директор на "Фонд за устойчиво градско развитие" ЕАД представи резултатите от реализираните устойчиви градски проекти на територията на София. С наличния ресурс през първия етап на инвестиране, ФУГР подкрепи 18 градски проекта на територията на Столицата на обща стойност 89 371 467 лева, заедно с общия принос на инвеститорите. Тези проекти допринесоха за устойчивото развитие на София и повишиха качеството на живот на населението, чрез създаване и реновиране на градски терени, осигуряване на достъп до иновативни здравни услуги и развитие на образователната и културната инфраструктура в столицата. 30 млн. лв. са "рециклираните средства", които ще бъдат реинвестирани в нови проекти до 2025 г. Към настоящия момент има одобрени 4 нови проекта, посочи Данкинова. Според нея новите градски фондове имат доста подобрени условия благодарение на научените уроци и опит от инициативата JESSICA, и е дошло времето за взаимодействие на общините и бизнеса.
Общините значително развиха и подобриха своя проектен капацитет през годините на първия програмен период, посочи Веселка Иванова, ръководител екип в Националното сдружение на общините в РБългария (НСОРБ). Тя изрази най-общо тревогите на местните власти, свързани с предстоящото усвояване на финансовите инструменти по ОПРР, а именно:
- Сроковете, в които ще могат да ползват ресурса и впоследствие да реализират проектите си;
- Ограничаване на инвестициите в рамките на зоните за въздействие от ИПГВР;
- равното третиране на потенциалните крайни ползватели по трите регионални фонда;
- Ограниченият капацитет и липсата на познания по подготовката и реализацията на генериращи приходи проекти;
- Наличието на достатъчен брой жизнеспособни проектни идеи, отговарящи на правилата за генериране на приходи.
Опитът от изминалия програмен период показа, че проектите с финансови инструменти стимулират нашите общински дружества да развият проектен капацитет, да работят пазарно, за да генерират приходи и печалба и да подобрят финансовата си дисциплина, заяви Веселка Иванова. Очакванията на общините, са:
- Бързи, ясни и кратки процедури на всеки етап от кандидатстване до реализация на проектите;
- Ясни ползи за общините като крайни получатели – съществени ползи пред кредитирането предлагано на свободния пазар;
- Възможност за финансиране на интегрирани проекти;
- Подкрепа за придобиване на практически опит по идентифициране и оценка жизнеспособността на конкретни проектни идеи, подходящи за финансиране от ФГР.