"Трябва да си зададем въпроса - как искаме да изглежда градът ни. Дали искаме да прилича на Астана и тук-там да се появяват високи сгради? Или искаме да заприлича на съвременен европейски град?" Това риторично попита главният архитект на Столична община Здравко Здравков, който представи промените в Закона за устройство и застрояване на Столична община /ЗУЗСО/ по време на панел 1 "София - град за хората: Смяна на модела" на "Форум ГРАДЪТ 2017".

Целта на разработените от НАГ и внесени в парламента промени е да се създаде многофункционалност в града и да се регламентира строителството предвид изключително силната динамика. По думите на Здравков тенденцията за създаване на градове-спални вече е минало. Този модел генерира паразитен трафик - ежедневни пътувания от работата към дома и обратно, към местата за забавление и обратно.

С новите текстове се въвеждат ограничения във височината на новите сгради в София - в зоните, където сега липсват такива /например смесените многофункционални зони/. Затварят се и възможностите да се използва комбинацията от СМФ + чл. 27, ал. 3 от ЗУТ /за ъглови имоти/ и така да се ползват неограничени параметри за плътност и интензивност. Сега това води до претоварване на територията и постигане на параметри, които са много по-високи от заложените в Общия устройствен план.

Новите сгради в центъра - до 50 м

В историческия център максималната кота корниз ще бъде 50 метра. Здравков даде пример с центъра на Париж, където има ограничение за кота корниз до 18 м. В централната зона на Мюнхен сградите не може да са по-високи от градската катедрала /"Фрауенкирхе", височина 37 м/, подобни са правилата и в Кьолн. Главният архитект припомни и регламентите, съществували в София през 1934 г. - кота корниз в центъра тогава е била до 20 м. Тези правила са работили добре и са създали една прекрасна градска среда за разлика от сегашния ОУП, който прилича на перфорирана пита /заради многото СМФ зони/ и който дава възможност да се появяват сгради, създаващи проблеми, обясни Здравков.

Три зони за небостъргачи

В бъдеще високи сгради в София ще бъдат позволени на три места - по протежение на бул. "Цариградско шосе" след 7-и километър, покрай Околовръстното шосе в района на жк "Люлин" /планира се метрото да бъде продължено до там/ и край бул. "Тодор Александров". Идеята е тези зони да се напълнят с целия микс от функции - жилищни и обществени, за да не се превърнат в Дефанс /прочутата офис зона в Париж/, която "умира" след 19 ч вечерта. Създаването на еднотипни високи сгради в София би предизвикало нов паразитен трафик.

"Очевидно нещата по бул. "Тодор Александров" не се случват, защото чисто исторически хората харесват повече бул. "Александър Стамболийски", който е с по-човешки мащаб. Зоната на "Тодор Александров" е с огромен потенциал за развитие, но бе обезличена от транзитния трафик, който минава през булеварда. Задачата ни оттук е да намерим правилния начин за трансформиране на "Тодор Александров" от градска магистрала в приятна, човешка улица и да създадем възможност за връщане на хората и бизнеса там", поясни Здравков. И добави, че имотите по бул. "Ал. Стамболийски" са по-скъпи от тези по "Тодор Александров".

Какви още ограничения в строителството се предвиждат в София - прочетете тук.

Главният архитект на София не е поддръжник на строителството в периферните, далекоперспективни зони на столицата.

"Това създаване на комплекси по периферията е отживелица. Мащабните проекти в крайградските райони водят до увеличение на трафика. Затова инвеститорите трябва да се насочат към местата, които са обезпечени с градски транспорт. Целта ни е София да не се разпилява дисперсно, а да се събере в рамките на компактния град. Има огромен потециал за развитие в самия град - трябва да огледаме внимателно всички възможности преди да тръгнем да се разпиляваме. Бившите индустриални зони, военни поделения и жп терени са възможност да направим модерно градоустройство - те са обезпечени с инфраструктура. Ориентирането към северните територии е чудесна идея, но не се случва, защото още не са изградени връзките със Северната скоростна тангента и другите напречни връзки. Ако създаваме комплекси по периферията, първо трябва да сме ги обезпечили с транспортни връзки и градски транспорт", обясни Здравков.

Той даде пример с нов планиран комплекс с къщи до с. Плана, който се очаква значително да натовари пътя от Бистрица. В същото време много визи за проектиране се издават в районите на "Овча купел" и "Дружба", които са добре транспортно обезпечени. Хората предпочитат да купуват жилища там, където има развит градски транспорт, обобщи главният архитект.

Преди няколко седмици бе представен публично докладът за развитие на София, подготвен от екипа на датския урбанист Ян Геел. След това се чуха коментари от рода: "Ние тези неща си ги знаем".

"Важното е, че посланието беше казано от човека, който е трансформирал Ню Йорк, който е работил в Сидни, Мюнхен, Москва. Когато един гуру на световния урбанизъм идва и посочва правилната посока, това ни дава увереност, че пътят, по който сме тръгнали, е правилен. И когато се налага да вземаме тежки решения, ние ще застанем със знанията и опита на международните експерти, за да продължим напред", коментира Здравко Здравков.

"Когато прочетем, че в Лондон са увеличили таксата за влизане на автомобили в центъра, казваме: "Браво". Но когато създаваме рестрикции в София, в нашата къщичка, започва да ни боли и се искат оставки", обясни главният архитект. И допълни, че правилният път за промяна на модела в града е да се създават все повече трудности за влизане с автомобил в центъра, а хората да се ориентират към друг начин на придвижване.