Ян Геел прие поканата да работи за София след градове като Сидни и Мюнхен, което е сериозно предизвикателство. Благодарим на екипа, на големия брой доброволци и на колегите от PlaceMake. Нашата задача е да интегрираме препоръките в действителност, откри обществената среща в сряда вечер с екипа на Jan Ghel главният архитект на столицата Здравко Здравков, който подчерта, че работата тепърва започва, а промяната ще дойде основно с промяната на мисленето на хората.

Хората са на първо място, стартира своето обръщение Ян Геел пред препълнената Аула Максима на УАСГ.

Два са основните проблема и парадигми на градското планиране през 20-ти век. Първата е модернизмът от 60-те години - старите градски форми не са добре, нужни са големи жилищни блокове, всичко ново е хубаво. Но какво се случва с пространствата между големите сгради, доколко е човешки техният мащаб? Другата доминираща парадигма е постепенното нахлуване на автомобилите до пълното им завоюване на градовете, за което предупреждава още през 1961 г. урбанистката Джейн Джейкъбс.

Ян Геел си припомни как се дипломира през 1960 г. и участва в градоустройствени разработки, които по това време все още не обръщат внимание на човешкия мащаб. Оттогава досега тенденцията градовете да придобиват човешки мащаби се засилва непрекъснато. Книгата на датския урбанист Cities for People (2010) вече е преведена на всички европейски езици, включително и на български. Градовете трябва да бъдат добри за живеене, здравословни и устойчиви, а градската среда не трябва да стимулира хората да седят, а да се движат, препоръчва Световната здравна организация.

Арх. Геел илюстрира своята лекция с успешните примери за хуманизиране на средата и отнемането й от автомобилите в Мелбърн, Ню Йорк и Москва, Вилнюс и Букурещ. Копенхаген е един от първите добри примери - от 1962 г. насам, с промяна на градската среда и на пешеходната и велосипедна култура.

Но не навсякъде е така. Сред не толкова добрите примери той посочи Дубай - продължават да планират градовете по същия стар начин, където световни архитекти-звезди "поставят" огромни кули тук и там. Високите сгради не са добри за хората, за това има достатъчно доказателства, изтъкна арх. Геел. Не трябва София да се превръща в Дубай, моля ви, завърши арх. Геел, като припомни, че в Париж височината е ограничена до седем етажа!

На основата на доклада на екипа на Ян Геел ще бъде разработен специален пан за действие, изтъкна в своята презентация Хенриета Вамберг, изп. директор на Jan Gheel Architects, която разгледа в детайли изводите и препоръките на екипа в няколко основни направления.

Градска идентичност
София е заобиколена от планини, в търсене на идеи и примери градът е сравняван с Букурещ и Виена. Планините са наоколо, улиците предлагат изглед към тях и не трябва сградите да я закриват. Има огромно количество зеленина и паркове, особено в южната част на центъра. Голям потенциал имат исторически места минералната баня, катедралата "Александър Невски" и др., разпръснати из целия градски център. Някои обаче биват компрометирани от сегашното състояние на средата - например църквата "Св. Неделя" е по-скоро пешеходен остров, а на много места са изскочили павилиони и будки. Потенциалът на минералната вода и на малките реки като Перловска след тяхното пречистване трябва да бъде използван в по-голяма степен, а като добър пример е даден Сеул. Да се защити зелената мрежа, да се реинтегрира културното наследство са някои от другите препоръки.

Мобилност
Много интензивен трафик преминава през центъра на града и се създават задръствания в направлението изток-запад, за чието разтоварване може да допринесе доизграждането на Околовръстното шосе. В центъра градът е равен и е лесен за придвижване. Изграждане на бус ленти и велоалеи бързо и лесно ще помогне за облекчаване на трафика. Общественият транспорт е много добре развит. Създаването на пешеходно сърце и свързването в мрежа на подходящи маршрути е приоритет. С малко усилия могат да бъдат подобрени условията за пешеходците и велосипедистите. Като пример е разгледан пл. "Ал. Батенберг" - място със сериозен трафик и културни институции, като предложението е за премахване на паркинга, увеличаване на озеленяването, поставяне на градска мебел.

Обществен живот. Качество на обществените пространства
Анализът демонстрира кои са главните градски пространства в центъра. Има много открити кафета, някои от които блокират достъпа и преминаването на пешеходците. Паркирането сериозно затруднява придвижването. Фасадите са разгледани като начин за разнообразяване на средата заедно с възможността за повишаване на качеството на осветлението. Необходимо е пространствата да бъдат мащабирани по-добре, да бъде увеличено тяхното качество, да се разработи карта на обществените пространства, обвързана с пешеходната мрежа са някои от препоръките. За пример беше даден отново Копенхаген - например отваряне на дворовете на училищата за достъп от обществеността.

В рамките на дискусията беше разгледана възможността за въвеждане на нощен транспорт в София, транзитния трафик през жилищните квартали, как гражданите могат да помогнат и да настояват за реализирането на препоръките от страна на общината, движение по тротоарите на велосипедисти и пешеходци, и др.

Пълният текст на докладите на екипа на Ян Геел е публикуван на страницата на НАГ - ТУК и ТУК