БР.4 НА ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРА
Г-жо Бояджиева, кои са най-важните проекти по ОПРР 2014 - 2020?
Както и през периода 2007 - 2013 г., така и през тази седемгодишна рамка до 2020 г. градовете от мащаба на Бургас разчитат основно на подкрепата на Европейския фонд за регионално развитие посредством оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г. Подкрепата е насочена в няколко основни направления: енергийна ефективност, образователна, социална и културна инфраструктура, градска среда и подкрепа на зони с потенциал за икономическо развитие. Качествено новият подход обаче е свързан с процеса на планиране на основните проекти и с възможността градовете да разчитат на определен финансов ресурс при ясно изведени приоритети според конкретните местни и регионални потребности в средносрочната стратегическа рамка на Интегриран план за градско възстановяване и развитие и Инвестиционна програма. Инвестиционната програма 2014 – 2020 г. на Бургас включва проекти на обща стойност 103 899 056 лв., 86 486 980 от които са безвъзмездна финансова помощ по ОПРР и над 17 000 000 лв. – собствено финансиране на община Бургас. В допълнение общината е в готовност да реализира проекти от резервния списък на Инвестиционната програма на обща стойност над 53 000 000 лв.
В инвестиционен приоритет "Градска среда" инвестициите се фокусират върху обществени пространства и улици в силно урбанизирани зони, за да се стимулира и повиши качеството на живот на ниво общност, включително и извън градския център – пешеходни зони, междублокови пространства, паркови и зелени площи.
В инвестиционен приоритет "Образователна инфраструктура" се акцентира върху изграждането на нови и реконструкцията на съществуващи детски градини и училища и дворни пространства. Стремежът е инфраструктурните подобрения да се планират и осъществяват с комбинация с въвеждане на иновативни подходи в образователно–възпитателния процес.
В група дейности "Културна инфраструктура" проектите включват т.нар. активни места от градската среда, които са традиционно място на интерес и в същото време притежават потенциал за функционално разнообразие и иновации – Културен дом на "Лукойл Нефтохим", Библиотека и музей на съвременното изкуство, музей на открито "Акве Калиде Термополис", концертна зала "Проф. Иван Вульпе".
В група дейности "Зони с потенциал за икономическо развитие" основен приоритет е изграждането на инфраструктура, която да стимулира развитието на икономически зони от нов тип. Инфраструктурните инвестиции се комбинират с целенасочената политика на общината за привличане на инвеститори и създаване на работни места. Вече приключи един от големите проекти в рамките на Инвестиционната програма – реконструкция и разширение на ул. "Крайезерна", която обслужва една от най-големите индустриални зони в града.
Приоритет "Социална инфраструктура" доразвива социалните услуги в общността в посока социални жилища и кризисен център за лица в риск.
Не на последно място в сферата на енергийната ефективност основни целеви обекти са многофамилните жилищни сгради, които на този етап остават необхванати от Националната програма за енергийна ефективност и в същото време са свързани с усилията за обновяване на градски пространства.

След завършването на проекта за ИГТ на Бургас, фаза 1, започнахте работа по фаза 2 на проекта. Какво предстои във втората фаза, кои са новите проекти? На каква стойност са те?
Втората фаза на проекта се базира на постигнатото и най-вече на научените уроци от реализацията на проекта през 2010 - 2015 г. Може би най-красноречиво е заглавието на тази втора фаза, защото ако в предишния програмен период, макар и мащабни, инвестициите бяха насочени към внедряване на интегрирани решения за градския транспорт, сега вече планираме и реализираме мерки за "интегриран модел за управление на градската мобилност".
Два са основните компоненти, които предвижда втората фаза на проекта:
- Изграждане на буферен паркинг, обвързан с трасето на Бързата автобусна линия и интегрирана система за управление на паркирането
- Изграждане на бърз автобусен коридор по бул. "Демокрация" и бул. "Стефан Стамболов" и въвеждане на интегрирана система за управление на трафика.
Проектът е на обща стойност 11 966 744,57 лв., от които 7 758 281,11 лв. се съфинансират по оперативна програма "Региони в растеж".
И за двата компонента вече приключиха предпроектните проучвания и се разработва апликационният формуляр за кандидатстване по оперативната програма. В резултат на актуализация на транспортния модел, емпирични данни, качествен и експертен анализ бяха определени и основните трасета, по които да се развива новият бърз транспортен коридор. Трябва да се отбележи, че благодарение на вече въведените системи за управление на обществения транспорт в реално време, оценката и решението за предпочитания интерес бяха формулирани на база реално потребление и търсене на транспортната услуга и интензивност на пътникопотоците. В значителна част от трасето на новата Бърза автобусна линия е предложена и пълна сегрегация при запазване на капацитета за крайулично паркиране и нова организация на движение за гарантиране на приоритета на пешеходците.
И в тази фаза продължаваме да развиваме концепцията за "автобусна услуга от високо качество", която включва не само подобряване и нови решения за инфраструктурата, но и стандарт на услугата, който е свързан с подобряване на скоростта, безопасността и комфорта на придвижване. Проектът предвижда въвеждане на система за управление на трафика, надграждане на съществуващи и изграждане на нови кръстовища с автоматизирано управление, оборудване на точки за събиране на трафик данни в рамките на града, въвеждане на допълнителни точки за видеонаблюдение.
Предпроектните проучвания за буферни паркинги разработиха мултикритериен анализ, на базата на който бяха дефинирани 4 потенциални територии за изграждане на паркинги, обвързани с трасето на Бързата автобусна линия. Втората фаза на проекта защитава един от тях, оценен като най-подходящ за реализацията на пилотен модел, както по отношение на местоположение, капацитет, транспортно–комуникационна обвързаност, така и като модел на управление. Паркингът е предвиден като многоетажен с архитектурно и функционално решение, което да се впише в общата визия на района с преобладаващо жилищни функции.

Ще има ли новият бърз коридор Централна автобусна спирка?
Централна автобусна спирка е и емблема на градския транспорт. Тя беше замислена като такава и наистина смятам, че се превърна не само в един от ключовите елементи на градската мобилност, но и успя да добави нова функционалност към едно вече съществуващо обществено пространство. Със своя архитектурен дизайн и функционалност Централната автобусна спирка е пример и в това отношение. Новият бърз автобусен коридор разширява и надгражда вече съществуващата система от бързи автобусни линии, като ролята на интермодален терминал за него играе вече изграденият терминал при автогара "Юг".
В рамките на проект "Интегриран градски транспорт на Бургас", фаза 1, бяха изградени още 40 спирки по трасето на Бързата автобусна линия. През втората фаза на проекта е предвидена реконструкция на 5 съществуващи спирки по трасето на новия коридор, които ще отговарят на същите стандарти за височина на платформата и достъпност за хора със затруднена мобилност, безопасност и комфорт на изчакване, информация за пътниците в реално време.

Накъде са насочени усилията на общината по темата градска мобилност на Бургас?
В продължение на проекта "Интегриран градски транспорт на Бургас" община Бургас насочи усилия в разработване на политика за устойчива градска мобилност. Тази концепция придобива много по-широко значение от преодоляване на последствията от увеличения трафик, като обхваща: връзката на хората с градската структура, интегрирането на различните видове транспорт, устойчивото използване на земята, опазването на околната среда, социалното включване, икономическото развитие, безопасността, здравеопазването, образованието, информационните технологии и др.
За изграждане на тази политика бяха проведени няколко значителни по обем проучвания като: провеждане на анкета относно транспортните навици на гражданите на Бургас (по домакинства и онлайн); преброяване на трафика; преброяване на паркирането; анализ на пешеходната инфраструктура, както и наблюдение на пешеходното движение. Така събраните и обработени данни от тези проучвания послужиха за разработването на модел за здравословна и комфортна среда чрез устойчиви форми на мобилност.
Основната цел, която си поставяме, е намаляването на зависимостта от използването на личния автомобил в полза на немоторизирани форми на придвижване в градската среда в няколко направления:
- Разширяване на пешеходни пространства и развитие на мрежа от пешеходни маршрути, които да гарантират сигурност, комфорт и непрекъснатост на пешеходното движение между градския център, периферните жилищни комплекси и съществуващите индустриални зони.
- Превръщане използването на велосипеда в по-достъпен и дори предпочитан начин на придвижване в град Бургас с надграждане на системата от велосипеди под наем. Акцент се поставя върху постигането на гъвкавост на системата чрез разширяване на велопарка, внедряване на нови услуги, насочени към конкретни групи потребители, както и допълнителни преференции при ползването на системата.
- Определянето на зони за "успокояване на трафика" (т.нар. зона "Темпо – 30"). С тяхното въвеждане се очаква подобряване на условията за безопасност за гражданите и посетителите на Бургас, както намаляване в значителна степен на негативните ефекти като шумово и прахово замърсяване. Зони от типа "Темпо - 30" се предвижда да се превърнат териториите на жилищните комплекси в обхвата на компактния град, както и градския център, представен от централната градска част и жк "Възраждане". От зоните за успокояване на трафика са изключени улиците и булевардите, по които преминават линии на градски транспорт, в това число и Бързата автобусна линия.
- Развитие на цялостна паркинг политика за град Бургас със система за управление на паркирането, където са заложени няколко конкретни фокуса - надграждане на системата за паркиране и интелигентното управление на трафика, паркинг ограничения, режими за паркиране на пътното платно (on-street), паркиране в специално обособени за целта места (off-street), развитие на синя зона, изграждане на многоетажни паркинги, изграждане на буферни паркинги, модел на функциониране и управление на системата за паркиране.
И не на последно място - особен фокус се поставя върху хората, тяхното включване и ангажиране с темата за устойчива мобилност.
Нека не забравяме, че такава политика се изпълнява чрез последователно и интегрирано въвеждане на мерките. Опитът на други градове от света, провеждащи политика за устойчива градска мобилност, показва период от около 10 – 15 и повече години за последователно и трайно въвеждане на голяма част от мерките и може би най-важното за промяна на навиците на хората.

Във втория програмен период проектите по градска среда на пръв поглед по брой превъзхождат ОПРР 2007 - 2013. На каква стойност са те?
Формално е така, но по-важното е, че тук не гоним съревнование. Дори напротив, през цялото време стремежът е новите проекти да добавят стойност към вече реализираното. Пешеходната зона на улица "Богориди" и историческото ядро на Приморски парк са типичен пример това, тъй като те са проектирани в контекста на цялостната идея за обновяване на централните пешеходни и паркови пространства. Ул. "Богориди" е продължение на проекта за реконструкция на пешеходната зона по ул. "Александровска", а историческото ядро на Приморски парк – на този за реконструкция и обновяване на новата част на Морската градина. Едновременно с това тези проекти са част и от промотирането на културно–историческия маршрут в градското ядро и неговата връзка с "Мостика" и остров Св. Анастасия. Приключи ремонтът на ул. "Фердинандова" и на пл. "Жени Патева" – обекти, които успешно комбинират атмосферата на историческия град с елементи на съвременния градски дизайн.

Как ще повлияе изграждането на ул. "Крайезерна" върху икономическото развитие на зоната?
Основна цел на проекта е насърчаване на инвестиционната активност и подобряване на икономическия потенциал на град Бургас чрез подобряване на инфраструктурата в зони с потенциал за икономическо развитие. Проектът е с общ бюджет 18 252 600.84 лева, от които близо 15.5 милиона са безвъзмездна финансова помощ. Основна дейност по проекта е разширяване и рехабилитация на ул. "Крайезерна", която свързва новоизградения пътен възел "Запад" и бул. "Тодор Александров" и по този начин се осигурява алтернативен маршрут на транзитно преминаващия през Бургас автомобилен трафик, като подобрява достъпа по редица търговски и производствени обекти, разположени в Северна промишлена зона и "Индустриален и логистичен парк Бургас" АД. Улица "Крайезерна" е ключова за връзката между международни пътища и достъп до важни логистични обекти като пристанище Запад, летище Бургас, индустриални и промишлени зони. С реконструкцията и разширението на улицата се осигуряват директни връзки с главен път І-6 София - Бургас и І-9 Варна - Бургас - М. Търново – ГКПП Малко Търново, а също и с прилежащите производствени зони "Север", "Юг" и "Победа", пристанищен комплекс Запад и с цялото южно черноморско крайбрежие. Резултатът е реконструкция и разширение на уличните платна на трасе с обща дължина 3.122 км, рехабилитация или изместване на комуникации и техническа инфраструктура като газопроводи, водопроводи, дъждовна канализация, улично осветление, електромрежи и други.

Какво очаквате от реализацията на проекти като библиотека и музей на съвременното изкуство, музей на открито "Акве Калиде"? Как ще се използва обновеният Дом за деца, лишени от родителска грижа, "Ал. Г. Коджакафалията"?
Всеки от тези проекти е с история, и то история, която в живота на града е съпътствана от активен обществен дебат, грижа и дори генериране на идеи. В голямата си част целевите обекти са места за културна и обществена активност и сега и това в най-голяма степен обосновава необходимостта от тяхната реконструкция и дори нов прочит на функции и възможности на използване на пространствата.
Бургас винаги се е гордял, че е родно място и място на вдъхновение за много творци в миналото. Не забравяме обаче, че градът продължава да бъде генератор на културна и артистична енергия и днес. Литература, музика, изящни и приложни изкуства, събития и спектакли намират своята изява в проекта за превръщането на бившата немска болница в библиотека и музей на съвременното изкуство.
Комплексът "Акве Калиде Термополис" е един от големите археологически обекти на Бургас. Функциониращият от няколко години там интерактивен музей сам по себе си е доказателство за потенциала на мястото да се превърне в център за тематичен и образователен туризъм.
Концертната зала "Иван Вульпе" е архитектурен паметник на културата от 30-те години на XX век, а сградата е част от Бургаската филхармония и е свързана с богатата история на музикалното изкуство в града. Тази традиция има нужда да срещне възможностите на съвременните технологии и инфраструктура в проекта за ремонт и обновяване на сградата.
Тези разсъждения продължаваме и по повод на сградата на бившия вече Дом за деца, лишени от родителски грижи, "Ал. Г. Коджакафалията". Като част от историческата памет на града тя се свързва с името на един от големите дарители и емблематични личности на Бургас. Едновременно с това преобразяването на сградния фонд е своеобразен завършек на процеса на деинституционализация и политиката на общината за предоставяне на модерни социални и образователни услуги. С проекта, който се реализира по ОПРР, бившият дом за деца се превръща в иновативно училище. Заедно с модернизирането на инфраструктурата се изгражда и развива модерна визия и философия за образователния процес, при който ученици, преподаватели, родители и среда си взаимодействат максимално, за да развиват таланти и умения.