Американският град Хюстън е построен върху голяма заливна равнина, разположена срещу неспокойния Мексикански залив и периодично връхлитана от най-проливните дъждовни бури в САЩ. Комбинацията от суров климат и неблагоприятна геология, заедно с дефицит на градоустройствено планиране и контрол върху използването на земята, прави четвъртия най-голям град в Щатите уязвим за разрушителни наводнения като това, причинено от урагана "Харви". Това пише американското издание "Лос Анджелис Таймс".

"Хюстън е много равнинен град и водата няма как да се оттича", казва Робърт Гилбърт, строителен инженер от Тексаския университет в Остин. Той е помагал в разследването на причините за наводнението в Ню Орлиънс след урагана "Катрина" през 2005 г.

Всъщност, Хюстън е с по-малък наклон от пода на една баня, коментира изданието.

Ураганът "Харви" изля над 374 млрд. галона с вода (1 галон = 3,785 литра) в рамките на града, надвишавайки количеството, което може да поемат реки, езера, водоеми и резервоари. Експертите казват, че резултатът е бил предвидим.

"Мащабът на бурята беше безпрецедентен, но от десетилетия градът се самозаблуждаваше относно своята уязвимост от наводнения", казва Робърт Бий, член на Националната академия за инженерни науки в САЩ (National Academy of Engineering) и професор по строително инженерство от Калифорнийския университет в Бъркли. Бий е изследвал рисковете от ураганни бури по крайбрежието на Мексиканския залив.

За наводнената система в Хюстън се е смятало, че ще защити населението от разрушителна буря, каквато се случва "веднъж на 100 години" по терминологията на метеоролозите. Но Робърт Бий нарича това "100-годишна лъжа", защото тя се основава на допустими максимални валежи от 13 инча за 24 часа (бел. ред. - в САЩ измерват количеството валежи в даден район с инчове височина).

Валежите в Хюстън са средно по 50 инча на година, а толкова бяха причинени само от урагана "Харви" в някои части на града. Калните реки като San Jacinto и Buffalo Bayou, които криволичат през града, не може да поемат повече вода. Язовирите покрай реките са построени главно за съхранение на вода, не и за контрол при наводнения. Тъй като Тексас е изключително равнинен, язовирите не може да задържат много вода в сравнение със съоръженията в западните щати, които са построени в дълбоки проломи. Пример за това е водохранилището Конро, отстоящо на 43 мили северно от града. Капацитетът на построеното през 1973 г. съоръжение е едва 12% от този на язовир Оровил в Калифорния.

Службите, които отговарят за водните ресурси от басейна на река San Jacinto, бяха наясно, че ураганът "Харви" приближава. Но говорителят им Ронда Троу заяви, че те са взели решение да не изпускат предварително вода от водоема Конро, защото капацитетът му е нямало да спре бедствието и дори е щяло да причини наводнение още преди бурята. Но в понеделник властите вече нямаха друг избор, освен да изпуснат язовира и да насочат към Хюстън 2241 куб. м вода в секунда. Ситуацията беше подобна при други два язовира по река Buffalo Bayou, стопанисвани от Инженерните войски на САЩ (Army Corps of Engineers).

"Харви" причини приливна вълна в Мексиканския залив, която достигна 4,5 метра по крайбрежието на Тексас, изчислява Робърт Бий. Това означава, че за определен период реките не са се вливали нормално в морето. При урагана "Катрина" нивото на водата в залива се увеличи с рекордните 8,5 метра, преливайки над дигите и каналните стени. Но в онази буря се изсипа много по-малко дъжд, отколкото при "Харви".

Освен климатичните промени, Хюстън е изправен и пред други нарастващи рискове от наводнения. Геологът от Университета в Хюстън Шухаб Кан е доказал, че някои части на града потъват с до 2,2 инча годишно - изключително бързо темпо от геоложка гледна точка. От една страна потъването се дължи на естествени размествания на земни маси, но Хан казва, че водещите причини са други: изпомпването на нефт и вода от дълбините под Хюстън. Едни от най-пострадалите райони от наводнението досега, като Jersey Village, се оказват засегнати и от потъването на земни маси, казва геологът.

През 30-те години на XX век е била построена нова жилищна част в кв. "Браунууд", която по това време се е издигала на 3 метра над морското равнище. 40 години по-късно районът е бил само на 60 см над морското ниво, като потъването се смята, че се дължи на изпомпване на подземни води покрай Хюстънския корабен канал. В крайна сметка тази жилищна част е унищожена от урагана "Алисия" през 1983 г., а сега на мястото има природен център.

Друг дългосрочен проблем е бурният растеж и урбанизация на Хюстън. Градът има 2,2 млн. жители, а в цялата метрополия са 6,5 млн. Всички те живеят в щат, който пренебрегва голяма част от градоустройственото планиране и контрол върху използването на земята. А в други американски щати с повече регулации точно това държи строителството извън опасните зони.

"Това място е естествено предразположено към наводнения. Хората трябва да разберат, че са строили върху една огромна водниста равнина", коментира Дон Райли, бивш шеф на дивизия в Инженерните войски на САЩ.

Военните и местните власти са обсъждали начини за намаляване на рисковете чрез подобряване на градоустройственото планиране, намаляване на обема пътни настилки (за по-добър дренаж), строителство на предпазни изкуствени водоеми край новите жилищни комплекси и на други съоръжения, предпазващи от бури. Но когато армейските специалисти се опитаха да съдействат за налагане на контрол при използването на земята, реакцията на местните политици и предприемачи в повечето случаи беше бърза и яростна, допълва Райли.

"Проблемът няма да отшуми, без значение какво ще се случи с климата занапред. Положението ще се влоши, тъй като населението се увеличава. Затова местоположението на новите строителни обекти трябва да се планира разумно", казва експертът.

Бъдещите предпазни мерки в Хюстън вероятно ще струват много. Инженерните войски са изразходили 14,2 млрд. долара за подобряване на контрола при наводнения в Ню Орлиънс след "Катрина", като целта е била изграждането на диги и защитни стени. Но преди дни градът в щата Луизиана беше наводнен отново, след като системата му за изпомпване се претовари от дъждовете.

След "Катрина" от Американската асоциация на строителните инженери (American Society of Civil Engineers) заявиха, че системата за контрол на наводненията в Ню Орлиънс дотогава е съществувала само на хартия. Робърт Бий добавя, че такава е реалността и в Хюстън. Изчисленията му показват, че ще са нужни стотици милиарди долари за изграждането на система, която би предотвратила бъдещи наводнения и която ще включва ограничения за използването на земята, строителство на нови предпазни съоръжения и други мерки като тези в Холандия. Страната на лалетата е известна със системата си, която предпазва районите на Амстердам и Ротердам от наводнения.

Какво точно трябва да направи Хюстън в тази посока - все още не е ясно. Експертът от Университета в Тексас Робърт Гилбърт казва, че всички сериозни мерки трябва да бъдат предшествани от задълбочени проучвания. В Чикаго, например, има огромни тунели под земята, които може да поемат 21 млрд. галона вода при буря и да предотвратят замърсяването на езерото Мичиган от канализацията, отбелязва той.

"Проблемът е, че Хюстън е прекомерно развит. Има 6 млн. жители, много бетон и много хора, които живеят на опасни места", завършва Робърт Гилбърт.