Бр. 3 Списание ГРАДЪТ Инфраструктура
Г-н Димов, в предстоящото председателство на България в Съвета на ЕС какви са конкретните предизвикателства за страната ни в сектор "Околна среда"?
- Държавите, които поемат ротационното председателство на Съвета на ЕС, работят в тясно сътрудничество в група от по 3 държави членки, наречени тройки. Тази система е въведена с Договора от Лисабон през 2009 г. Тройката определя дългосрочни цели и изготвя общ план, в който се набелязват темите и основните въпроси, които ще бъдат разгледани от съвета в рамките на 18-месечен период. Въз основа на тази програма всяка от трите държави изготвя собствена по-подробна шестмесечна програма. България ще работи в тройка с Естония, която застъпва от 1 юли т.г., и с Австрия, която ще довърши работата на тройката до края на 2018 г.
В рамките на съвместното сътрудничество е одобрено общиятприоритет на тройката да бъде насочен към екоиновации в контекста на кръгова икономика.
Сега изключителен приоритет за ЕК и ЕС е темата за кръговата икономика. Целта е минимизиране на отпадъците, високи нива на рециклиране, както и множество мерки, свързани с продуктовата политика на ЕС. В това отношение в законодателните и политически инициативи, които ще се разглеждат на европейско ниво по време на нашите председателства, ще се стараем да създаваме благоприятна среда и условия за екоиновативни решения.
В публикувания от ЕК доклад през февруари 2017 г. относно прилагането на законодателството в областта на околната среда България е на последно място по екоиновации. Изключително важно е тази тема да бъде изведена като приоритет с цел бъдещото й развитие и популяризиране, използването на добри механизми за постигане на високо качество на околната среда. Справянето с подобно предизвикателство ще допринесе за правилното насочване на инвестиции, създаване на екологични работни места, но преди всичко за подобряване на качеството на живот на населението. 
 
Реализацията  на големите инвестиционни проекти във ВиК сектора изисква мобилизирането на национален управленски, експертен и изпълнителски ресурс. Какви договори за безвъзмездна финансова помощ предстои да бъдат подписани по приоритетна ос 1 "Води" на  ОП "Околна среда 2014 - 2020?
- По ОПОС 2014 - 2020 се работи активно върху реализирането на т.нар. ранни ВиК проекти, чрез които се осъществява плавният преход между стария и новия програмен период. Подписани са договорите за изграждане на водните цикли на Асеновград, Плевен-Долна Митрополия и Добрич, предстои подписване на договор с Пловдив.
Два от фазираните 8 проекта са вече приключени - пречиствателната станция на Шумен, която беше открита на 8 септември 2016 г., и интегрираният воден проект за изграждане на ГПСОВ на Раднево. Пречиствателната станция има акт 16 и бе открита на 19 май. В изпълнение са останалите шест проекта - на Враца, Банско, Варна-Златни пясъци, Видин, Тервел и Ямбол.
През януари 2017 г. стартираха още два важни проекта  - изграждането на пречиствателните станции на Приморско и Айтос, а през март беше подписан договор за изграждане на ПСОВ Елхово.
По ОПОС 2014 - 2020 се финансира и подготовката на регионални прединвестиционни проучвания в 15 консолидирани района (една административна област, обслужвана от един ВиК оператор) с цел определяне на всички мерки, чрез изпълнението на които да се постигне пълно съответствие с изискванията на европейското и националното законодателство в областта на ВиК сектора. Министерството на околната среда и водите  чрез ОПОС 2014 - 2020 предостави на Министерството на здравеопазването 10 млн. лв. за оборудване на 10 лаборатории за осъществяване на мониторинг на качеството на питейните води.
Предприетите инвестиции допринасят за изпълняване на изискванията на така наречените предварителни условия в сектор "Води" за периода 2014 - 2020 г.
Към днешна дата само за сектор "Води" са обявени 10 процедури на обща стойност над 866 млн. лева. Сключени са 20 договора за безвъзмездна финансова помощ на обща стойност над 602 млн. лв., или около 30% от ресурса по ос 1 на ОПОС.
По приоритетната ос предстои до края на годината обявяването на процедура за финансиране на инфраструктурни проекти, които ще бъдат резултат от разработването на регионални прединвестиционни проучвания (финансират се от ОПОС през договор с МРРБ). Общата стойност на процедурата ще бъде над 1.5 млрд. лв.

Какви са приоритетните задачи в сектор "Управление на отпадъците"? 
- През последните години България бележи сериозен напредък в управлението на отпадъците и отчита резултати към устойчиви тенденции за дела на материалното рециклиране. Резултатите от около 25% по този показател са сравними с водещите държави членки.
Сред основните предизвикателства по отношение на третирането на отпадъци е необходимостта от значително нарастване на дела на рециклирането на биоотпадъци. Заедно с материалното рециклиране компостирането е другият елемент на рециклирането, който определя отличните резултати на водещите страни. Необходимите стъпки в тази област вече са направени.
На първо място в стратегическите цели на Националния план по управление на отпадъците 2014 - 2020 като приоритет е изведено разделното събиране и рециклиране на биоотпадъци. Тази година в доклад на ЕК за изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда като постижение е отбелязано, че България има приет добре структуриран и последователен план за управление на отпадъците, използван като модел в други държави членки. На негова основа е определено и финансирането по ОПОС 2014 - 2020.
В края на 2015 и началото на 2016 г. бяха пуснати в експлоатация 14 нови инсталации за компостиране.
Същевременно през тази година по ОПОС е предвидено и стартирането на нови процедури за общините за изграждане на инсталации за предварително третиране и за компостиране и анаеробно третиране.
Направените усилия ще дадат отражение в следващите години и можем да очакваме към 2020 г. делът на рециклиране на биоотпадъците в България да нарасне над средните нива за ЕС. При най-добрите примери в ЕС компостирането обхваща около една трета от третираните битови отпадъци. При постигане на такива нива и при увеличаване и на материалното рециклиране над постигнатото до момента България ще бъде в състояние да се справи с бъдещите цели от около 60% рециклиране. По ОПОС 2014 - 2020 е осигурено и национално финансиране, с което да се подпомогне доизграждането на регионалните системи за управление на отпадъците в общините, както и завършване на процедурите по рекултивация на стари сметища.
Всички тези усилия водят и до трайно намаляване на количествата депонирани отпадъци, което е основна цел в политиките на ЕС по отношение на отпадъци. В абсолютна стойност количествата депонирани отпадъци са намалели с 10% през 2015 спрямо 2014 г. Очакваме през тази и следващата година депонирането да започне да намалява трайно под 65%.  Вече са налице и отлични резултати по увеличаване на рециклираните строителни отпадъци и постигане на заложените цели. За 2015 г. делът на оползотворените строителни отпадъци е 58.85% от общо образуваните при заложена междинна цел в българското законодателство от най-малко 35% до 1 януари 2016 г. За сравнение - делът на оползотворените строителни отпадъци за 2013 г. е едва 15 %.
Политиката на министерството е в съответствие с дадените от Европейската комисия препоръки и усилията ни ще бъдат насочени към увеличаване на количествата на рециклираните отпадъци чрез доизграждане на необходимата инфраструктура и усъвършенстване на въведените системи за разделно събиране.