ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРА, БР. 3
Министър Нанков, кои са основните приоритети на регионалното министерство, как ги подреждате по важност, как ги разпределяте във времето?
- Приоритетите на министерството следват управленската програма. На първо място е доизграждането на пътната инфраструктура, като първи подприоритет в сектора е въвеждането на тол-системата. Година и 2 месеца заинтересовани лица бавят тръжната процедура с обжалване. В удължения с 1 ден срок бяха подадени 6 оферти, но и нови 3 жалби. Ще изчакаме решението на компетентните органи, за да преценим как ще продължим. Въвеждането на комбиниран вариант - на тол-система за тежкотоварни камиони над 3.5 т и винетки за леки автомобили, е изключително важен за решаване въпрос, защото бюджетът на Агенция "Пътна инфраструктура" е недостатъчен. Приходите от винетки дори и в година с големи постъпления, каквато е 2016 г., не надхвърлят 300 млн. лв., които не стигат дори и само за поддържането на републиканската пътна мрежа. При въвеждане на смесената система ще имаме поне още 500 млн. лв. годишно приходи от тол-такси, т.е. ще започнем с около 800 млн. лв. за поддържане на съществуващата инфраструктура и изграждане на нова. Нашите прогнози са, че ще събираме около 1 млрд. лв. на година, колкото са приблизително нуждите за поддържане на пътната мрежа и за изграждането на нови трасета, залегнали в стратегията за развитие на пътния сектор. При въвеждането на тол основната тежест ще бъде поета от тежкотоварния транзитен трафик, а страната ни най-после ще използва адекватно геостратегическото си положение. Със смесената система ще изградим самоиздържащ се пътен сектор.

Кои са предизвикателствата пред изграждането на лот 3 на магистрала "Струма"?
- Лот 3 на магистрала "Струма" е разделен на 3 участъка.
Работата по Лот 3.3. на "Струма" Струмяни – Сандански върви в срок. Обектът ще бъде завършен през 2019 г.
Лот 3.2 е най-тежък и проблемен както от гледна точка на пътната безопасност, така и от гледна точка на технология на изграждане. Ще отнеме най-много ресурси и е най-тежък поради това, че е най- сеизмичната зона. Факт е, че процедурите закъсняват. Искаме да се вместим в срока – 2023 г. Очакваме в началото на 2019 г. да имаме издадено разрешение за строеж. За да постигнем това, тази година и 2018 г. трябва да имаме положителни становища по екологичното законодателство и да се подготви технически и работен проект. ОВОС-ът за варианти на трасето се доработва. Ще го внесем в Министерството на околната среда и водите през юни, иска ми се това да стане до средата на юни. Знаете, че ОВОС-ът подлежи на обжалване, предстоят и обществени обсъждания. Приоритетният вариант е източният вариант, като посоката Гърция – София е изнесена на изток от съществуващото трасе, а посоката София - Гърция минава по съществуващия път, който, разбира се, ще бъде рехабилитиран и край град Кресна ще бъде изграден обход. Този приоритетен вариант е почти 2 пъти по-евтин от дългия тунел.
Лот 3.1 Благоевград – Крупник е пред старт на строителството. Изпълнителят организира технологичния процес и подготвя материалите.
Голямото забавяне е на лот 3.1 тунел "Железница" . Обществената поръчка беше прекратена – помните, че по време на служебното правителство изчезнаха материали от тръжно досие на участник, случаят се разследва. Ще бъде обявена нова процедура. За да спестим време, ще намалим срока за изграждане на лот 3.1 тунел "Железница" от 1400 дни на 1000 дни, или с повече от година, и ще разделим участъка на 3 части: първата е пътната част преди тунела и съоръженията там, втората е самият тунел, а третата е трасето след тунела и съоръженията в него. Така ще можем да изберем три отделни изпълнителя на трасето и да се работи паралелно. Промените, които правим, са в рамките на индикативната стойност от 200 млн. лв.
С министър Московски коментирахме, че ако излезем от рамките на индикативните срокове, средствата могат да се релокират към други проекти – железопътни или пътни. Но това е краен, съвсем краен, резервен вариант. Трябва да изградим магистрала "Струма".

Магистрала "Хемус" остава и приоритет, какво е бъдещето на проекта за магистрала до Калотина, а на трасето София – Видин?
- За първите 9.3 км от магистрала "Хемус", от Яна до Боаза, има избран изпълнител, процедурата се обжалва, КЗК се произнесе в наша полза, очаква се становището на ВАС, за да сключим договор. Стойността на обекта спадна на 55 млн. лв. от 96 млн. лв. по предварителни разчети. Осигурени са авансови средства и за другите 16.2 км в търг от Белокопитово до Буховец. Отворени са ценовите оферти, очакваме класиране и избор на изпълнител. Ако няма жалби, ще сключим договор. И двете части на "Хемус" изграждаме със средства от държавния бюджет. За 50-те км от Боаза до Ловеч е обявен търг за проектиране в 3 етапа. Срокът за проектирането е 6 месеца. Щом проектите са готови, ще обявим търгове за строителство и ще възложим изграждането на тези 50 км.

София - Калотина кандидатства за 40 млн. евро от Механизма за свързана Европа. Те са предназначени за най-тежката отсечка - от Калотина до Драгоман (14 км). За нас е най-важно да свържем Калотина с п.в. "Сливница". Ако през юни МСЕ одобри финансирането на 14-те км от магистралата София – Калотина, веднага ще обявим търгове за участъка. За да доизградим магистралното трасе, са необходими още около 40 млн. евро – те ще бъдат от българско съфинансиране.

Основен приоритет на правителството е и проектът Ботевград – Видин с двете важни подотсечки: Ботевград – Мездра, където се извършват отчуждения, и обходът на Димово, който се проектира. Какво е Дунав мост 2 без Ботевград – Видин? За тази година и за следващата подготвяме техническата документация и проекта. Строителството е предвидено за след 2018 г.

Обходът на Габрово беше обявен за нефункциониращ от Управляващия орган на ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура". Кога ще бъде завършен?
Обходът на Габрово се строи. Има критични участъци, мост - паметник на културата, тунел... Строителството му ще завърши в началото на 2018 г.
И тунелът под Шипка остава приоритет. Той е продължение на Русе - Бяла - Велико Търново и е най-бързата връзка на страните от Северна Европа с Бяло море, както и на Северна и Южна България. АМ Русе – Бяла – Велико Търново е разделена на 3 етапа: Русе - Бяла, обход на Бяла и Бяла – Велико Търново. Ще започнем от участъка Русе – Бяла, който е най-критичен. Ще строим със средства от държавния бюджет. За проектирането на трасето са отделени около 1 млн. лева от ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура". След проектирането и екологичната процедура, през 2018 г. ще възложим строителството на Русе – Бяла.
Ще изградим и пътя от Бургас до Слънчев бряг и Несебър, за да не изостава развитието на туризма в тази територия. Ще го строим тази година, след като приключи летният сезон. АПИ избира изпълнител за обхода на Ахелой, търгът за останалата част от пътя до Слънчев бряг все още се обжалва. Приключи ли обжалването, стартираме работа по трасето. За проекта са отделени 20 млн. лв.

Много от търговете в пътната схема на ОП "Региони в растеж" също се обжалват?
Проектите са общо 24, за три отвориха ценовите оферти, за други пет беше обявен търг наскоро. Пътят до Рилския манастир вече е завършен. Той е първият проект от пътната схема на ОПРР 2014 - 2020, който вече е готов. Общата сума за рехабилитация на пътища по ОПРР 2014 - 2020 е 320 млн. лв.

14 от регионалните прединвестиционни проучвания за финансиране на ВиК проекти трябваше да са готови през април 2017 г. Какво сочат те? Какво показва пилотното РПИП за област Смолян?
Вторият голям приоритет е ВиК секторът. Искаме да направим този сектор устойчив. Световната банка изготвя механизъм, за да гарантира обемите инвестиции и доброто качество на инфраструктурата, но така, че цената на водата да се повиши минимално. Знаете, че секторът е регулируем и цената на водата не може да надвишава 2.5% от доходите на домакинство в съответната административна област. Това е много важен казус. Според правилата на Европейския съюз всички бъдещи инвестиции ще следва да се възстановяват чрез амортизационните отчисления, които ще се начисляват в цената на водата. 11.7 млрд. евро са нужни за обновяване на водния сектор – сега събираме около 40% от тях. Затова са необходими други механизми. ЕК промени модела за кандидатстване на проектите за финансиране. Освен фазираните ранните проекти и малките ранни проекти, които се изпълняват сега по ОПОС, новите ще се изпълняват по новия механизъм. По приоритетна ос "Води" на ОПОС предстои обявяването на процедура за финансиране на инфраструктурни проекти, които ще бъдат резултат от регионалните прединвестиционни проучвания, осъществявани от МРРБ с финансовата подкрепа на ОПОС. Общата стойност на процедурата ще бъде над 1.5 млрд. лв. До края на годината трябва да бъдат изготвени апликационните форми, с които ВиК операторите в 14 консолидирани територии ще кандидатстват за финансиране от ОП "Околна среда 2014 – 2020 г.", а през следващата година ще започнат тръжните процедури за избор на изпълнители на проектите.
Столичната община също разработва регионално прединвестиционно проучване (РПИП), което обхваща изграждане на канализационната мрежа на 8 софийски квартала – "Манастирски ливади", "Кръстова вада", "Гърдова глава", "Драгалевци", "Симеоново", "Бояна" "Бенковски" и "Орландовци". Необходимите инвестиции са за над 400 млн. лв.
Смолян изпревари този процес, тъй като пилотното прединвестиционно проучване беше възложено през 2014 г. и вече е завършено. Бенефициентът на проекта - "ВиК" ЕООД – Смолян, получи одобрение за 70 млн. лв. от ОПОС 2014 - 2020 за реализиране на втория воден цикъл на Смолян. Ще форсираме работата по подготовката на РПИП в 16-те консолидирани области. Консолидацията не е завършила навсякъде. Някои от общините не се консолидират, използват гравитачна вода, нямат помпажни води и там цената на водата е ниска. Но рано или късно и тяхната инфраструктура ще се амортизира и ще се наложи да бъде обновена. Но след като не са консолидирани, няма да получат европейско финансиране и няма да бъдат бенефициенти. Някои общини, където имаше трудности, извървяха през 2015-2016 г. пътя на консолидацията – такива са Плевен, Кнежа. Но без консолидация останаха Кюстендил заради Сапарева бява, Ловеч заради Троян, Благоевград заради Кресна,прибави се и Сандански, в Монтана заради Берковица. Смея да твърдя, че в един десетгодишен период и тяхната инфраструктура ще се амортизира.
Много е важно, че водната реформа приключва на национално ниво като институционална процедура. Собствеността вече е публична – общинска и държавна, общинска е, когато обслужва една община, държавна – когато обслужва повече от една община.
Второ, създадохме асоциациите, всяка асоциация като принципал на собствеността сключи договор със съответния ВиК оператор, който обслужва, стопанисва и експлоатира ВиК инфраструктурата.
Трето, от 2014 г. бяха приети мастерплановете, според които сега ще се правят инвестициите.
Няма да се самоиздържаме като пътния сектор, но колкото е по-устойчив водният, толкова по-добре за гражданите. Няма вечно да получаваме европейски пари, трябва сами да се справим и да имаме по-високо качество на водата на социално допустима цена.

Как оценявате развитието на проекта на Световната банка за четирите язовира? Каква е степента на изпълнението му?
Трийсет години не се бяха строили язовири за питейна вода. Бяхме изгубили натрупания през годините опит. Проектът на Световната банка послужи, за да възстанови този сектор. В него имаше и меки мерки – подготовка на глобална стратегия за развитие на ВиК сектора и разработване на мастерплановете за ВиК. Към 2014 г. те бяха готови, но работата по язовирите не беше започнала. Със старта на дейностите по изграждане на язовирите утъпкахме пътеката, отчужителните процедури бяха много сложни, забавихме се, но вече вървим към края. Предишното Народно събрание удължи срока за усвояване на финансирането от Световната банка до края на 2019 г., когато се очаква работата по проекта да приключи.
Язовир "Пловдивци" до Рудозем ще бъде завършен през 2017 г. Изпълнени са над 90% от него. След няколко месеца започва завиряването му.
Язовир "Луда Яна" до Панагюрище ще бъде завършен през 2019 г.
Язовир "Студена" до Перник се рехабилитира, а стената му се реконструира. Работата се върши, без да се източва язовирът, водолази вършат много работа по стената, изграждаме нова пречиствателна станция за питейни води. Ще бъде завършен в края на 2018 г.
Язовир "Нейковци" поради недостиг в бюджета остана на ниво изготвен проект. Затова е необходимо да се залагат равномерно средства за изграждане на хидротехнически мощности.

Санирането е мащабен проект – какво предстои през тази година?
Тази година трябва да завършим 2200 сгради. Нужно е да засилим контрола. Създаваме отделно звено в сектор "Жилищна политика" за мониторинг и контролни функции по извършващите се дейности по проекта. Нужна е и по-добра комуникация между Българската банка за развитие (ББР), Министерството на финансите, общините, асоциациите на собствениците и МРРБ. В ББР са заявени още 2400 кандидатури на асоциации на собствениците.

С какви темпове се движат проектите по ОП "Региони в растеж"? Спазват ли се сроковете за изпълнението им? В кои от градовете програмата "върви" с най-добри темпове?
Като цяло нещата вървят много добре. Има закъснения по някои от проектите – междинните звена на общините не заработеха толкова добре, колкото очаквахме. Имаме да постигаме междинни цели - към декември 2018 г. трябва да постигнем индикатори. Има проблеми по някои проекти и бенефициенти. В Министерството на здравеопазването например трябва да форсираме проекта за спешната помощ на стойност 163 млн. лв. От напасване има нужда и при проекти с бенефициенти министерствата на културата и на образованието, със социалното министерство работим добре, малко изоставане има в Столичната община, но съвсем малко. Няма нищо фатално, ще наваксаме. Взехме решение за наддоговаряне от 10% - през миналия период наддоговорихме 5%, но не ни бяха достатъчни и сега ще пробваме с 10%. През периода 2007 - 2013 оползотворихме 96% от финансовия ресурс от ЕС, очакваме през този програмен период да усвоим 100% от европейските средства.
Интервю
Милена Василева