ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРА, БР. 3
Министър Московски, кои са приоритетите на страната в сектор "Транспорт"? Кои са най-важните 5 задачи, които стоят пред вас сега? Как ги подреждате по важност и във времето? Кое е най-голямото предизвикателство за вас?
- В началото на третия ми мандат като министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията обявих, че основната ни задача е да ускорим работата по изпълнението на приоритетите в управленската програма на правителството. Не бих могъл да приоритизирам едни задачи за сметка на други, защото всички приоритети са еднакво важни.
Няма значителни промени в тенденциите, както и в приоритетите на транспортната политика. Стратегическите ни приоритети са напълно съобразени с европейската политика в областта на транспорта и националните документи за развитие на икономиката на страната. Продължаваме да стимулираме развитието на по-екологосъобразните видове транспорт, внедряването на интелигентни транспортни системи, както и ще съдействаме за повишаването на безопасността и сигурността на пътя.

Конкретните ни планове са свързани със срочното и навременно завършване на проектите по ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020. Предвиждаме до приключване на мандата да имаме напълно модернизирана железопътна магистрала по направлението сръбска граница – София – Пловдив – Бургас. Надяваме се въпреки забавянето да приключим в срок и доизграждането на АМ "Струма". Ако обаче забавянето с нея стане фатално, ще предприемем действия по пренасочване на средствата към други проекти. Изграждане на скоростен път от София до границата със Сърбия също е в краткосрочните ни планове. Развитието на метрото в София – друга важна тема. Както казах, много са приоритетите и задачите и се надявам да имаме възможност да ги завършим.
Тук трябва да отбележа, че темата БДЖ остава една от най-тежките и през този мандат. Нашата цел винаги е била паралелно с модернизацията на железопътната инфраструктура да закупим нов подвижен състав за железницата. Искаме да подобрим качеството на предлаганата услуга от националния железопътен превозвач. Както знаете, въпреки строгата финансова дисциплина в БДЖ през последните години дружеството продължава да има големи задължения, затова ще разчитам и на помощта на министъра на финансите. Имаме няколко идеи за закупуването на нов подвижен състав. Вече съм възложил на колегите да подготвят документация за стартиране на процедура за закупуването на нови влакове. Идеята ни е избраният изпълнител да финансира доставката на подвижния състав и впоследствие да се започне изплащането му. Желанието ни е той да бъде изплащан в рамките на 8-10 години при ниска лихва и евентуален гратисен период.
Подготовката за предстоящото първо българско председателство на Съвета на ЕС без съмнение е един от приоритетите в нашата работа. По време на председателство ще бъде даден значителен тласък в развитието на цифровия единен пазар в Европа.

Очаквам да бъде обсъдена новата телекомуникационна рамка на ЕС, както и конкретни стъпки за създаването на условия за икономика, основана на свободното движение на данни. Този въпрос, разбира се, ще бъде разглеждан паралелно с мерките за гарантиране на сигурността на личните данни на потребителите в дигитална среда.
По време на българското председателство София ще бъде домакин на "Цифрова асамблея". Конференцията ще се организира съвместно с Европейската комисия. Очакваме представители на високо политическо ниво от ЕК, от държавите членки, както и от бизнеса. Още няколко събития на тема киберсигурност и интернет управление ще се проведат в рамките на българското председателство.
Един от акцентите в ресор "Транспорт" ще бъде провеждането на "Европейски морски ден". В него ще участват представители от всички сектори на морската икономика.

Докъде стигна изработването на интегрираната транспортна стратегия с хоризонт до 2030 г.? Кога ще бъде приета тя? Има ли в нея някакъв завой в тенденциите и приоритетите?
- Интегрираната транспортна стратегия в периода до 2030 г. се разработва в съответствие с предварителните условия на Европейската комисия в сектор "Транспорт" и споразумението за партньорство на Република България.
Стратегическият документ е във финална фаза на разработване. От общо 11 дейности, включени в обхвата на стратегията, успешно изпълнени са 10. Към настоящия момент последната оставаща дейност, свързана с одобрение на екологична оценка на документа, е в заключителен стадий. Предстои издаването на становище по екологичната оценка от Министерството на околната среда и водите. След получаване на становището от МОСВ ще пристъпим към съгласуване на стратегията от отделните министерства и нейното одобряване от Министерския съвет. Предвиждаме до края на юни стратегията да бъде одобрена от Министерския съвет и да я представим в Европейската комисия.
Министерството води последователна транспортна политика, няма значителни промени в тенденциите за развитие на транспортния сектор, затова и няма завои при определяне на приоритетите в документа. Те са напълно съобразени с европейската политика в областта на транспорта, както и с националните документи за развитие на икономиката на страната. Мога да кажа, че и до този момент приоритетите ни са били същите, но наличието на такъв документ е доказателство за партньорите ни от Европейската комисия, че стоим твърдо зад тези приоритети и ще ги следваме с хоризонт до 2030 г.

Какви са възможностите за осигуряване на частни инвестиции в големи инфраструктурни проекти?
- Смесването на публичния и частния капитал при реализацията на стратегически инфраструктурни проекти е модел на партньорство, който в последните години се доказа като успешен. Такъв тип форма на сътрудничество между държавата и бизнеса е концесията и в транспортния сектор имаме редица примери, които показват, че това е един подходящ модел. Транспортните системи търпят значително развитие през последните години и за да отговорим на тези тенденции, се изискват значителни инвестиции, които държавата няма ресурс да направи. Затова използването на концесията като механизъм за развитие на сектора е един от нашите приоритети. Значителният плюс при нея е, че собствеността върху обектите си остава изцяло държавна, а същевременно управлението, поддръжката и модернизацията на обектите се осъществяват от частните инвеститори.
В момента са в ход процедури за отдаване на концесия на летище Пловдив и на Интермодален терминал – Пловдив. В средата на месец май отворихме офертите за участие в концесионната процедура за летище Пловдив. Там има заявен интерес от три участника и в момента се оценяват постъпилите предложения. Надявам се да осигурим сериозен инвеститор и на интермодалния терминал в района на Пловдив, тъй като това е обект със стратегическо значение и голям потенциал за развитие. Мултимодалността става все по-актуална тема и ще работим активно в тази посока.
Предстои да стартираме отново концесионната процедура за летище София. С колегите от министерството провеждаме преговори със Световната банка и Европейската инвестиционна банка, за да изберем най-добрия консултант за концесията. Който ни даде най-добрата оферта, с него ще работим.
Пристанищните терминали са друг обект, който се развива успешно с механизмите на концесия. В момента експертите от министерството подготвят процедури за няколко пристанищни терминала по поречието на река Дунав. Това са Видин-център, Русе-запад, Русе-изток 1 (включващ корабни места от №1 до №8), Русе-изток 2 (включващ корабни места от №9 до №14) , Зимовник ­– Русе. Потенциални обекти, които успешно биха се развивали с механизмите на концесията, са летище Балчик и фериботния терминал Силистра.
Интервю
Милена Василева