Списание ГРАДЪТ, бр. 2, април-май 2017 г.

- Г-жа Косева-Бошова, г-жа Стоичкова, какви ще бъдат приоритетите на асоциацията през 2017 г.?
Косева-Бошова: Усилията ни ще бъдат насочени към предвидимост и стабилност на инвестиционната среда, което е нужно за успешното развитие на всеки бизнес. Недвижимите имоти са дългосрочна и капиталоемка инвестиция. Затова не би трябвало всяка година да се променя нормативната уредба. А още по-малко да се водят междуинституционални битки по медиите. Това са лоши сигнали, хората се настройват срещу строителството като цяло. От известно време по новините гледаме само протести срещу бъдещи обекти и разнопосочни мнения на главни архитекти и кметове, понякога с политически цели. Всичко това се отразява на работата на администрацията, с която работят всички строителни предприемачи. Служителите са притеснени да не сбъркат, документите се обработват бавно и предпазливо, с многократни проверки. Ако нещата продължават така, има опасност администрацията да замръзне. А това ще се отрази негативно на новите инвестиции.

Държавата трябва да стимулира мащабните инвестиции, които са определящи за развитието на града. Затова е абсурдно проектът на приоритетен инвеститор като "Гаранти Коза" да бъде прехвърлян като "горещ картоф". Компанията засега не членува в нашата асоциация, но имаме отношение към случващото се. Те са купили огромен терен, ще инвестират милиони за благоустройство на едно неугледно място в централната част на жк "Младост". Виждаме какво стана около "Парадайз център", след като бе построен. От краен ъгъл на "Лозенец" мястото се превърна в сърцето на квартала. И цялата зона наоколо "избухна" – строят се много офисни и жилищни сгради.

Същото се случва и с районите на "Бизнес Парк София" и "Капитал Форт". Преди пет години всички казваха, че мястото около бъдещия небостъргач е "накрая на света", а сега е една от най-търсените локации за инвестиции. Това е страхотно, защото много хора искат да живеят, работят и забавляват на едно място. Никой не желае да си губи времето в дълги придвижвания. Затова трябва да се радваме, че чуждестранни предприемачи инвестират в България, създават работни места, променят средата. А не само да гледаме положителните примери от развитите световни центрове като Лондон и Ню Йорк. Неприкосновеността и защитата на частната собственост е в основата на всяка демокрация и развита икономика.

Стоичкова: Виждаме какво се случи и в района на летище София. Преди "София Еърпорт Център" да започне инвестицията си, там имаше едно празно поле. А сега в зоната работят близо 10 000 души. Желаем София да се развива, но устойчиво, с мисъл. Като инвеститори ние имаме предвид, че нашите продукти ще облагородяват и създават среда, а не просто съществуват самоцелно. Инвестираме с идеята да създадем дългосрочен продукт, да го управляваме успешно и един ден да привлечем интереса на институционални инвеститори. Първият проблем за инвеститорите, това е усещането за нарушено взаимодействие със и между институциите. Вторият важен момент
- има едно погрешно усещане в обществото, че едва ли не всеки може да строи неконтролируемо.

Общият устройствен план (ОУП) на София, приет от Министерския съвет, и подробните устройствени планове ясно указват къде може да се изграждат жилищни сгради, къде - бизнес центрове. Не е желателно строителството в града да се случва хаотично и средата да бъде влошена. Всеки инвеститор, знаейки какво иска да развие, проверява в ОУП къде има такава зона, каква е транспортната инфраструктура наоколо, какви инвестиции планира общината. И на базата на тази информация взема инвестиционно решение. Само че в София този бизнес модел леко се изкривява. Често се случва предприемачи да влагат десетки милиони евро, а инфраструктурата да не се изгради според планираното или да е неподдържана.

- Какво би могло да се направи за стимулиране на инвестициите в сектора на недвижимите имоти?
Стоичкова: Въпросът е да се установят правила и те да са постоянни. Защото всяка промяна в действащите правила повишава риска за инвеститорите. Най-важното е да се работи за въвеждане на електронно правителство. Колкото повече електронни услуги има и документацията минава по електронен път – с ясни срокове и процедури, толкова по-лесно и прозрачно ще се случват нещата. Похвална е инициативата, че към Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции е сформирано ново звено, чиято основна задача е да бъде медиатор между инвеститорите и общинската администрация. Полезно ще е общината и експертните съвети по устройство на територията да канят инвеститорите, когато се обсъждат важни теми за развитието на града. Да се чуе и тяхното мнение. При обсъждането в Народното събрание на последните промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) нямаше поканен нито един инвеститор, който да даде обратна връзка за промените.

Не сме се отказали да настояваме и за решаване на проблема с възстановяването на ДДС върху инфраструктурата, която инвеститорите изграждат и даряват. Общините имат интерес да се развива инфраструктурата и с помощта на инвеститорите.

Косева-Бошова: Една от важните теми, които се обсъждат напоследък, е транспортната обезпеченост на бъдещите по-големи сгради в София. Големите предприемачи и сега възлагат анализ на бъдещия трафик, без да ги задължава законът. Нещата ще се случат по-лесно, ако има ясна комуникация по тази тема между бизнес и общинските институции, отговарящи за планирането на транспорта. Оптимист съм за такъв диалог, защото след отшумяването на световната финансова криза на пазара останаха професионалните предприемачи. А "каубойските" инвеститори, които влязоха в бизнеса на принципа "да правим нещо", не оцеляха.

Трябва да се дава гласност на това какво целят по-големите инвеститори, които създават средата. Те са изключително важни за развитието на София, защото инвестират милиони в инфраструктура, когато става въпрос за усвояване на периферни територии. Ако там не се появи голям инвеститор, зоната не се развива. Искаме да помогнем на Столичната община да гледа глобално и стратегически на развитието на града.

Добро впечатление ми направиха последните новини за развитито на метрото. Неотдавна общински експертен съвет одобри разклонение към зала "Арена Армеец", "София Тех Парк" и The Mall. Похвално е, че в "Метрополитен" и Столичната община се съобразяват с развитието на града.

- Защо инвестициите в нови офис сгради са важни за развитието на града?
Косева-Бошова: Те променят облика на града. Технологиите постоянно се променят. Знаем какво беше качеството на строителство при първата вълна през 90-те години. Тогава всички се учеха в движение. Втората вълна с големи офис и корпоративни сгради беше през 2008 - 2010 г., те са успешни и пълни с наематели. Но за тези 10 години строителните материали и технологии също претърпяха прогрес. Офис сградите се наемат главно от фирми от BPO и IT секторите, които създават много и високоплатени работни места. В България се позиционират финансови центрове, които обслужват огромни международни корпорации. Заетите в тези професии получават високи заплати, които се вливат основно в българската икономика.

Стоичкова: Съвременните офис помещения отговарят на все по-високи изисквания, мотивирани от високите изисквания на служителите, работещи в тях – за комфортна работна среда, за чист и свеж въздух, за поддържане на подходяща температура, за шумоизолация. Аутсорсинг и IT компаниите са от най-важните ни клиенти, а те изискват качествени площи. В масовите медии битува леко негативно и иронично отношение към тях – че не произвеждат нищо. Истината е, че всяка международна компания, която идва в България, за да развива бизнес, реално аутсорсва дейността си. И дава възможност за работа на висококвалифицирани хора, вкарва know-how и предлага много добро заплащане. Така се вдига покупателната способност на населението, повишава се брутният вътрешен продукт. Тези компании взимат решение да се установят в страната само при условие, че има подходящи и отговарящи на техните изисквания сгради. Нашият бизнес спомага за цялостното развитие на тази индустрия.

В нашата асоциация работим в посока на обединяване на усилия в комуникацията с администрацията, обменяне на познания за поддръжката на сградите, обсъждаме помежду си проблемите, заедно търсим решения.