"Впечатленията ми от София са добри. Това е град с огромно очарование и оправдава изцяло амбицията на кмета, г-жа Йорданка Фандъкова, да го превърне в устойчив и зелен град." Това заяви в българската столица урбанистът Ерик Жан-Батист, който е заместник-директор на общинската дирекция по градско планиране на Париж.

Жан-Баптист взе участие в "Обществен форум за Зелена София", който бе организиран от френското посолство в България и Столична община. Основната цел на събитието е да разгледа подходите за изграждане на по-устойчив и привлекателен град за всички граждани чрез проактивна стратегия за градско планиране и мобилност. Форумът бе открит от посланик Ерик Льобедел и от кмета на София Йорданка Фандъкова.

Гостът представи френския опит при градското планиране, инструментите за ангажиране на гражданското участие в процеса и създаването на ясни и ефективни правила. Заглавието на презентацията му беше: "Градоустройствената стратегия на Париж: Необходимостта градовете да определят политическа визия, която взема под внимание приноса на гражданското общество и поставя ясни урбанистични правила за управление на градското развитие."

"При изработване на стратегическата визия на Париж се наблегна на допитванията до обществото, на т. нар. диагностика. В продължение на 3 години преди приемането на Местния градоустройствен план през 2006 г. бяха правени анализи и проучвания какво е важно за парижани, поддържахме постоянен контакт с жителите. Всеки парижанин имаше възможност да попълни въпросник и имахме близо 800 000 отговора. Така направихме нов стратегически, градоустройствен план на Париж с активното участие на местното население", обясни Ерик Жан-Батист.

Правилата за новите обекти във френската столица са изключително ясни, има конкретни разпоредби за височината и формата на сградите. За всяка улица дори е указано какви да бъдат ъглите на постройките. Всичко това се прави, за да се съхрани старинния градски пейзаж на Париж.

В офис сградите в централната част на Париж може да има максимум 1 паркомясто на 500 кв. м разгъната застроена площ. Причината - паркингите "засмукват" коли към себе си и водят до проблеми с трафика.

Чуждестранният експерт не пропусна и темата за небостъргачите, която от известно време се дискутира разгорещено в София.

"Не трябва да сме догматици спрямо високите сгради. Виждането за тях не е субективно. Нещата могат да бъдат напълно обективни, като се направят визуализации как ще изглежда бъдещият обект, погледнат от различни места. Разбирам, че небостъргачите са израз на силата, на развитието на една фирма, но те трябва да бъдат на подходящи места. Смущава ме възможността високи сгради да бъдат построени в частта близо до Витоша и да пречат на възприятието. Планината е важен елемент от пейзажа на София и трябва да се изследва как тези сгради ще се впишат в него", обясни Ерик Жан-Батист.

"Високите сгради имат своето място там, където има достъп до обществен транспорт. Второ - те могат да бъдат много полезни, защото намаляват хоризонталното натоварване на територията, развивайки се във вертикала. И трето - всяка висока сграда трябва да носи смисъл, да има значение, а не да се прави просто ей така", каза арх. Борина Андрию, изпълнителен директор на архитектурното бюро Willmote & Associes, Франция. Тя добави, че при проектиране на руска катедрала в Париж студиото е било длъжно да направи 24 визуализации как сградата ще изглежда от определени места в града - през лятото и през зимата. Така че много е важно как новите, мащабни обекти ще се отразят на общото виждане на града, заяви арх. Андрию.

"Най-важното нещо, което гледат в градоустройствените отдели във Франция, са именно визуализациите как сградата се вписва в контекста или т. нар. ландшафтно изследване", заяви арх. Стефан Добрев. Според него подходящи места за небостъргачи в София са северната и западната част на града, а всичко в подножието на Витоша е "много дискусионно". 

Главният архитект на Столична община Здравко Здравков също засегна темата:
"Около метростанцията на бул. "Цариградско шосе" естествено се образува едно сити. Там има 5 проекта за високи сгради, два от които съм разрешил аз. Би могло да се намери място за небостъргачи и в Западното направление. Заедно с г-н Жан-Батист разгледахме зоната на Централна гара София и Централна автогара - това е един интермодален хъб, който е изоставен във времето, но има огромен потенциал за развитие. Мястото е на 10 минути пеша от историческия център и има връзка с 4 вида транспорт. Потенциалът на тази зона предстои да бъде разработен и с малко градоустройствени намеси може и там да се намери място за високи сгради."

Арх. Здравков добави, че трябва да се направи внимателен анализ за мястото на високите сгради в София, да се прецизират зоните с техническа инфраструктура и осигурен транспортен достъп и да се създаде регламентация, която да посочи точните локации за бъдещите небостъргачи.

"Една сграда не може да скрие Витоша, това е абсурдно като твърдение. Трябва да се намери разумният баланс, да се определят местата на 2-3 ситита и да се създадат механизми за развитие на високите сгради", каза още Здравко Здравков.