Инж. Тодор Тодоров: В центъра на съвременния град не бива да има многоетажни или подземни паркинги
ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРА
Политиката за паркиране и местата на паркингите се включват в Генералния план за организация на движението на съответния град, защото са част от транспортната политика. В Общия устройствен план на София, който е стратегически документ, се залагат само буферните паркинги на метрото. Новата тенденция е центровете на градовете да бъдат освободени от автомобили. Част от рестриктивните мерки са въвеждането на "сини" и "зелени" зони.
Когато "Мот Макдоналд" подготвяше Генералния план за организация на движението на София (до 2018 г.), написахме, че трябва да се увеличи
синята и зелената зони
и да се вдигне цената им с цел рестрикция – за да освободим центъра от автомобили. Тогава "зелената" зона стана 1 лев, а "синята" – 2 лева. Предложихме още да се въведе и рестрикция за времето за престой – за "зелената" максималният срок стана 4 часа, а за "синята" – 2 часа.
Бургас също въведе "синя" зона, но без да я ограничава времево – това не е правилно. Варна от 3 години има тръжна документация за "синя" зона, но от местната власт все още не смеят да я пуснат, за да не си създадат неприятности. А центърът на Варна е бедствено положение. Във Видин създадоха "синя" зона напълно излишно - там трафик няма. Няма анализ в света каква да бъде цената на "синята" зона, но има принцип – на 10 места 1 трябва да е свободно, за да може да се паркира, в противен случай се генерира трафик и вместо да облекчим центъра, ние утежняваме ситуацията в него.
Друга мярка са
паркингите
Когато правехме Генералния план за организация на движението, се поддържаше идеята под всички училищни дворове да се правят паркинги - търсеше се бизнес модел за изграждане на паркинги. Тогава казахме, че това е погрешен модел – от една страна, браним децата от автомобилите, от друга страна, вкарваме автомобилите под двора им и по този начин предизвикваме генериране на трафик около самото училище. От трета страна, като правим паркинги в центъра на София, окуражаваме колите да влизат там.
От гледна точка на транспортния модел на съвременния град в центъра не бива да има многоетажни или подземни паркинги. Подземни паркинги следва да има единствено в моловете.
По принцип от големите градове въпросът за подземните паркинги се поставя само в София, защото в Пловдив, където и да копнеш, излиза археология; във Варна и Бургас има много подземни води, в Русе няма достатъчно пътници за градския транспорт, защото градът все повече се обезлюдява.
Буфер паркингите са модерни в цял свят
Но те са свързани с култура, която в България още не е формирана. Идеята тръгва от известните в САЩ градчета-спални. Хората живеят на доста голямо разстояние от града и всеки ден пътуват за работа. Така се появява понятието commuting, или пътуване до работното място. След време тази практика се пренася в Лондон и Мюнхен. В България не сме копирали този модел. Хората нямат удобен жп транспорт и затова идват с коли до периферията на града, там биха могли да оставят автомобилите си и да се качат на метрото.
Най-големият буфер паркинг – на "Цариградско шосе", не работи, защото се разчита на пътниците от Пловдив да "кацнат" там и да го препълнят – това няма да стане. От буферните работи само паркингът на "Кръста" (МС "Джеймс Баучер" при бившия Японски хотел), защото в него могат да паркират колите си живеещите там. Сега Центърът за градска мобилност взе 5 буферни паркинга, за да вкара в тях някакъв мениджмънт. В България чист модел на буфер паркинг не може да проработи.
Бургазлии правят свой модел за буфер паркинги в четирите края на града, като идеята е те да се ползват и от живеещите в зоната. Тези паркинги са надземни – подземните са скъпи, а и територията е наситена с подпочвени води. Сметката на подземните паркинги излиза само при моловете.
Паркинги на спирки-транспортни хъбове или под улици
В Мадрид има паркинги под улици. Такъв модел можеше да се приложи и на "Дондуков", в който да се влиза от съседните напречни улици, но инициативата там би следвало да е от частно лице и да е по-изгодна от зелената зона и за двете страни, като се изплати за около 10-15 години. След това, като тръгнеш да си продаваш апартамента, той вече ще си е вдигнал цената. Общината няма как да оправдае тези пари и да строи под "Дондуков". Испанците например са изчислили, че едно паркомясто в Мадрид струва 10 хил. евро. Предполагам, че в богатите квартали на София гараж струва около 6 хил. евро. Имаше някога идея по бул. "Патриарх Евтимий" да се направи паркинг, докато се строи метрото – в центъра има и офиси и апартаменти – можеше там да се паркира, но идеята не се реализира. Ако някой се надява общината да отчужди терен в центъра на София и да построи паркинг за жълти стотинки, се залъгва. Това няма да стане.
Съществуват
механични системи за паркиране
Това е нова технология, която има своето място.
Има и друго нещо – тези, които са свикнали да си карат автомобилите, няма да слязат от тях.
Практиката при паркирането се подчинява на механизма push & pool, или моркова и тоягата, т.е. едновременно да се предвиждат и насърчителни, и наказателни мерки. Няма модел или механизъм, от който всички да са доволни.