Брой 2 на сп. ГРАДЪТ

Арх. Сколник, вие сте в България по покана на Фондация "Америка за България" във връзка с реновацията на детското отделение на УМБАЛСМ "Пирогов" - какви са основните предизвикателства при специфични обекти като детски болници?
- Имаме богат опит от реализирани проекти на детски болнични заведения в САЩ. Специални медицински изследвания през последните десетилетия показват, че адекватният дизайн има конкретен принос за по-бързото оздравяване на пациентите. Те са по-щастливи, оздравителният процес протича по-бързо, средата е стимулираща и пациентите имат нужда от по-малко болкоуспокояващи. Този факт е вдъхновяващ.
Като архитекти ние винаги сме знаели, че средата въздейства върху чувствата и мислите на хората. Основно предизвикателство обаче е да демонстрираме на администрацията и инвеститорите тези невероятни констатации. Инвеститорите винаги са изправени пред избора да вложат повече средства в оборудване и лекарства, а не в сградната среда. Необходимо е също така да образоваме обществеността и професионалната колегия във важността на тези факти.

Преди 35 години проектирах и реализирах първия в моята практика детски музей. Тогава научих как хората възприемат и интериоризират средата и кои са ключовите елементи, които трябва да бъдат включени в проекта, за да бъде завладяно вниманието и въображението. По този начин разбрахме от психолозите, че хората учат чрез истории. Голямата архитектура винаги разказва история и смисъл - Партенонът, Пантеонът или "Ая София" носят истории за своята култура, обичаите и вярванията на епохата.
Друг важен момент беше, когато ме помолиха да проектирам една детска изложба на историческа тема. Така научих, че на децата трябва да се разказват истории. Тези модели остават при възрастните - защо харесваме филми, защо четем книги - защото искаме да бъдем потопени в една история. Архитектурата разказва истории.
Хората отиват в болницата в момент на криза. Трябва да направим така, че посещението и престоят им в болницата да се превърне в положително изживяване. За една детска болница особено важни са и родителите - децата винаги следят техните лица и следят реакциите им. Децата реагират на всичко около себе си. Сега имаме възможност да направим нещо по-добро за тях. Прекрасно е, че "Америка за България" намира подобни възможности и се ангажира с тях.

Наричате вашата практика "проектът като интерпретация"?
- Да, ние интерпретираме съдържанието, миналото и бъдещето на обекта чрез архитектурата. Когато работим по други обекти като къща, църква или офисна сграда, също се опитваме да намерим основната идея. Необходимо е време да се потопиш в ситуацията и идеята, но най-важното - не можеш да продаваш стил, защото всеки проект е специфичен. Редица големи архитекти имат стил, който се продава много добре.
Нашият подход е фокусиран върху уникалността на всеки проект. Архитектите са творци, а големите творци синтезират изкуство, наука, политика, философия, музика в своята работа и предават идеи. Това е призванието на архитектурата и когато тя се случва по правилния начин, хората разбират посланието и интуитивно обичат и сградата, и града. Този подход е по-труден и отнема време, но се отплаща.
Далеч не всички архитектурни университети в света учат на това. В САЩ преподаването на архитектура е много различно - например с фокус върху технологията и материалите, върху енергийната ефективност, урбанизма или някакъв специфичен стил. В Cooper Union, когато учих през 70-те години, ректор беше Джон Хейдък - отличен преподавател, според когото главната цел на обучението беше да решаваме философски и поетически проблеми със средствата на архитектурата. Тази концепция промени живота ми и ми помогна да развия своята философия.
Веднъж при посещение на Лувъра обърнах внимание на една от залите с надписи в четирите ъгъла - литература, музика, скулптура, живопис. От тях тръгваха лъчи-греди, които се събираха в центъра на свода към надписа АРХИТЕКТУРА, която ги интегрира. В университета първата им специалност беше музика, учех архитектура факултативно. Оттогава запомних един цитат от Витрувий, че архитектът трябва да бъде учен, артист, хуманист, политик, философ и да интегрира цялото това знание в своя продукт. Създаваното от архитекта е толкова уникално, че те кара да учиш през целия живот. Ето как реших да се занимавам с архитектура и продължавам да уча. Франк Лойд Райт нарича архитектурата майка на всички изкуства.

Как се реализират в практиката тези концепции?
- Архитектурата е практическа битка - за идеята и нейната реализация. Опростяването на концепцията в процеса на изпълнението е губещо решение. Архитектът често трябва да спори с администрацията, инвеститора, с обществеността, които предпочитат парите да бъдат похарчени по друг начин. Не съм имал случай обаче след реализацията на проекта някой да е казал: "Не трябваше да го правим по този начин." Наистина е вълнуващо. Добър пример е "Музейко" - толкова пъти обсъждахме материалите и реализацията с изпълнители и подизпълнители, които казваха - невъзможно е. Ние настоявахме и на откриването точно в техните очи имаше сълзи на гордост.

Цялостната логика на една сграда определя отделните елементи, докато се стигне до детайла. Когато идеята е силна, тя се проецира към всички елементи. Нашата цел е да осъществим синтез между форма и функция. Луис Съливан не беше разбран правилно, като каза, че формата следва функцията. Неговите проекти са изключително органични и всъщност той имаше предвид, че всяка част на сградата има своя специфична функция. Както в една симфония - всеки инструмент свири своята партия, а заедно създават хармонията.
Има начини всичко да се направи много бързо и унифицирано, нашият не е такъв. Клиентите знаят, че ще отнеме повече време и усилия, но те вярват в този подход. Дори има клиенти, които се сърдят, че не сме настоявали повече на нашите идеи и сме направили отстъпки. Трудно е, защото архитектите не искат да диктуват и да принуждават, но понякога те знаят наистина кой е най-правилният начин да се направи нещо. Едно от ключовите умения за архитекта е да комуникира своите идеи до всички по най-добрия начин.

Какви са вашите впечатления от архитектурата в България?
- Старата българска архитектура е прекрасна, съветската е потискаща, новите сгради не са толкова вдъхновяващи, още повече ако не са достатъчно поддържани. Интернет има ефекта да дава достъп до световните образци, което води до една хомогенна световна архитектура. Тъжно е, че има професионалисти, които гледат едно изображение и се опитват да го пресъздадат отново на друго място. Преди обаче да се правят красиви визуализации, проектантът трябва да научи добре каква е функцията на сградата. Радващо е, че има все повече архитекти, които се опитват да създават архитектура точно за своя контекст.
Когато при мен идват млади хора, които искат да учат архитектура, и питам защо, получавам различни отговори - обичам да рисувам и да чертая, харесвам техническите науки, искам да работа в архитектурно бюро. Моят съвет е: трябва да пътувате по света и да научите повече за страните, за себе си, за историята, хората и културата, което ще направи така, че създаваната архитектура да има силно въздействие. Техническите умения на професията ще бъдат усвоени - това е сигурно, важно е разбирането на света.

"Академия Градът" обяви конкурс за млади професионалисти "Малки герои - идеи за интериорни пространства в Детско отделение на УМБАЛСМ "Пирогов", вие сте водещ член на журито. Какви са вашите очаквания?
- Надявам се участниците да мислят не как да направят своите проекти най-модерни, интересни и страхотни, а да се поставят на мястото на децата и родителите, които влизат през вратата на болницата - как се чувстват те и каква е тяхната психология, как могат да променят техните преживявания, от какво се нуждаят малките пациенти и техните семейства. Те могат да бъдат уплашени, да имат болки, да бъдат разтревожени за бъдещето. Нашата работа е да ги утешим, да повдигнем духа им, да ги успокоим до такава степен, че да могат да помагат на своето собствено лечение. Това е изключително важна част от болничния престой наред с работата на лекарите. Нашето предизвикателство е проектът да адресира тези въпроси със средствата на дизайна и архитектурата - форма, цвят, обзавеждане, материали, светлина. Всички те ще бъдат използвани с висока степен на целесъобразност, а не толкова съобразно великата идея на проектанта.

Имахте ли възможност да се потопите в атмосферата на съществуващото детско болнично съоръжение?
- Да, още се възстановявам. Детското отделение на "Пирогов" е изградено по време на друга епоха и отразява друго отношение от социалистически времена - не е създадено с уважение към потребителите, нито пък е поддържано през годините. Такова е състоянието в много болници и в други държави. Прилагането на модерни архитектурни техники и подходи в болниците е актуално и все по-популярно направление. Болниците в САЩ са в постоянна конкуренция за пациенти с красиви сгради с различни придобивки като салони за упражнения, СПА центрове и др., стават все по-красиви и атрактивни и разликата със старите съоръжения е огромна. При други обществени сгради като съдилища, затвори и т.н. също има голяма нужда от подобен архитектурен подход.

Може ли да се говори за конкретни тенденции в проектирането и дизайна на такива съоръжения?
- Налице е интересен тренд в тази насока - изграждането на детски музеи непрекъснато нараства и броят им в САЩ вече достига 400 000. Те са място за неформално образование, техният замисъл е да засили детското обучение извън училище, те са партньори на училищата. Чрез интерактивна игра те учат децата да откриват знанията за света. Интересно е, че самите училища не търсят атрактивен дизайн. Веднъж имахме среща с представители на едно училище и те ни казаха - искаме да бъдем като детски музей - децата да се вълнуват, да работят по проекти и да идват на училище с удоволствие. Както при детските библиотеки и детските болници - става дума за процес на учене, без децата да знаят, че всъщност учат, чувстват се по-добре, не мислят за болестта и оздравяват по-бързо.

Вие сте автор на концепцията за "Музейко" в София - ще има ли приемственост на идеите при "Пирогов"?
- Отделихме доста време за проекта на "Музейко", искаме същият дух да присъства и в "Пирогов". Времето и бюджетът са ограничени. Фондация "Америка за България" работи усилено за осигуряване на достатъчно подкрепа, за да постигнем по-добри резултати. Сроковете са - осигуряване на концепция през март, начало на работите през юни за първата фаза и през август за втората.
Посетихме "Музейко" - изглежда чудесно, поддържано е отлично, вече е посетено от 100 000 деца. Една от целите на проекта на Фондация "Америка за България" за "Музейко" беше не музей с американски архитект, а възможност на проектанти и строители в България да научат нови неща и да работят за своята страна. Надяваме се да поставим добър пример с детското отделение на "Пирогов". Много от подизпълнителите са от България, работихме с тях на "Музейко", така че те ще мога да работят и по този проект. Надявам се да сме поставили добър пример, който да вдъхновява.