Иван Портних: Реалният бюджет на Варна надхвърли 420 млн. лева. От тях само 150 млн. лева са еврофондове


ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРА
Г-н Портних, през последните 3 години развитието на Варна върви с бързи темпове – около 300 млн. лв. за този период са вложени в проекти - за мобилност, подобряване на градската среда, за образователна и културна инфраструктура. Тази година приехте рекорден бюджет. Кои са основните акценти в строителната ви програма?
- Неоспорим e фактът, че бюджетът за 2017 г. е рекорден за Варна - над 270 млн. лв., без увеличаване на данъчната тежест, без нови дългови инструменти и кредити. Тази макрорамка не включва средствата, които сме подсигурили по линия на европейските проекти и програми - за над 150 млн. лв. Тоест реалният бюджет на града ни ще прескочи 420 млн. лв. – една добра основа, за да продължим активната си работа по развитието на Варна. Имаме амбициозна инфраструктурна програма с готови проекти и осигурено финансиране от бюджета и от ОП "Региони в растеж". В момента вървят процедури по избор на изпълнители, успоредно с това продължаваме да проектираме. През април стартираме с ремонтите, така че пролетта ще бъде сезон за много работа във Варна.
Община Варна получи 25.2 млн. лв. безвъзмездно финансиране по ОП "Региони в растеж" за естетизация и модернизация на градската среда. Кои са основните проекти, на каква стойност са и как ще запазите града проходим за летния сезон?
- Управляващият орган на ОП "Региони в растеж" одобри 100% безвъзмездно финансиране за естетизация и модернизация на градската среда във Варна. Проектът на стойност 25.2 млн. лв. е част от инвестиционната програма на община Варна с макрорамка от 86 млн. лв. Средствата са предвидени за всички райони – за реконструкция и рехабилитация на междублокови пространства, улична мрежа, зони за отдих, озеленяване, енергоспестяващо улично осветление, достъпна архитектурна среда. Не сме забравили Морската градина, където ще продължим с рехабилитацията на настилки, с поставяне на осветление, с изграждане на площадки за спорт, кътове за отдих, озеленяване. Част от проектите, които ще реализираме тази година, са: реконструкция на ул. "Мара Тасева" - в обхвата от бул. "Първи май" до бул. "Народни будители" в кв. "Аспарухово"; бул. "Васил Левски", бул. "Приморски", ул. "Студентска", ул. "Цар Борис III" ("Виница"), ул. "Ян Палах" – от ул. "Зюмбюл" до ул. "Прилеп", ул. "Ана Феликсова" и кръстовището на бул. "Цар Освободител", продължение на пробива на бул. "Левски" – между бул. "Сливница" и бул. "Владислав". Готово е временното кръгово кръстовище на бул. "Република", защото започваме разширение на булеварда, за да облекчим трафика към Западната промишлена зона и ул. "Девня", ул. "Михаил Колони", ул. "Цар Симеон I", ул. "Георги Бенковски" и други.
Проектите обхващат и много междублокови пространства с цел облагородяване на районите пред домовете на хората. Част от тези ремонти са включени въввтората фаза на проекта за Интегриран градски транспорт на Варна по ОП "Региони в растеж" на обща стойност 29.3 млн. лв. Част от сумата - 5.32 млн. лв., се предвижда за закупуване на нови автобуси. Така автопаркът на общинския превозвач "Градски транспорт" ще бъде обновен почти 100%, след като преди 2 години осигурихме 70 нови автобуса и 30 нови тролейбуса.
Заедно с улиците обръщате внимание и на спортните комплекси и площадки – кои са приоритетните, на каква стойност са и с какво финансиране ще бъдат изградени?
- През тази година предстои да изградим 80 нови спортни площадки и 4 спортни комплекса с комбинирани игрища в обхвата на целия град - по подобие на 230-те детски площадки, които станаха факт през миналата година. Вярвам, че това ще бъде добър пример за развитие на масовия спорт. Успоредно с това в сътрудничество с ръководствата на училищата работим за изграждане на модерни спортни бази в училищните дворове. Така ще постигнем двоен ефект – децата и младежите ще имат възможност да спортуват в съвременни условия, а след края на часовете игрищата ще могат да се ползват от хората, живеещи в района.
Положихме много усилия за налагане на добри практики в спортната политика на общината. С огромен интерес например се прие идеята ни да предоставим общинската спортна база за безвъзмездно използване от местните клубове. Работим по още инициативи и считам, че Варна напълно заслужава през 2019 да бъде Европейски град на спорта.
След забавяне на процедурата избрахте изпълнител за втората фаза на модернизацията на пречиствателната станция в Златни пясъци за 37 млн. лв. с ДДС. Кои са предизвикателствата при изпълнението на проекта, какъв ефект ще постигнете с осъществяването му?
- Работата по проекта действително беше голямо предизвикателство. Когато поех кметския пост през 2013 г., първата фаза, свързана с изграждане на дълбоководното заустване, бе пред провал, защото бяха спрени парите по ОП "Околна среда" по време на кабинета "Орешарски". Цяло чудо е, че успяхме да спасим проекта, за което благодаря на правителство на г-н Бойко Борисов. С общи усилия направихме необходимата координация с Брюксел и успяхме да фазираме проекта, т.е. да запазим финансирането от предходния програмен период. Така стигнахме и до втората фаза на стойност 37 млн. лв. Работим по разширение и модернизация на пречиствателната станция в курорта Златни пясъци и изграждане на канализация на селищното образувание "Ален мак". ПСОВ е строена преди 33 години с капацитет за около 20 000 души. Предвид ръста на туристическия поток и разрастването на курорта бе абсолютно неотложно да се реконструира. След модернизацията ПСОВ "Златни пясъци" ще обслужва през летния сезон до 72 000 души. В "Ален мак" пък ще бъдат изградени 4 битови канализационни клона с обща дължина от 4795 м и на 265 отклонения, тъй като до момента на тази територия има едва 20% от необходимата канализационна инфраструктура. Това е сериозна стъпка и за превенция на свлачищните процеси в района.
Жп гарата във Варна е паметник на културата и е предвидена за концесиониране. Какво е становището ви по този въпрос?
- През последните три години полагаме огромни усилия, за да съхраним и запазим облика и духа на Стара Варна. Съвместно с неправителствения сектор учредихме консултативен съвет за паметниците на културата, с който активно работим. Създадохме и административно звено, което се занимава с паспортизация на всяка една сграда, обявена за паметник на културата. Към днешна дата списъкът с паметници на културата във Варна наброява 450 сгради. Ние обаче издирихме и съставихме допълнителен списък с още 160 обекта, който от две години е внесен в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Оттогава чакаме те да бъдат вписани като защитени обекти. За съжаление въпреки многото срещи и обещания от НИНКН не полагат необходимите усилия. А докато чакаме някой да си свърши работата, уникални къщи изчезват от лицето на града, съборени заради инвеститорски интереси. Община Варна няма големи правомощия по отношение на контрола върху частната собственост. Издадох и строителна забрана върху къщи, които са в "чакащия" списък. Дано има по-бърза реакция от експертите от НИНКН, защото се надбягваме с времето. Настоявам да има промяна в законодателството, за да се въведе ясен и строг регламент върху опазването на тези сгради. Що се отнася конкретно до сградата на жп гарата – там думата има държавата, но ще настояваме категорично за запазване облика й.
Продължава ли туризмът да бъде основен приоритет на града? Кои са структуроопределящите икономически сектори за зоната на Варна? Възприема ли се идеята "Варна – град на знанието"?
- Работим изключително активно с всички институции за обезпечаване на сезон 2017. Радвам се, че усилията ни дават резултат. С навлизането на нискотарифните компании, които стартират целогодишни полети от и за Варна, градът поетапно може да се превърне в дестинация четири сезона. По време на туристическите изложения в чужбина Варна се рекламира много активно с възможностите за летен ваканционен, културен и уелнес туризъм, както и със събития, свързани с престижната титла "Варна – европейска младежка столица 2017". Германски туроператори вече съобщиха, че към момента има двуцифрен ръст на ранните записвания за почивка във Варна и курортите. Всичко това ни дава основания за очакване на един изключително успешен туристически сезон.
Новата ни инициатива – "Варна - град на знанието", има за цел да превърне потенциала на университети, научни центрове, училища в градивна енергия за развитие на образование и наука. В морската столица се обучават над 40 000 студенти и 35 000 ученици, за които трябва да създадем условия за развитие. Заедно с Медицинския университет, с Варненския свободен университет и с Висшето военноморско училище поставихме основи за създаване на акселератор за иновации. Това ще даде възможности за развитие на стартъп компании на млади хора, които имат интересни бизнес идеи. Ще помагаме с осигуряване на лектори, ментори, които да ги обучават, ще осигуряваме възможност за контакт с бизнеса.
Наскоро избрахте победител в конкурса за обновяване на Младежкия дом. Кога ще стартира реализацията на проекта?
- Община Варна съвместно с Камарата на архитектите в България проведе конкурс за изработване на идеен архитектурен проект за обща визия, изграждане на достъпна среда, ремонт и преустройство на Младежкия дом в града. Цялостното обновяване на сградата е във връзка с титлата Европейска младежка столица. Подадени бяха 10 проектни предложения, журито определи победителите, като водещите критерии за подбор бяха отличителна визия, бърза реализация, устойчивост по отношение на архитектурния облик и използваните материали. Продължаваме работа по реализацията на проекта.
Проектът за нова сграда на библиотеката ще е готов до лятото. Откъде смятате да набавите необходимия финансов ресурс в размер на 30 млн. лв. за неговото изпълнение?
- За пръв път в историята на Варна се проведе международен конкурс за проект за нова сграда на библиотеката в града, която ще бъде не само книгохранилище, а модерно градско пространство за културни събития и знания. Интересът беше изключително голям, участваха над 400 проектантски бюра от целия свят. Избран бе проектът на холандски архитекти, които работят много тясно с екипа на библиотеката. В момента се подготвя техническият проект. Предстои обявяване на процедура за избор на изпълнител и пристъпване към строителство. Считам, че проектът ще покрие всички изисквания за съвременното разбиране на библиотека. Средствата за изграждането ще се търсят по европейски проекти, от местния бюджет, с помощта на фирми и граждани. Това ще е първата библиотека, построена в последните 30 години.
Ново предизвикателство за вас като кмет е създаването на Зона за иновации и развитие – Варна, която включва 4 общини – Варна, Аксаково, Белослав и Девня, с опции за присъединяване на нови общини. Каква е идеята, има ли инвестиционна активност от страна на частния бизнес?
- Община Варна съвместно с общините Аксаково, Девня и Белослав създават Зона за иновации и развитие - Варна. Предстои изготвянето на общо инвеститорско портфолио, отразяващо приоритетите и възможностите в съответните интегрирани планове за градско развитие на четирите общини. В него ще бъдат отчетени индивидуалните характеристики на Варна, Аксаково, Белослав и Девня - като човешки ресурс, заетост, производствени мощности и съоръжения, инфраструктура – пътна, водна, енергийна, комуникационни, научноизследователски и иновационен потенциал, информационни и комуникационни технологии. Целите на инициативата са повишаване на жизнения стандарт чрез създаване на нови работни места, изграждане на инфраструктурни мрежи, повишаване на конкурентоспособността на икономиката.
Обединяваме усилията със съседните общини - научен потенциал, инфраструктурни дадености, географското положение, за да можем да даваме комплексни решения за всеки инвеститор, който прояви интерес към региона.
Потенциалът на четирите общини се развива в последните години в силно положителна посока. За това може да се съди по много показатели – макрорамките на бюджетите, проектите, които се реализират, дори развитието на целогодишни полети до 7-8 нови дестинации, което е в голям плюс за бизнеса. По данни на НСИ за 2015 г. Варна и регионът са втори в страната по преки чуждестранни инвестиции. Този район - Аксаково, Варна, Белослав, Девня, е уникално място за бизнес. В цяла България няма концентриране на толкова добра транспортна инфраструктура – част от автомагистрала "Хемус", старият път за София, фериботно пристанище, порт Варна-изток и Варна-запад, летището, което всяка година увеличава броя на авиокомпаниите и пътниците, индустриалният комплекс в Девня. Убедени сме, че този район може да стане най-доброто място за бизнес и инвестиции в България. Наскоро подписахме меморандум и за втора икономическа зона – на острова, под Аспаруховия мост, която обхваща около 350 дка терени. Там сме партньори с държавната фирма "Националната компания индустриални зони" ЕАД и "Транзитна търговска зона" АД. Имаме отлични възможности за привличане на инвеститори и отваряне на нови работни места. Убеден съм, че с това е пътят за успех - бизнесът ще получава в максимална степен гаранции за своите инвестиции във Варна и региона, бързо обслужване във всяка стъпка от инвестиционния процес.
Кои инфраструктурни проекти са важни за свързаността на града с останалите територии? За кой от тях най-много настоявате – АМ "Хемус", АМ "Черно море", жп линията Варна – Русе...
- Варна заслужава всичко това! Защото сме част от източната граница на ЕС, атрактивна туристическа дестинация, привлекателно място за бизнес и Европейска младежка столица. Вярвам, че работата по окончателното изграждане на автомагистрала "Хемус" ще продължи все така активно, защото това е пътна връзка с изключително значение не само за Варна, а за цяла Северна България. Важно е да работим за преместване на пристанищните мощности от Варна-изток и за още по-широко отваряне на града към морето. Зоната край Морска гара, която бе освободена от пристанището, вече е любимо място за варненци. Там провеждаме много събития, концерти, спортни състезания, защото атмосферата е уникална. Затова тази територия трябва да бъде разширена и обновена.
Интервю
Милена Василева, Светла Добрева