Георги Шопов, председател на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи: Целта ни е да променим отношението на обществото към строителните инвестиции

Над 16 уважавани български компании създадоха Национална асоциация на строителните предприемачи. В сдружението с нестопанска цел влизат фирми като "Артекс Инженеринг", БЛД, "Бигла–III", "Контракт Сити", "Тобо Груп", "Феърплей Интернешънъл", "Инфинити Пропърти", "Ваклин Груп" и др.
Сред целите на асоциацията са: развитие и насърчаване на инвестиционното строителство; налагане на добри предприемачески практики; насърчаване на отговорното гражданско и социално ангажиране на фирмите-членки за усъвършенстване на инвестиционното жилищно строителство; развитие на благоприятна правна и финансова уредба за укрепване на строително-предприемаческата дейност.
За мисията и дневния ред на асоциацията разговаряме с председателя на Управителния съвет Георги Шопов, който е и управител на компанията "Тобо Груп".
Г-н Шопов, как се роди идеята за създаване на Национална асоциация на строителните предприемачи?
- Конкретните поводи бяха два: напрежението в столичния район "Младост", което не е изолирано – то важи в различна степен за целия град, и опитът да се промени експресно Законът за устройството и застрояването на Столична община, в последните дни преди Нова година. Това са случаите, които запалиха искрата. Но истинската причина за създаването на асоциацията е, че вече 27 години в България има нерешени принципни взаимоотношения между собственици на терени, граждани, инвеститори, строители и община. След промяната на собствеността в страната ние като общество не успяхме да създадем прости и ясни правила, които да регламентират взаимоотношенията между участниците в този процес. След 1990 г. всички правеха компромиси – общината, предприемачите, гражданите. А тази дума произлиза от "компрометиран". И нещата се компрометираха, като най-видимата им изява е ситуацията в район "Младост". Отговорността за случващото се е на всички – като граждани сме виновни, че по никакъв начин не инициирахме нужните промени, не ги изискахме от политиците. Като предприемачи сме виновни, че гледахме "на парче" - да си оправим конкретния обект, а не да решим принципно нещата. Общината е виновна, че по същата логика гледаше да е мирно и тихо - проблемите да се замазват, а не да се решават. Но дойде време да търсим решения. Целта ни е заедно с общината, гражданите, собствениците на терени, да решим принципно проблемите, създавайки ясни правила.
Да разбираме ли, че Законът за устройство на територията, Законът за устройството и застрояването на Столична община и наредбите към тях не вършат работа?
- Те стават все по-сложни и не решават принципно въпросите около реституцията в жилищните комплекси. Колкото и наредби да се пишат, мораториуми да се налагат, това само отлага справянето с проблема.
Какво е решението?
- Създаване на ясни и точни правила какво се прави в тази ситуация. Ще дам пример с производството: там компромиси не се правят, защото те ще доведат до спиране на процеса и смъртни случаи. За всичко има ясни процедури, които трябва да се спазват. При строителството в жилищните комплекси обаче процедурите са размити и търпят тълкуване. Нещо повече – Законът за устройството и застрояването на Столична община, вместо да изчисти и изясни казусите, ги прави още по-сложни и ги обвива в мъгла. А това води до напрежение в обществото – защо за един може, а за друг - не.
Какво предприехте в асоциацията по този повод?
- Първо, създадохме ясни вътрешни правила за вземане на решения, за да не се превърнем в поредната безплодна и неефективна организация. Въведохме електронна форма за гласуване, с парола, и на всеки член му отнема не повече от 3 минути, където и да се намира по света. Докато работехме по цялостната ни стратегия, изникнаха първите казуси. В края на 2016 г. излязохме със становище по повод промените в Закона за устройството и застрояването на Столична община. Предизвикахме кръгла маса, на която ни подкрепиха други неправителствени организации. Всичко това доведе до неприемането на новите текстове, които щяха да доведат до още по-голямо напрежение и объркване в обществото.
Защо?
- Защото проблемите не се решаваха, а отново се отлагаха във времето. Конкретиката беше заместена със субективизъм. С подготвените промени общината удължаваше своята абдикация от ангажимента за изграждане на инфраструктура и провеждане на отчуждителни процедури, което е задължителна част в Общия устройствен план. Даваше се и право на Столичен общински съвет да намаля параметрите за застрояване спрямо определените в Общия устройствен план, който е приет от Министерския съвет. Тоест, общината щеше да взема решения, които не са от нейната компетентност.
Има ли друг казус, по който асоциацията излезе с позиция?
- Да, по предложението за референдум срещу строителството в столичния район "Младост". Активно участвахме в изготвянето на мотивирано и юридически обосновано становище относно негативните последици от провеждане на референдум в предложения вид. То беше внесено в Столичния общински съвет.
Защо смятате, че референдумът щеше да има негативни последици?
- Защото е некоректен като поставени въпроси и като обхват на хората, които щяха да гласуват. Не може да се извади един анклав от целия град и живущите там да бъдат питани: "Вие искате ли строителство?". Можеше да се получи така, че за "Младост" да не важи Общия устройствен план на София, а за всички други квартали – да важи. Ако се прави подобен референдум, нека се даде възможност целият град да участва. Налагането на мораториум щеше да се отрази негативно на развитието на квартал "Младост", на приходите в местната община, защото щеше да намали стопанския и обществен оборот. Мораториумът щеше да забрани дори изграждането на детски площадки, тротоари, ремонта на улично осветление. А община "Младост" щеше да се лиши от милиони приходи.
В "Младост" напрежението се създаде от шумно афиширани случаи на незаконна реституция. Но се стигна до ситуация, че едва ли не всеки нов строеж е съмнителен...
- Законността на реституцията не е от нашите компетенции. Има прокуратура, която може да бъде сезирана за тези случаи, и съд, който да се произнесе. Има и медии, които могат да отсъдят дали тези случаи са морални или не.
И все пак готови ли сте да излезете със становище по казуса, защото от тези случаи негативите понасят всички строителни предприемачи?
- Ние не може да коментираме дали земята е върната законно от институциите. Може да дебатираме дали е разумно там да се строи. Проблемът не е само в "Младост", а навсякъде в София, където има комплексно застрояване. Ние сме готови да инициираме предложения за промени, които да решат този проблем. Решения има. Но бих добавил, че "пожарът" в "Младост" се разгоря и заради политическия интерес на определени кръгове, целящи да яхнат гражданското недоволство по щекотлива тема.
Главният архитект на Столична община Здравко Здравков заяви неотдавна, че "Младост" съвсем не е най-застроеният квартал в София...
- Данните показват това. В другите квартали няма напрежение, защото политиците не яхват недоволството там. Проблемът в "Младост" е, че на хората не им е обяснено какви са реалните казуси. Общинските институции и браншовите организации като нашата са длъжни да запознаят обществото за какво става въпрос на достъпен език, за да може то да вземе информирано решение.
Споделете реалните казуси пред читателите на "Градът"?
- Основният е какво да се прави с върнатата земя между блоковете. Имаме конкретни предложения и подходи. На собствениците на земя би могло да се разреши калканно застрояване до съществуващите блокове, за да се запазят свободните пространства между сградите и да се избегне презастрояването. Такива случаи има – изглеждат добре. Общината би могла да направи и замяна на проблемните имоти, като предостави на собствениците други терени, където може да се строи без конфликти.
Какви са приоритетите на асоциацията за 2017 г.?
- Целта ни е да променим отношението на обществото към строителните инвестиции. На запад отдавна са разбрали, че те имат плюсове и минуси. И обществото има ключова роля при преценката дали проектите ще се случат или или не. У нас се гледа негативно на всяко строителство. На никой не му е приятно от шума и мръсотията при строежите, но се забравят ползите – обновяване на сградния фонд, развитие на строителството и много свързани бизнеси, плащане на данъци и осигуровки. Затова се правят планове, които подлежат на публично обсъждане. Това е общественият договор.