Брой 1 на сп. ГРАДЪТ

Изследването "Съвременни явления в промишлената архитектура" е опит да се представи един поглед към актуалните направления в развитието на архитектурата на промишлените сгради и комплекси, замислено като част от по-обширен анализ на явленията и особеностите на формиране на архитектурата на индустриалните сгради в условията на съществени промени във всички области на живота на съвременното общество, предизвикани от научно-техническия прогрес.
Промишлените сгради и територии са предназначени да организират трудовата дейност на човека. Промишлената архитектура винаги е отразявала първа развитието на технологиите и на научно-техническия прогрес. В различни периоди именно тя е била в основата на течения, оставили следи в развитието на архитектурата като цяло - влияние върху модернизма на Баухаус, конструктивистите в 20-те и 30-те години на XХ век, хай-тек през 70-те и 80-те години на ХХ век.

Технологичен процес и архитектура на промишлените сгради
Историческият преглед на архитектурата на промишлените сгради показва неизменна връзка с етапа на развитие на организираните в тях технологични производствени процеси. Налице е пряка връзка със степента на развитие на инженерните и строителни технологии, позволяващи реализацията на по-рационални строително-конструктивни решения, а така също и влияние на общите архитектурни течения и стилове върху архитектурния облик на индустриалните сгради. Еволюцията на производствените технологии води до еволюция в архитектурно-конструктивните решения на производствените сгради и комплекси.
Комплексът от изисквания, обусловени от технологията на промишленото производство, оказва пряко формиращо влияние върху архитектурното решение на промишленото предприятие. Важно значение в това отношение има и човешкият фактор – работниците, обслужващи и управляващи производствения процес. Основно изискване е осигуряването за работещите на удобна, безопасна и здравословна среда.

Всичките тези изисквания могат да бъдат обобщени в следните основни направления:
- Обусловеност на размерите и пропорциите на производственото пространство от изискването за осигуряване на необходимите габарити за разполагане и функциониране на технологичното и транспортно оборудване, за оптимално придвижване на суровините и материалите по пътя на производствения процес. Съвременна тенденция в това отношение е миниатюризацията на оборудването, което води до промяна на съответните изисквания към работното пространство;
- Изисквания към работното пространство на заетите в производството хора и обезпечаване на оптимални комуникации, осигуряване на оптимални условия на труд и краткотраен отдих. Разгледаните по-нататък в изложението примери представят съвременни решения на промишлени интериори и благоустройство на средата, отговарящи на повишени архитектурно-естетически критерии;

Изисквания към микроклимата в производственото пространство:
- Параметри на въздушната среда – температура, влажност, степен на замърсеност на въздуха. Изискването е както за обезпечаване на здравословна среда за труд на работещите, така и съблюдаване на специфичните параметри, свързани с производствения процес: например осигуряване на определена влажност на въздуха при текстилното производство, свързано с качествената обработка на текстилните тъкани. При някои производства, като микроелектроника, нанотехнологии, изискванията към параметрите на въздушната среда са изключително строги и се контролират и поддържат непрекъснато;
- Параметри на осветлението – осигуряване на необходимата осветеност на работните места и подходящ спектрален състав на светлината. За гарантиране на желаното естествено осветление, съобразено с характера на производството, се прилагат различни архитектурно-конструктивни решения. Така например използването на шедово горно осветление създава специфичен архитектурен образ на промишлената сграда.

Специфичните изисквания на технологичния процес водят до специфичен архитектурен образ на редица промишлени комплекси.
Характерните белези на определен тип производство намират пряко отражение във външния облик, придавайки му ясна информативност, лесно за разпознаване предназначение на производството. Така например в заводите от нефтохимическата промишленост подчертано доминират инсталациите на откритото технологично оборудване – технологични колонки, агрегати, тръбопроводни връзки и т.н. При разполагане на открито технологично оборудване в комплекса на промишленото предприятие се внася технологичен мотив в пространствената композиция. Характерните за съответното производство технологични групи, разположени на открито, изявяват предназначението на завода.

Характеристиката "универсалност" на производственото пространство
дава възможност както за разполагане на различни видове производства със сходни изисквания към пространството, в което се разгръщат, така и за гъвкава промяна на използваната технология. Последното е особено важно в условията на все по-бързото усъвършенстване на съвременните технологии, скъсяващо значително периода им на морално остаряване. Създателите на индустриални паркове и на техните различни разновидности, предоставящи сграден фонд за наемане от бизнеса, залагат на по-голяма универсалност на производствените модули, даваща възможност за разполагане на различни производствени технологии. Използването на единен модул се превръща в предпоставка за постигане на единен характер в архитектурното решение на целия комплекс от предприятия. Важно явление в развитието на съвременната индустрия е интелектуализацията на промишленото производство както в традиционните отрасли на промишлеността, така и в появата на нови производства, свързани със създаване на високотехнологични продукти – софтуерни, електроника и др. Работната среда в част от промишлените отрасли от този тип се доближава по параметри до тази в офис сградите – произвежда се интелектуален продукт. Налице е и по-голяма стандартизация на характеристиките на работната среда – универсализация на промишлените пространства за разполагане на производства със стандартни изисквания към средата.
Друго съвременно явление, оказващо влияние върху архитектурата на промишлените предприятия: променят се не само технологиите в индустриалното производство, но също така и човешкият фактор – работната ръка. Все по-високото ниво на интелектуализация на труда се реализира от работници, притежаващи висока степен на образование и култура. Те предявяват повишени изисквания към качествата на средата за прилагане на техния труд и това изисквано качество води до създаване на комфортна архитектурна среда в промишлените предприятия – отговаряща и на нивото на реализирани печалби от продукцията с високо интелектуално съдържание, произвеждана в тях. Ярък пример в това отношение са предприятията с високотехнологични производства.

Определяща характеристика на съвременното индустриално развитие е приоритетното значение на проблемите, свързани с опазване на околната среда
Неконтролираното икономическо развитие с търсене на бързи печалби с безогледно използване на природните ресурси, неглижирането и късогледото пренебрежение на огромните екологични вреди, нанесени и нанасяни от индустриалната дейност върху околната среда, са довели човечеството близо до границите на оцеляване и самоунищожение. В противовес на тази пагубна политика на дневен ред е практиката на прилагане на принципите на устойчиво развитие, екологосъобразност, икономия на суровини и ресурси и т.н. в проектирането, строителството и функционирането на промишлените предприятия. Във връзка с това основно направление се развиват индустриални дейности с екологическа насоченост, свързани с решаването на важни екологически проблеми. Красноречиви примери в това отношение са предприятията, чието предназначение е неутрализиране на резултатите от вредното въздействие върху средата. В посоката на неутрализиране на замърсяването от икономическа и битова дейност на човека се развиват технологиите и съответно предприятията за рециклиране и преработка на битови и други отпадъци, пречиствателните станции за очистване на битови отпадъчни, индустриални и природни води и др. Все по-ясно се очертава пред проектантите задачата не само да осигурят необходимите условия за ефективно реализиране на тези функции, но също така чрез архитектурните решения да създадат нов образ на тези важни, но непривлекателни дейности.

Завод за производство на стъклен амбалаж "Кристалериа Чиле", проект: Гилермо Хевиа
Характерен пример на архитектурно решение на индустриална сграда, в което са заложени повишени архитектурно-художествени изисквания и са реализирани принципи на устойчивост и ефективност е завод за производство на стъклен амбалаж "Кристалериа Чиле", с автор чилийският архитект Гилермо Хевиа. Фабриката е разположена в близост до град Llay-Llay, близо до Валпарайсо. Притежава редица белези на устойчивата архитектура: - енергийна ефективност, включваща системи за производство на енергия, като геотермална, от вятъра, въздушна, светлинна, акустична и т.н. Има естествена вентилационна система, използваща ветровете в района и специфичната форма - извивките на покрива. В стъклената фасада на сградата има разположени отвори, които позволяват влизането и движението на въздуха вътре в завода. - архитектурно решение, хармонично интегриращо се в околната среда. Вълнообразните линии на покритието на сградата създават впечатлението, че част от покрива се огъва от характерния за този район вятър. Рационалната правоъгълна в план форма на фабриката е развита пластично чрез решението на покрива – хоризонтална част, преминаваща в динамично разгъваща се наклонена вълнообразна повърхнина при повишаваща се височина на сградата. Използваните материали за обвивката са предимно стъкло и бетон. Покривната конструкция е решена с метални греди и ферми. Покривът, стените и настилките са от едни същи материал, което дава усещането за единство и ред чрез обединяване. Остъклените ивици позволяват свободно възприятие на гледката към природната среда около завода. Композицията от надлъжни плътни и прозрачни ивици създава интересен растер на фасадата. Нощното осветление на фабриката създава колоритен спектакъл от светли линии през нощта, подчертавайки доминиращата роля на фабриката в нощната панорама.

Важно съвременно явление в развитието на промишленото производство е глобализацията.
Тя се разгръща под влияние на революционното развитие на информационните технологии, особено в сферата на комуникациите. Друг фактор е либерализирането на пазара и отварянето на границите, създаващи движение на големи потоци от хора, стоки, капитали, индустриални производства, информация и създаването на големи, интернационални мрежи. В условията на глобализация нараства влиянието на големите транснационални компании. Развитите страни играят доминираща роля в процеса на икономическата глобализация. През последните години те постепенно навлизат в епохата на икономиката на знанието и прехвърлят към развиващите се страни редица трудоемки промишлени производства със слаба международна конкурентоспособност. Те използват тези предимства за насърчаване и доминират в развитието на глобализацията. В същото време те са най-големите бенефициенти на икономическата глобализация. Показателен пример в това отношение е изнасянето на редица съвременни високотехнологични производства в Китай и други азиатски страни. Глобализацията има и друг аспект - интернационализиране на архитектурното творчество, преодоляване на националните граници. Това важи с пълна сила и за архитектурните реализации в областта на промишлените сгради и комплекси. С изнасяне на бизнеси и производства в други региони на света новопроектираните сгради и комплекси често са дело на водещи архитектурни фирми, работещи с инвеститори от цял свят. В този смисъл съобразяването с контекста на средата и намирането на характерни традиционни местни мотиви в промишлената архитектура е важно условие за съобразяване с местната и национална специфика, обогатяващи архитектурата. Дейността на тези водещи архитектурни практики се управлява от мрежи от филиали и офиси, разположени в различни райони на света.

Обществена значимост на промишления комплекс
Съществуват промишлени производства, които с течение на годините са придобили голямо значение за развитието на големи региони и са се превърнали в символ на област или дори държава. Най-често това са производства, в които са ангажирани десетки хиляди работници и това осигурява прехраната на техните семейства, създавайки икономическа и социална стабилност. Те се отличават с високо качество на произвежданата продукция и обширни пазари за нейната реализация. Тази голяма обществена значимост е предпоставка за търсене на атрактивни архитектурни решения при проектирането и строителството на нови промишлени комплекси на тези знакови производства, утвърждаващи тяхната водеща икономическа и социална роля.

Комплексът на БМВ в Лайпциг
Производството на тази световно известна марка автомобили е едно от най-популярните не само в Германия. За проектирането на сградата на централата в Лайпциг е обявен международен конкурс през 2001-2002 г. с участието на водещи архитекти в света, който е спечелен от Заха Хадид. Задачата е да се проектира и построи сграда, която свързва съществуващите три самостоятелни производствени корпуса в единна структура, осигурявайки необходимата функционална и пространствена връзка между тях. Тя осигурява също така и необходимите работни пространства за административен персонал и служители. Главната функция на свързващ елемент е ясно проведена като основна идея в архитектурния образ. Заха Хадид характеризира заложената водеща идея като радикална интерпретация на традиционния офис – трансформиране на сградата и нейните функции в динамичен "нервен център" или "комуникационен възел" посредством организация, при която всички технологичнипотоци в производствения комплекс са отворени и преминават през пространство, което преодолява конвенционалното разделение между "бели" и "сини якички" (администрация и работници). Реализирана е уникална визуална и пространствена връзка между офисното пространство и конвейерите на производствения процес. Организацията на връзката е чрез припокриващи се и свързани помежду си нива и пространства. Тази връзка размива строгото разграничаване на функционалните пространства в комплекса и среща основните функции в едно общо пространство – композиционното "сърце" на комплекса. Интериорът носи характера на класически индустриален – с опростени и изчистени линии, обширни пространства, с използване на характерните за промишления интериор материали – видим бетон, метал, и с впечатляващо присъствие на технологичния мотив - технологично оборудване и конвейерни линии.
Екстериорът на сградата се отличава с елегантна динамика. Символът, който се налага визуално, е на мост между производствените корпуси. На новата сграда е отредена ролята на динамичен акцент, обединяващ и подчиняващ статичните и семпли обеми на производствените корпуси. Тази роля се подсилва и от необичайното диагонално разположение спрямо производствената част. За фасадата е използвана метална облицовка с линейна фактура с различна ориентация на растера и цвят, разделящи я на две части, пластично преливащи една в друга – горната, по-тъмна, покрива и обвива долната по-светла част. В нея са прорязани отделно разположени отвори, подредени в абстрактна композиция.
За проектът на централата на БМВ в Лайпциг Заха Хадид е отличена с европейска награда на RIBA (Кралски институт на британските архитекти) през 2005 г. и достига последната фаза (шортлистата) в състезанието за Стърлинг Прайз на RIBA (Stirling Prize) през 2005 г.

Създаване на рекламен образ
В редица индустрии рекламната стратегия за популяризиране на произвежданата продукция е от важно значение за икономическия успех на производството. Създаването на индивидуален, запомнящ се образ на промишленото предприятие се превръща в част от тази стратегия. Този подход е причината за поставянето на високи изисквания пред архитектурното решение и неговото хармонично вписване в обкръжаващата среда. Най-често това са производства с важно локално значение, характерни за определени региони, представляващи част от регионалната специфика и традиции. Предприятията за винопроизводство са пример за тип производствени сгради, към чието архитектурно решение се предявяват високи изисквания, свързани със създаване на рекламен образ. Редица световноизвестни архитекти са автори на подобни реализации – Норман Фостър, Заха Хадид, Марио Бота, Сантяго Калатрава и др. В тези реализации е очевиден стремежът за създаване на индивидуален, неповторим образ. Организирането на публичен достъп и свързаните с него дейности – дегустиране, презентиране на производствения процес, налага създаването на оригинална архитектура на комплекса както по отношение на екстериора, така и на интериора.

Винарна Бодегас Исиос (Bodegas Ysios) в Алава, Испания, арх. Сантяго Калатрава
Винарна Бодегас Исиос (Bodegas Ysios) в Ла Риоха, Алава, Испания на арх. Сантяго Калатрава е показателен пример за съвременен винопроизводствен комплекс. Уникалният архитектурен образ на комплекса хармонично се вписва в околния ландшафт – вълнообразният профил успешно кореспондира с околните възвишения. Същевременно самата сграда притежава ярък пластичен облик, който я превръща в неповторима атракция в средата. Производственият процес е организиран в линейна композиция, при което гроздето постъпва от единия край, а извозването на готовата продукция е от другия край.

В средата е входът за посетители, разположен в извисяваща се централна част. Вълнообразната линия е основен мотив в композицията на комплекса. Такива очертания в план имат фасадните надлъжни стени, а така също и профилът на покрива. Колоритът е близък до този на елементите на околната среда, приложени са естествени материали, за фасадите е използвана дървена облицовка с естествен цвят на дървото. Възприятието на входното пространство и интериорът отвътре имат въздействието на култово пространство, сякаш посетителят се намира в храм на виното. Тази интерпретация на архитектурния образ и интериора отчитат в пълна степен важното място, което виното и неговото производство имат в този регион на Испания.

Винопроизводствен комплекс Доминус, Напа Вали, Калифорния, архитекти Херцог & Де Мюрон
Винопроизводствен комплекс Доминус, Напа Вали, Калифорния, архитекти Херцог & Де Мюрон, e друг показателен пример за архитектурна реализация на винопроизводствен комплекс с уникален образ, съобразен с контекста на околния ландшафт. Функционалната организация на правоъгълната в план сграда има три части: зала с хромирани метални съдове за първична ферментация на гроздето, зала за отлежаване на виното в дървени бъчви за две години и сектор за бутилиране и съхранение на виното в дървени касетки до продажбата. В последната част се намират и обслужващите офиси. Пространствената форма на сградата е правоъгълен паралелепипед с издължени пропорции и размери: 100 м дължина, 25 м ширина и 9 м височина.

Архитектурният образ на сградата е пример за минималистичен модернизъм и характерното за творчеството на Херцог & Де Мюрон експериментиране с нови, различни материали. Отличава се с подчертана строгост, подсилена от използването за фасадата на габиони с местни базалтови камъни с различни размери и цвят, вариращ от черно до зелено. Това оригинално решение допринася и за хармоничното вписване в окръжаващия природен ландшафт чрез използването на този местен материал. Реализацията напълно потвърждава позицията, изказана от Жак Херцог: "Силата на нашите сгради е в непосредственото визуално въздействие което те имат върху посетителя."

В разгледаните винопроизводствени комплекси могат да бъдат открити някои общи закономерности:
- организация на технологичния процес: чисто производствените функции са допълнени от изискването за организиране на подходящо експониране на производството
- разглеждането на технологичния процес се превръща във въздействаща атракция, процесът става "отворен"за публиката;
- ситуиране: разполагането е най-често в непосредственото обкръжение на лозарски масиви, осигуряващи най-пряка връзка с производството, но и формиращи най-добрия "смислов фон" за разположение на комплекса;
- връзка интериор - екстериор: създаването на визуална връзка от интериора към околната среда, особено от дегустационния сектор, е важна характеристика при решение на интериора;
- хармонична връзка с околната среда: архитектурното решение на винопроизводствения комплекс е в хармонична връзка с природния ландшафт. Тази връзка се реализира чрез подходящо обемно-пространствено решение, чрез използване в някои случаи на местни материали за екстериора;
- енергоефективност: архитектурно решение, осигуряващо подходящ микроклимат в производствения сектор. Частичното разполагане под нивото на терена създава оптимални условия за производството и допринася за по-лесното поддържане на подходящ микроклимат, необходим за производствения процес.

Винопроизводствен комплекс на Фаустино Груп, Рибера дел Дуеро, Испания, по проект на Норман Фостър & Партньори
Комплексът се отличава с редица архитектурни достойнства: рационално организиране на производствения процес, сполучливо интегриране в средата, реализиране на мерки за енергоефективност и ефектно организиран публичен достъп до дегустационната зала. Технологичният процес е организиран в три основни групи: ферментация на виното в метални съдове, отлежаване на виното в бъчви и отлежаване на виното в бутилки. Тези три сектора заемат трите крила в симетричната композиция. В центъра е разположена манипулационната част, свързана с приемане и обработка на гроздето. Двете крила, свързани с отлежаване на виното, са частично вкопани в земята с цел осигуряване на по-добър температурно-влажностен режим. Върху покрива на вкопаните крила са разположени фотоволтаични панели, при което слънчевата енергия се използва за поддържане на подходящ режим в производствените зали. Използвана е максимално топографията на местността за по-добро вписване в ландшафта и за оптимално организиране на производствения процес, както и за обезпечаване на по-голяма енергоефективност на сградата.

Технологичният процес е организиран най-рационално, по гравитачен път. Пътят, по който се доставя гроздето, се изкачва по покрива на сградата до централната част, в която гроздето се изсипва направо в бункера. С това се увеличава ефективността на процеса и се намаляват щетите при доставка на суровината. Високото остъклено входно пространство навлиза във всяко от крилата, осигурявайки ефектна визуална връзка на посетителите към производствените процеси, разположени на по-ниска кота. Пространството е изцяло остъклено и това го приобщава към окръжаващия ландшафт. Интериорите на производствените зали са пример за висококачествен индустриален интериор: ясно организирани функционални пространства с технологично оборудване и комуникации, изчистени линии на интериорните елементи, хармонично използване на цветове и ефектно изкуствено и естествено осветление.

Публичен достъп до промишления комплекс
Организирането на публичен достъп е в рамките на общия контекст на все по-голяма "откритост" на промишленото производство, на стремежа за неговото "показване" извън тесните граници на фабриката. Развитието на индустриалните технологии достига все по-високо ниво. Те са продукт на научно-техническия прогрес и същевременно важно средство за демонстриране на съвременното му равнище. Визуалното възприемане на технологичния процес или негови фрагменти има познавателен и възпитателен ефект, а също така и силно рекламно въздействие. За "отварянето" на завода към обществото огромен принос има информационната революция, а това явление е и част от стремежа към по-голяма информираност на съвременния човек. Може да се каже, че в нашето високотехнологично общество технологията на производство придобива и естетическо измерение. Неговото изваждане на показ е реализирано в някои съвременни решения на индустриални сгради. Публичният достъп до промишленото производство може да има различни аспекти: - публичен достъп с образователна цел - като туристическа атракция - публични обекти, свързани с производството.