"ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРА"
Инж. Станков, каква беше 2016 г. за строителния сектор?
- Тенденцията за растеж от 2015 г. се промени значително през 2016 г. През 2015 г. приключиха проектите от предходния програмен период и финалните разплащания по тях. През 2016 г. вече числата по основните икономически показатели са с отрицателен знак. Обемът продукция в строителството за януари - септември 2016 г. показва обекти за 7.428 млрд. лв. и регистриран спад от 32%. Заетите в строителната индустрия за първите девет месеца на 2016 г. са 176 хил. души, което е намаление на годишна база от 30.5%. Брутната добавена стойност на отрасъла за същия период е 4.7% в общата БДС за страната.
През 2017 г. имаме очаквания за ръст в строителството и за старт на проектите от новия програмен период, подготвени през 2016 г. Разрешителните за строеж дават известна надежда - наблюдава се ръст от 1.2%, като най-голям е обемът на издадените РС за административни сгради – 21.3%. Пазарът на имоти се раздвижи, което дава добра перспектива пред строителния бранш.
Към декември м.г. в Централния професионален регистър на строителите са вписани 4755 строителни фирми, от които 4707 български и 48 чуждестранни юридически лица. През 2016 г. нововписаните фирми за пръв път са повече от заличените.
По нетни приходи от продажби фирмите в строителния сектор са главно малки - 97.3%, 2.3% средни и 0.4% големи. По персонал малките фирми са 83.9%, средните са 14.5%, големите са 1.6%.
При безработицата имаме намаление с 19.1% на безработните в отрасъл "Строителство", средната месечна заплата е 752 лв. с ръст от 4%.

Обществените поръчки ли са основният двигател на сектора?
- При сключените договори по обществени поръчки за деветте месеца на миналата година се наблюдава нарастване от около 3%. Общо сключените договори са 2115 броя на стойност 1.468 млрд. лв. Преобладават договорите в областта на енергийната инфраструктура – 44.4% от общия брой, като стойност те са 59% от общата стойност на реализираните работи. На второ място е инженерната инфраструктура с 25.9% от договорите, следва високото строителство с 25.7%. ВиК секторът съставлява 4% от всички договори, но през 2017 г. предстои старт на няколко големи водни цикъла.
Общо 968 малки фирми са сключили договори по обществени поръчки за 387 млн. лв., което е 45.8% от всички договори и 26.4% от общата стойност.
Средните фирми имат 891 договора за 696 млн. лв., или 42% от всички договори и 47% от обема СМР.
Големите фирми имат 224 договора за общо 378 млн. лв., което е 10% от броя договори и 25% от обема договори по обществени поръчки в сектора.
Различни консорциуми са сключили 425 договора за СМР за 576 млн. лв. Над 60% от договорите са по критерий "Икономически най-изгодна оферта". По данни на Министерството на финансите просрочените задължения на публичните централни и местни власти към 30 септември м.г. са 288 млн. лв., от тях 194 млн. лв. са на местната власт, 12,6 млн. лв. са от европейски фондове. Обявител на над 90% от всички поръчки е държавата.

Как ще коментирате нормативната база по обществените поръчки?
- КСБ даде своите предложения, които да залегнат в новия ЗОП, и те бяха включени. Ще продължим нашата борба критерият "Най-ниска цена" да бъде премахнат при обществените поръчки. Това ще помогне за ограничаване на дъмпинга, който е в основата на декапитализацията на строителните фирми и изтичането на кадри от България. Най-ниската цена има негативен ефект върху цялата икономика.
Наш успех е, че съвместно с експерти на МОСВ подготвихме пакет от стандартизирани документи за строителство и инженеринг за търговете по "ОПОС 2014 – 2020". Договорите са съставени на основата на международни стандарти като правилата на ФИДИК - "Жълта" и "Червена книга". Работната група подготви и ценови таблици за ВиК мрежи, за проектиране и изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води, изисквания за възложителя при инженеринг, проектиране и строителство, методика за определяне на комплексната оценка на офертата, технически приложения към офертата, технически спецификации.
Този пилотен проект може да послужи за база за изготвяне на подобни документи по другите оперативни програми. Той е част от основните политики на КСБ за изготвяне на стандартизирани документи в строителството. Надяваме се по този начин обществените поръчки да станат по-прозрачни, а субективният фактор да бъде елиминиран. Това е и стъпка към електронизацията на обществените поръчки, каквато е европейската тенденция.

Как оценявате Националната програма за енергийна ефективност?
- Ние приветстваме решението на Народното събрание и благодарим на всички парламентарно представени партии за решението да бъде подкрепено продължаването на Националната програма за енергийна ефективност. Освен че дава работа на много малки и средни фирми в строителния сектор, тя доказа своя сериозен икономически и социален ефект, генерира потребление и икономически растеж. Обновените жилища водят до икономия на разходите и също повишават потреблението.

Може ли да припомним позицията на КСБ по такъв ключов проект като автомагистрала "Струма"?
- Лот 3.2 на автомагистрала "Струма" е най-сериозният проект на България в сферата на транспорта през новия програмен период. Ние подкрепяме предложението на АПИ по старото трасе да мине един двулентов път в южна посока, а в обратна посока също да има двулентово трасе, изнесено на изток. Добре е, че след преразглеждане първоначалният вариант за 15 км тунел отпадна, което е в национален интерес. Проектът на АПИ е подкрепен освен от КСБ и от широката научна и експертна общност - БАН, УАСГ, МГУ, много специалисти, проектанти и редица водещи екологични организации. Проектът е добър, но времето за реализация не е много. Държавата трябва да направи всичко възможно той да се случи възможно най-скоро.

Камарата на строителите в България се отзова веднага на трагедията в Хитрино.
- Да, веднага след събитието свикахме извънредно Изпълнително бюро и се обърнахме към членовете на камарата. До края на същия ден имахме поети ангажименти от конкретни фирми за безвъзмездно построяване и даряване на 11 къщи на бедстващите в Хитрино. Присъединиха се и фирми, доставчици и производители на строителни материали, КАБ и КИИП осигуряват безвъзмездно проектите на четири типа сгради. Открихме дарителска сметка за набиране на средства, КСБ участва с 50 хил. лв. Вече сме провели координационни срещи в общинската администрация в Шумен, процесът продължава. При експедитивна работа на всички заинтересовани страни можем да очакваме начало на реалното строителство през март.

Кои са основните предизвикателства пред Камарата на строителите в България и пред ръководството през новия мандат?
- Пред ръководството на Камарата на строителите в България продължават да стоят предизвикателства като междуфирмената задлъжнялост и регламентиране на отношенията главен изпълнител - подизпълнител. Необходимо е да се заложи възможност за директно разплащане между възложител и подизпълнител, в случай че главният изпълнител не плати в срок, каквато работеща практика има в Германия.
Друг проблем е административната тежест в България. Ние поръчахме два доклада. Eдиният анализира административната тежест - колко са процедурите, какви са таксите в инвестиционния процес, при издаване на разрешение за строеж и др. Другият доклад беше сравнителен анализ на административната тежест в България и в Европа. Изводът и от двата е, че България е на едно от първите места в Европа по административна тежест в строително-инвестиционния процес. Това отблъсква до голяма степен частния инвеститор и се отразява на целия сектор.
Дъмпингът е сериозна тема. Ниските цени не дават възможност за развитие на фирмите – за купуване на машини, за повишаване на заплатите на работниците и за квалификация на кадрите. В момента изпитваме сериозни проблеми с работната ръка и това ще бъде едно от предизвикателствата, с което трябва да се справим при изпълнението на европейските проекти.
Ключово предизвикателство е големият брой посредници в строителния процес. Това добре се наблюдава при санирането например, където крайният строител се налага да работи при изключително ниски цени. Предлагаме да се изготви регистър на строителните поръчки в санирането, за да се види реалното положение.
Наскоро в разговор с Жан-Луи Маршан, президент на Европейската федерация на строителната индустрия ФИЕК, коментирахме, че публичният ресурс навсякъде в Европа не е достатъчен. Същевременно има голям частен ресурс, който не е достатъчно добре инвестиран в икономиката и всъщност може успешно да работи. За целта е необходимо да се редуцират максимално пречките пред частния капитал.

Вашите очаквания за 2017 г.?
- Очаквам една интересна и - надявам се - успешна година за бранша и за България. За 2017 г. очакваме ръст от 10 - 15% в строителството. Предстои масово възлагане на обществени поръчки по европейски проекти - за около 2.5 млрд. лв. Част от търговете вече са проведени, основно по "Региони в растеж" – за около 1.5 млрд. лв., предстоят процедури за местна инфраструктура по земеделската програма, стартират и проектите по "Околна среда".
Интервю
Николай Тодоров