Новият брой 1 на сп. ГРАДЪТ

Арх. Игнатов, минаха почти девет месеца от избора на новия управителен съвет на Камарата на архитектите в България. Как оценявате накратко това, което се случва досега във връзка с новата платформа?
- Полагаме големи усилия и съм оптимист. Новият интернет портал на КАБ е в напреднал стадий на готовност и предстои пускането на първите модули с онлайн регистрите, в които всеки член ще има личен профил с данни. Подсайтът с актуални новини от доставчици на материали, услуги и технологии в проектирането също напредва и се ползва с голяма подкрепа на фирмите в тази сфера. Все повече са абонаментите за публикуване на статии, свързани с въвеждането на продължаващото обучение. В момента управителният съвет разглежда варианти за преструктурирането на бюджета на камарата и фокусирането му за целева дейност по конкретни задачи, свързани с нормативни промени, практикуване на професията и квалификация.
Срещаме и трудности най-вече във вътрешната ни реорганизация и оптимизация на работата. Промяната на дългогодишни практики не се приема еднозначно и понякога среща отпор, но това е нормално. Принципно се стараем да създадем максимална прозрачност и широк дебат по всички въпроси.

Как ще коментирате промените в ЗУТ и възможностите за намаляване на административната тежест и улесняване на процедурите за разрешения за строеж?
- Ние имахме активна роля в тях и се радвам, че заедно с колегите от другите камари и МРРБ успяхме да ги направим реалност. Благодаря им за съдействието и добрата оперативна работа. Зам.-министър Нанков и председателят на Комисията по местно самоуправление г-н Зеленогорски направиха много, за да се достигне до консенсус в броените дни преди края на 43-ото Народно събрание. Това е първа стъпка в преминаването от разрешителен към регистрационен режим в инвестиционното проектиране. Има и чувствителни подобрения и в устройственото планиране. За мен най-съществените неща са във връщането на отговорностите в проектантския и в консултантския екип, премахване на ненужни проверки в общините и преминаване към изцяло електронно предаване на проектите. Обикновено даваме напредналите европейски страни като примери в тези добри практики, но истината е, че и в съседните страни те вече са факт. Например в Македония от година и половина не може да се предават проекти на хартия - изпращат се само електронно и разрешението за строеж се получава по мейла. Безспорно сме много назад в това отношение и трябва час по-скоро да направим необходимото.

Електронното предаване на проектите - след като в Македония е направено, възможно ли е и у нас?
- Да, разбира се. Имаме същите компютри и интернет. Трябва само да внедрим същата система в нормативната и техническата база. Това зависи само от нас.

Каква трябва да бъде ролята на архитекта в строителния процес - права и отговорности, в сравнение и взаимодействие с другите участници?
- Трябва да бъдат същите както в напредналите държави, за да имаме същите резултати като при тях. Първият принцип е да е ясно у кого е отговорността във всеки момент за всяко действие. Вторият принцип е отговорността да е реална и материална чрез съответните застраховки. Третият принцип е, че продуктът на архитектурата е готовият обект, а не чертежите за него - това значи участие на проектанта от идеята до въвеждането в експлоатация, включително провеждането на търг и избор на изпълнител.

Какво е мястото на главните архитекти в одобрението на проектите и при провеждане на общинските градоустройствени политики?
- В момента главните архитекти ги занимават с безкрайно много от дребни преустройства до общи устройствени планове. Това е непосилно и нередно. Правилният подход е те да се занимават с наистина главните неща - градоустройствени стратегии и планове. Добър пример в това отношение са инициативите на арх. Здравков и Столичната община "Визия за София" и "Град за хората". Смятам, че в бъдеще на главните архитекти трябва да се даде тази възможност по закон, а да бъдат разтоварени от одобряване на инвестиционни проекти. Това ще подобри процеса значително.

Как ще коментирате идеята за "Визия за София" и възможностите, които тя дава? Какво е мнението ви за Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО)? Как може да бъде ограничено "презастрояването"?
- "Визия за София" е наистина добър и съвременен подход за създаване на градска стратегия с широко участие на обществото и я приветствам. Важно е да се реши как да се осигури нейната устойчивост и изпълнение в бъдеще. Може би това трябва да стане със закон, за да не зависи от смяна на администрации в годините напред. За ЗУЗСО смятам, че не трябва да се превръща в отделен ЗУТ за София. По-скоро мисля, че неговото съдържание може да се прехвърли в текстовата част на общия устройствен план.

Високите сгради - имат ли нужда от допълнителна регламентация?
- Мисля, че хиперрегулацията е лоша насока за развитие, базирана на идеята как да на стане нещо. В масовото съзнание се набива разбирането, че високите сгради са лоши, което е очевидно невярно. Мисля, че трябва повишаване на масовата култура и разбирането за градския начин на живот. Затова в момента със Столичната община обсъждаме създаването на обществено-професионален форум по градските въпроси. Там граждани ще могат да се срещат с професионалисти по различни проблеми и да търсят решение заедно.

Кои са важните чужди практики, които могат реално и бързо да бъдат въведени в България?
- Електронизация, ясни отговорности и прозрачност на всяко действие. Също простота и яснота на стъпките във всеки процес. У нас сме се специализирали в усложняването до невъзможност на всичко с цел придаване на важност. Това води до голяма загуба на време и енергия, което повече не бива да си позволяваме. Нека да приложим рационалните практики и да помним, че за да има резултат, трябва да има действие.