Шестата работна среща от поредицата дискусии по проекта за Визия на София, ще се проведе на 13 януари, петък от 17 ч. В УАСГ.
Това е последната от поредицата планиран срещи, в които се събират впечатления от активните хора на София, за да се разработи единна платформа за бъдещето на столицата през следващите 30 до 50 години, не само в архитектурен или градоустройствен план.
Различните гледни точки на участниците в срещите – експерти от различни сфери, представител на бизнеса, науката и управлението на града, на браншови и граждански организации, граждани, ще бъдат обобщени в методика, която ще бъде подложена на обществено обсъждане и впоследствие внесена за одобрение в Столичен Общински Съвет.
Темата за предизвикателствата и възможностите пред София, както и потенциалът за развитие на града бяха обсъждани досега в различен ракурс. На последната среща фокусът бе върху принципите, решенията и амбициите, както и ценностите, които да послужат като база за цялостното планиране на визията на столицата.

Градът трябва да е добър за живеене
Смята елица Панайотова, Координатор на проекта $София-зелена столица". Това включва град за хората, зелените пространства, чистота на въздуха, намален шум , връзка с планината, туристическите маршрути и т.н. Участието на гражданите в развитието на града, стимулите за това, както и общото социално поведение трябва да е в основата на подобна дългосрочна визия, смята арх. Панайотова. Сред основните проблеми е апатията сред гражданите, смята тя. Визията трябва да съдържа методи за ангажиране на мнотого повече жители на града в проблематиката. Тя изтъкна и ролята на технологиите, които се включват и преосмислят града, както и на информацията, която имаме, но следва да обвържем и координираме по подходящ начин.

Водещи в една стратегия според арх. Ангел Захариев трябва да са въпросите за това каква искаме да е ролята на София в региона, Европа и света, какво искаме да е взаимодействието на града с прилежащите територии на влияние и каква е новата му идентичност , в контекста на съвременните предизвикателства.
Арх. Захариев раздели предизвикателствата към столицата в три основни групи: ежедневни битови проблеми, средносрочни – структурни и функционални предизвикателства и трета група, които бе трябвало да са основа на дългосрочната визия.

Ежедневни проблеми, свързани с благоустройство, почистване, настилките и др. биха могли да се решат в сравнително краткосрочен план – 2-4 години от управлението на града, и това не ги прави част от дългосрочната визия на града, смята той.
От друга страна средносрочни предизвикателства, с хоризонт от 5 до 15 г. , са описаните в различните документи ИПГВР, Стратегията за развитие на София , Общинския план за развитие на София и др., които биха могли да се изпълзват. Две са предизвикателствата в тази насока, твърди арх. Захариев.
Превръщането на София от дезинтегриран в интегриран град, е един от основните проблеми, според арх. Захариев. Това е връзката на центъра с периферията на София, както и на града планината, на различните квартали или на града с вилни зони и т.н. Това са територии с различни структурни проблеми, обясни той.
От друга страна фрагментирането на града по социален, религиозен, културен или друг принцип набира скорост. Основното сред функционалните предизвикателства е повишаване качеството на живот, жилищният стандарт и т.н.

Да се наблегне на естетиката на града
препоръча Мартин Заимов, изп. директор на Регионалния фонд за градско развитие. Наред с това е необходимо да се концентрираме върху хората, такива какви са те днес, като се защити достойнството им, интегрираността и уважението към всички членове на общността, заяви той. Най-важният резултат от тези дискусии, според него е да проявим амбиция.

София на бива да расте,
е един от водещите принципи, които арх. Павел Попов смята, че следва да залегне във визията на града.
Визията е конгломерат от цели, който би следвало да има структура, идея и душа, твърди един от преподавателите в УАСГ в неговата 75 годишна история.
Неговият съвет е вместо да се описва методика за съставянето на един добър общ план, е необходим анализ, сравнение и предлагане на принципите (приоритетите), които би следвало да се родят в социална среда.

Връзката на архитектурата и гражданското общество е единият от аспектите в тази дългосрочна старегия за града, според Росица Чобанова от Институт за икономически изследвания на БАН.
Тя определи две групи предизвикателства - общи и специфични. Общите са свързани с времето, в което живеем – глобализация на обществения живот, на ценностите и на проблемите на града. Общият проблем за всички градове е свързан с нарастването на жителите на градовете и със световната глобализацията, акцентира тя.

Културното наследство трябва да заеме достойно място във фундамента на тази визия
Това изтъкна арх.Йорданка Кандулкова, изследовател, преподавател по културно-наследство в УАСГ. Според нея са необходими редица стъпки в посока осъзнаване на културното наследство като ресурс за постигане на уникална среда и за социален просперитет. "Това е паметта на един град и щрихите в неговия документ за самоличност, по които ние го идентифицираме", обясни тя.
Има 1500 единични и 3500 групови културни ценности, като този списък следва да изключи онези които не съществуват или са амортизирани, добави арх. Кандулкова.
Необходим е анализ на състоянието на културното наследство, да се създадат общински програми за ПЧП, аналогично на тези, които държавата прави за саниране, за да се опази то, допълни още тя.
Освен това трябва да се създаде и информационна система за културното наследство – отворени данни, обозначаване на обектите и осигуряване на достъпност до тях, както и обвързване на това наследство в единна система, свързването му с образователни програми и т.н.

Според Нора Йовчева, изп. директор на Български съвет за устойчиво развитие (BGBC), липсва качествен и единен подход към тези специфични сгради на културата и това е един от въпросите, които би следвало да се включат в дългосрочната визия на София, допълни арх. Кандулкова.

Сред обсъждани от участниците идеи и препоръки бяха и тези, свързани с предприемане на по-революционни мерки в посока задържане на младите хора в града, въвеждане на информационните технологии,привличането на повече инвестиции, популяризиране на алтернативните видове транспорт и др.
Всички минали и предстоящи обсъждания по проекта Визия на София може да проследите във фейсбук страницата на проекта и на STREAMER.BG