Геометричният проблем при определяне на височината на сграда





В поредица от проучвания Председателят на УС на КАБ арх. Борислав Игнатов коментира необходимостта от промени в ЗУТ и конкретните изисквания за определяне на височините на сградите. Сега той прави проучване по проблема с определянето на височините на сгради при проектиране и настоящите параметри, определени в чл. 23 и 24 на ЗУТ, по които той предлага промени. Той публикува своите виждания във форума на КАБ във фейсбук и апелира отново гилдията за коментари по темата. Ето как определя той проблема:
В момента определянето на допустимата височина на сграда по чл. 24 на ЗУТ става отделно за всяка фасада на база средна кота терен.Съответно при наклонен терен излиза, че има поне 4 височини, които не си съответстват, а "корнизът" е скъсан на всеки ъгъл. Положението става неконтролируемо, когато се добавят усложнените правила за 45-градусовите равнини, кота било стрехи и др. Височината на сградата, когато тя е разположена на линията на застрояване, се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена: до котата на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост – при сгради със стрехи, до котата на горната повърхност на корниза – при сгради с корнизи.; до котата на най-високата точка на ограждащите стени - при сгради без корнизи и без стрехи.
(2) Във височината на сградата не се включва височината на подпокривното пространство, ако остава зад равнината проведена под 45 градуса спрямо хоризонта от линията на пресичане на фасадната плоскост с горната повърхност на корниза или стрехата, а при сгради без корнизи и без стрехи – от най-високата точка на ограждащите стени.
При ползване на тази възможност котата на билото не може да превишава с повече от 4,5 м котата на корниза, съответно на стрехата или на най-високата точка на ограждащите стени.
(3) Височината на сградата се приема за равна на допустимата, ако сградата е разположена в пространството, ограничено от вертикална равнина, по линията на застрояване с височина, равна на допустимата, и равнина, проведена от тази височина под ъгъл 45 градуса спрямо хоризонта. В този случай котата на билото не може да надвишава с повече от 4,5 м височината на сградата, определена при условията на ал. 1.
Арх. Борислав Игнатов предлага няколко варианта на решение на проблема:
Вариант 2: Промяна на чл. 23 е 24 на ЗУТ.
Дефинира се ясен геометрично издържан ограничителен обем. Сградата не може да го пресича във височина.
Характерът на застрояване се определя в зависимост от височината на сградите на основното застравяне. Ето и предложените промени във исочините:
1 – ниско застрояване – с височина до 13 м., вместо определените сега 10 м;
2 - Средно застрояване- с височина до 18 м, вчесто 15 м;
3 – високо застрояване – с височина над 18 м.
(2) Застрояване във вилните зони до 10 м, вместо настоящите 7 м.
Чл. 24 Височината на застрояване не може да пресича повърхнината успоредна с височината по чл. 23 за съответният УПИ...