София да се развива като зелен и устойчив град, да използва своите изключителни природни ресурси и да се превърне в символ на изключително устойчиво развитие. Гражданите да могат да участват по-пълноценно в създаването на нормативната база и развитието на своя град.Това са някои от основните послания по време на обсъждането на Дългосрочната визия за развитие на София. Тя трябва да бъде готова до есента на 2017 г.

Това не е общински или регионален план за развитие, до момента такъв документ не е изработван. Той ще бъде основа за конкретни мерки и финансова обосновка, които трябва да бъда приети от Столичния общински съвет. Това заяви главният архитект на столицата Здравко Здравков по време на първата от поредица срещи за обсъждане на дългосрочната визия за развитие на София на 21 декември в Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Срещата беше организирана от Координационния екип по изработване на Визията към НАГ с ръководител арх. Любо Георгиев. Предварителното проучване за изработване на визията включва събиране на информация за града - статистика, стратегии, експертни изследвания, срещи с експерти от направление "Архитектура и градоустройство", специализирани дружества като "Софпроект - ОГП" и "София проект". Същинската работа по изработване на стратегическия документ трябва да започне след края на януари 2017 г.

Какво са основните предизвикателства пред София и сферите, в които градът има най-голям потенциал за развитие, беше въпросът към 12 специално поканени участници, които имаха 5 минути на разположение да изложат своите становища. Трябва да си отговорим на въпроса как София да осигури достатъчно високо качество на живот на своите обитатели за да могат младите хора да не емигрират и да останат тук, подчерта Иван Велков, зам.-председател на Столичен общински съвет.

Мястото на инженера проектант в бъдещото развитие на столицата и засилване на конкурсното начало в комуникационните и транспортни разработки са особено важни, подчерта инж. Георги Кордов, председател на регионална колегия София-град в Камара на инженерите в инвестиционното проектиране. Той обърна внимание на стратегиите за застрояване на северните райони и на минералните извори на територията на столицата. Сред проблемите той открои незавършените рингове и затруднената комуникация, възстановяване на баланса жилищни – търговски зони, и др.

Как могат да се използват по-пълноценно термалното богатство на столицата – минералните води и трябва ли баните в Овча купел и Горна баня да се превърнат в музейно-експозиционни съоръжения вместо в действащи минерални съоръжения, запитаха представители на гражданското сдружение "Термално – нормално".

Разширяване на инициативата за отворени данни и по-пълноценното участие на София в нея ще даде възможност гражданите да се включат по-пълноценно в упарвлението на града, подчерта Георги Пенчев, представител на групата софтуерни инженери Общество.бг.
За повече нови паркове, зелени пространства и места за ежедневен отдих, използване на връзката с Витоша, възстановяване на лифта в Княжево, по-широко прилагане на зелените покриви призова ландшафтен архитект Веселина Калайкова.

През 2050 г. София ще бъде обитавана от нови хора, с различни от днешните професии, които ще имат друга връзка с града, а вторичните центрове и периферният град ще стават все по-привлекателни. Геотермалните води в софийското поле имат потенциала на половин блок в АЕЦ "Козлодуй", припомни арх. Бойка Къдрева, директор на дирекция "Териториално планиране" в НАГ.

Да мислим за града като за една интегрално цяло, което се управлява с участието на всички обитатели, призоваха урб. Галина Алексова, председател на Съюз на урбанистите в България, доц. арх. Елена Димитрова, кат. "Градоустройство", УАСГ, Румяна Милова, Център за градска мобилност, Деница Кюранова, представител на инициативна гражданска група за нова наредба за обществените обсъждания, Александър Кьосев, културолог и преподавател от Софийския университет, Мария Малцева от Гражданска инициатива"София - зелена столица". С коментари до 3 минути се включиха публика и граждани.

Идеята за дългосрочна стратегия за развитие на София беше одобрена от Столичния общински съвет през септември т.г. В екипа участват още Христо Харлов, бивш главен архитект на Горна Оряховица, урбанистът Магдалена Кирчева, която се занимава с темата зелени системи и екология, Ангел Георгиев – софтуерен инженер от SoftUni, и социологът Божидар Иванов. В разширения формат на работната група влизат представители от Камара на архитектите в България, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране, Камара на строителите в България и др., неправителствени организации, представители на национална и общинска администрация, на академични институции и на бизнес организации.

За съставянето на същинския документ е възможно да бъде обявена обществена поръчка, задачата да бъде възложена на същия екип или по някакъв друг начин.