Облагородяване на градската среда чрез включване на местните жители в процеса – Мисията възможна!?




















|Не|Формално е колектив от специалисти в сферата на градското развитие, който вярва в силата на хората и техните възможности да (пре)създават градската среда. Eкипът e отдаден на колективното създаване на устойчиви градове, които изграждат сплотени общности, насърчават екологично равновесие и гъвкави икономики.
Жилищните панелни комплекси са структури, които символично и функционално означават много за българските градове. Добри или лоши, в днешната социално-икономическа реалност те продължават да бъдат основен жилищен ресурс, който приютява огромен дял от българското население. През последните две десетилетия продължителните трансформации в тези квартали промениха значително техния облик и функции. Интересен е фактът, че много от тях се извършват автономно, без генерална координация, а и често са институционално нерегламентирани.
Когато става дума за подобни интервенции в публичното пространство, въпросът става още по-деликатен, тъй като в тези квартали голяма част от откритите територии (вкл. междублокови пространства и градини) са публично-общинска собственост. Въпреки това повечето намеси се реализират изцяло чрез инвестиране на физически труд и ресурси от местните обитатели. Това охарактеризира най-общо деликатния контекст на панелните жилищни комплекси, който разкрива:
(1) основен структурен проблем по оста жители – институции относно техните отговорности и правомощия;
(2) огромния потенциал, до голяма степен нереализиран, на тези квартали – неформалните намеси и гражданската активност относно публичната среда.
Работата по тези два въпроса изглежда наложителна, за да се повиши качеството на живот в панелните комплекси и на немалкото техни обитатели.
Част от ONE ARCHITECTURE WEEK 2016
Въпреки че изграждането на ефективен и устойчив модел за облагородяване на живущата среда в панелните квартали изглежда амбициозна задача, тяхната специфика създава определени предпоставки за експериментиране. Един такъв експеримент е градската акция "Раздумка в квартала" на сдружение ‘|Не|Формално’.
Проектът бе осъществен като част от архитектурния фестивал ONE ARCHITECTURE WEEK 2016, като негов фокус бе територията между блоковете 1, 2 и 3 в ЖК "Тракия", Пловдив. Конкретното пространство съчетава в себе си типични елементи от средата на панелните квартали:
малки намеси, осъществени от жителите;
магазинчета, отворени на първите етажи на блоковете;
предни и задни фасади към пространство;
адаптация на балкони, прозорци и фасади;
трафопост, неприветливи останки от оригиналния ландшафтен дизайн и др.
Всичко това определи специфичния контекст като благоприятен за прилагането на експерименталната идея на ‘|Не|Формално’ и провери нейната ефективност.
Цели и подход
Основните цели на проекта бяха да се направи обстойно проучване на пространството чрез работа на терен, да се осъществи интензивен контакт с максимален брой местни граждани и да се чуят техните предложения, желания и притеснения относно заобикалящата ги среда. Посредством този процес важен акцент бе поставен върху изграждането на доверие между екипа и обитателите. Така "Раздумка в квартала" целеше да активира гражданската заинтересованост и участие във всички етапи на планиране и изграждане на последващите физически интервенции.
Акцията бе базирана на концепцията за ‘местосъздаване’ (placemaking). Това е многостранен подход за общностно планиране и облагородяване на публичната среда. Цялостният процес бе съставен от три основни етапа:
(1) наблюдение и осъществяване на диалог с местното население;
(2) определяне на общи желания и визия за развитие на пространството;
(3) осъществяване на физически интервенции, които имат пряк ефект върху мястото и хората.
"Раздумка в квартала" в действие
Воден от убеждението, че ключови за ефективността на подобен подход са интензивното физическото присъствие и личностният контакт с гражданите, екипът на '|Не|Формално‘ проектира и използва мобилната дървена структура "Граждански активатор" като основен инструмент на акцията. Тя бе изградена като модулна конструкция, позволяваща бързо и лесно сглобяване, но въпреки това осигуряваща възможност и комфорт за постигане основните цели на проекта. Допълнителна мотивация за употребата на подобен вид временна структура бе идеята за осъществяването на по-ефективно проучване, при което необходимата информацията да бъде ‘привлечена’ вместо ‘издирвана’. Целта на конструкцията бе да провокира интерес като физически атрактор и да привлече местните жители, техните мнения и всякакъв друг вид полезна информация.
"Раздумка в квартала" се осъществи на няколко фази като чрез всяка от тях се целеше последователно повишаване на изграденото доверие в местната общност. Първоначално бяха проведени неформални срещи с гражданите, в които те биваха запознати с намеренията на акцията и нейната амбиция за облагородяване на жилищното пространството. Последва същинската проучвателна част на проекта и осъществяването на интензивен диалог с местните жители. В продължение на една седмица дървената конструкция ежедневно бе разпъвана и прибирана, като през този период бе акумулирана голямо количество информация относно пространството, желанията и визията на гражданите.
Събраните впечатления и конкретни предложения, комбинирани с урбанистичен анализ, фотографски и картографски материали, бяха синтезирани в (дизайн) задание за целевата територия. На база на този документ бяха разработени три предложения за облагородяване на пространството, които също бяха обсъдени и подобрени с участието на местната общност за да удовлетворят най-ефективно нейните желания и нужди. След като дизайн предложенията бяха дефинирани и локализирани в пространството последва период, в който се доизясняваха детайли по проектите, след което започна тяхното физическо изграждане.
Екипът на ‘|Не|Формално’ се включи и в тaзи фаза с амбицията да бъде цялостно завършен процесът на ‚местосъздаване‘ и да подпомогне включването на местната общност и във физическото изграждане на интервенциите. Положителен бе фактът, че тяхното участие не се ограничи само до конкретните предложения, но самите граждани построиха допълващи структури (пейки, маси, пясъчник и др.) и освежиха цялостно пространството (пребоядисване на елементи и почистване). Допълнителните намеси на местните обитатели и тяхната активност подчертават потенциала, който тези панелни комплекси притежават и над който "Раздумка в квартала" (като част от ONE ARCHITECTURE WEEK) се опита да надгради.
Заключителни мисли
Експериментът "Раздумка в квартала" бе иницииран и осъществен като опит за намиране на алтернативен подход за облагородяване на публичните пространства в панелните жилищни комплекси. Със сигурност може да се отбележи, че потенциалът на гражданската активност в тези квартали не е използван пълноценно. За да се случи това, осъществяването на координирани действия между институциите и гражданите е необходимо, но не и достатъчно условие. Работата със самите местни общности е също толкова важно за повишаване на качеството на жилищна среда. В този ред на мисли разработването на отворени дизайн процеси, които да служат за определяне на общностните желания и споделена(!) визия за развитие на конкретно пространството, може да бъде определено като допълнително предизвикателство пред специалистите в сферата на градското развитие в България.