Столичното сити ще бъде най-вероятно на входа на София по "Цариградско шосе"
Арх. Здравко Здравков, гл. архитект на Столичната община



Арх. Здравков, какви са вашите приоритети като главен архитект на столицата след няколко месеца на длъжността?
- В конкурсната програма за главен архитект от 13-те въпроса в концепцията 12 бяха свързани с реформата в направление "Архитектура и градоустройство". Очакванията са най-големи за промяна в структурата и работата на направлението. Един от приоритетите ми в следващите четири месеца е да подредя къщата, да събера екипа от експерти, с които да работим, и да направим всички организационни промени, за да може реформата поетапно да се случва. Вече стартирахме с реални действия в тази насока, като от 15 септември успоредно със стария работи новият сайт на НАГ. Започнахме и регулярни срещи с районните архитекти. Създадохме нови екипи на експертните съвети, издадохме указания по отношение на работата на експертните съвети към районните администрации. Възложил съм създаване на софтуер, обвързан със създаване на ГИС, с цел да се подпомогне уеднаквяването на индивидуалните административни актове в 24-те района. Това е по организационната работа.
По отношение на нормативната уредба - успешно работим за промяна на наредбата за обществените обсъждания, промяна в Закона за устройството и застрояването на Столичната община и предвидените изменения в ЗУТ.
По отношение на концепцията, с която спечелих конкурса за развитие на София като зелен и привлекателен град, вече стартирахме работата по изменение на ОУП, като с решение на Столичния общински съвет започна изработване на концепция за развитие на столицата за следващите 30 години до 2050 г. За мен е важно, че с кмета на София г-жа Фандъкова гледаме в една посока и имаме общи виждания относно приоритетите, идеите и бъдещата визия на столицата. Сега пред нас стои тежката задача да намерим добър екип, който да застане зад тази визионерска цел, като основа за изработване на промяната на ОУП. Целта на структурата е създаване на работещо звено, което да привлече експерти с безупречна репутация, за да може концепцията да бъде приета от СОС и от обществеността с минимум възражения. Създаването на визия за София е изключително важна задача, срокът за изработването й е девет месеца от решението на общинския съвет.
Какво е мястото на високите сгради в столичния град?
- Ако разгледаме картата на столицата, отредените за целта зони със смесени функции дават възможност при коефициент на интензивност 3.5 да се извърши застрояване, без да се съобразяваме с параметрите за височина, като единственият ограничител е изискването на "Гражданска въздухоплавателна администрация". Вече сме в XXI век и високите сгради имат своето място в София. Моята задача е да намерим мястото на бъдещото сити. Предизвикателството е тези сгради да не се разпилеят пунктово из целия град. Намиране на място на бъдещото сити е важен приоритет, част и от визията за развитие на София. ОУП допуска редица възможности за развитие на такива сгради. Моето мнение е, че те не трябва да бъдат пръснати из целия град. Сега съществуващите групи от високи сгради се оформиха благодарение на вече изградената инфраструктура. Ядрото на входа на "Цариградско шосе" е действителното място за такова сити. То е обезпечено с огромен подземен паркинг - 1500 автомобила, връзки с летището, с метрото, близост до магистралата, "Цариградско шосе" и директна връзка с центъра.
Възможността за развитие на ядрата от високи сгради в София се осигурява от транспортната и инфраструктурната обезпеченост. Ето защо една висока сграда, която попада без съответната обезпеченост с инженерна инфраструктура, довеждащи връзки и възможности за придвижване, би могла да създаде сериозни проблеми в градската среда. Една сграда не бива да бъде изследвана само като изисквания за паркиране и гариране. В момента, в който започне да функционира, тя започва да генерира трафик и услуги, в нея започват да работят заведения за хранене и услуги, СПА центрове, може и хотелска част. Това неминуемо довежда до все по-голям пътникопоток и ако преди това няма изработен внимателен анализ на довеждащата инфраструктура за автомобили и за пешеходци, на възможностите за зареждане на сградата и търговските обекти и ресторантите, това означава да очакваме натрупващи се проблеми.
Затова е изключително важно да бъде намерено мястото на градското сити, което е свързано най-вече с анализа на достъпността.
Бул. "България" например най-рано беше застроен?
- Да, застроиха се двата пълноценни магистрални градски булеварда, планирани и изградени още навремето - "България" и "Цариградско шосе". Бизнесът следва инфраструктурата, затова и в северната част на София например не се развиват ядра от високи сгради.
Това означава ли, че ще се строи най-активно там, където има инфраструктура?
- Бизнесът не може да бъде управляван с административни механизми, той следва инфраструктурата и по този начин ситито се оформя по естествен начин. Едроплощните магазини в района на "Цариградско шосе" например постепенно ще освободят тази територия, защото мястото им е по периферията, а там вече очевидно не е периферия.
В такъв случай инфраструктурата е приоритет?
- Спешна задача за догодина е обезпечаване на напречните връзки със Северната скоростна тангента, което отчетохме като изоставане. В момента транзитният трафик от "Хемус" и "Тракия" се пренасочва към Северната тангента и отива към АМ "Люлин" и "Калотина". Вече работим по идейния проект за бул. "Рожен", като целта е догодина да направим инвестиционното проектиране, за да свържем "Владимир Вазов" със северната тангента и с евентуалното продължение до "Ботевградско шосе". Тези двете връзки са обезпечени с устройствени планове и по тях се работи спешно. Друг проект е надлезът на "Мраморско шосе", за да се направи връзката до "Ломско шосе". Тези три връзки със северната тангента трябва да бъдат обезпечени с инвестиционни проекти.
По южната дъга на столичния околовръстен път са изготвени инвестиционните проекти за участъка от "Младост" до "Цариградско шосе" и се провеждат процедурите по съгласуване с експлоатационните дружества.
Каква промяна на транспортната схема предстои?
- Промяната в цялостната визия на града трябва да даде отговор на въпроса дали очакваме центърът на София да остане исторически, пешеходен и обърнат към туристически атракции, или да бъде бизнес район. Ако искаме центърът да стане туристическа зона и да се запазят пешеходните връзки, каквото е моето желание, можем да видим примера на големи градове като Страсбург и Мюнхен, където трафикът беше изнесен по периферията. Това означава да се търси отговор на въпроса какво се случва с трафика, който преминава през центъра от изток на запад. В такъв случай е необходимо да се направи приоритетно изнасяне на трафика по ринговете и да довършим "Данаил Николаев" с транзитния трафик. Трябва се намери и отговор на въпроса какво правим с колите, които идват до центъра - обикновено решението е изграждане на платени паркинги покрай първия ринг, друг вариант е паркинги покрай големия ринг, какъвто е този на "Цариградско шосе", които са по-евтини и дават възможност за оставяне на автомобилите още по периферията.
Какъв е подходът за осигуряване на повече зелени площи?
- Зелените площи биват защитени чрез подробните устройствени планове. В момента за Борисовата градина се изработва цялостен ПУП от екипа на арх. Атанас Ковачев и има конкретен срок за изпълнение. По същия начин за парк "Въртопо" допускаме изработване на цялостен ПУП, като разделяме парка на две съвсем различни зони - от 4-ти километър до "Андрей Ляпчев".
Пробивът на бул. "Пенчо Славейков" е обвързан с голям инвестиционен проект?
- Този пробив е задължителен. Имаме внесено комуникационно решение от инвеститорите на "София Плаза" на кръстовището на бул. "Тотлебен" и бул. "Акад. Иван Гешов". В решението на експертния съвет е записано, че изграждането на този комплекс е обвързано с решаването на пътния възел пред "Пирогов" и бъдещата ул. "Добруджански край" от север.
При големите сградни проекти още в самото начало ние изискваме анализ на комуникационния трафик, за да може да се докаже как такава сграда ще повлияе на градската среда. Ако в един голям комплекс например изведнъж започнат да живеят или да работят 4000 души, това натоварва точково определена територия. Затова най-напред трябва да бъдат разгледани възможностите за достъпност на дадена територия.
От тази гледна точка например не съм сигурен как точно ще функционира ядрото от трите високи сгради на пл. "Солни пазар", които заварвам. След време те ще бъдат завършени и с времето ще започнат да генерират автомобилен и пешеходен трафик при наличната обезпеченост с градски транспорт, ниска пропускливост на бул. "Македония" и др. Офис сградите генерират трафик в конкретен период от време - начало и край на работния ден. Имахме среща с Асоциацията на собствениците на бизнес сгради и заедно коментирахме достъпност и комуникации, които всъщност сериозно влияят върху цената на крайния продукт. Не може да получите продукт на стойност хиляди евро на квадратен метър и в същото време да няма къде да паркирате. Бизнесът усеща необходимостта да се мисли в тази посока - как да се работи с публичните власти за по-добра инфраструктура.
Как ще се развие зоната около площад "Света Неделя"?
- Очакваме да приключи разкриването на археологията, за да възложим конкурс за това пространство заедно с конкурса за трета зона за столичния център. Преди да пристъпим към конкурса обаче, искаме да подготвим добри задания, които имат ключова роля, за да получим точно това, което очакваме от проектните решения. Освен обективните дадености заданието трябва да отчете и общественото мнение, и позицията на проектантската общност, защото в момента на обявяване на конкурс без разписани очаквания възложителят ще получи съвсем разнообразни проектантски решения.
Кога ще се реализират проектите за големите зони на столичния център?
- За втора зона от столичния център около "Граф Игнатиев" има осигурено европейско финансиране и вероятно това ще бъде първият реализиран от тези проекти.
Работата по четвърта зона - около "Ал. Невски", е свързана с цялостна подмяна на подземната инфраструктура в по-голям периметър. Работим планово, като целта е през 2018 г., когато България председателства ЕС, центърът на София да не бъде целият разкопан, затова и двата проекта няма да бъдат реализирани едновременно.
Как бъдещата наредба за градската среда ще се отрази върху облика на столицата?
- Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за устройството и застрояването на Столичната община пар. 23 предвижда СОС да приеме наредба за градската среда с правила и нормативи за облика на сградите и архитектурните ансамбли, което ще даде възможност за положително въздействие върху естетическия и ансамблов облик на столицата.
Интервюто взе
Николай Тодоров