Арх. Ирена Христова: ЖП гара Бургас – градоустройствена рамка на две площадни пространства
Сп. ГРАДЪТ, бр. 4, август-септември 2016
9Сп. ГРАДЪТ, бр. 4, август-септември 2016
Ирена Владимирова Христова-Дончева завършва ВИАС през 1982 г. Следва период на усилено проектиране: в АЕЦ "Белене" по разпределение; в ТПО - Плевен; в собствена фирма за проектиране. В малките прекъсвания работи в общинската администрация на Плевен от 1999 до 2002 г. като главен експерт, а в момента - като главен експерт в НИНКН – София, след проведен конкурс през септември 2014. В периода 2002- 2004 г. завършва курс по опазване на паметниците на културата, организиран от Ecole de Chaillot - Париж, и Министерството на културата, проведен в НИПК - София. След това творческият й път е свързан изключително с проектиране на сгради, недвижими културни ценности и археология. Това е причината да кандидатства и да получи удостоверение за вписване в публичния регистър по чл. 165 от ЗКН от 2011 г. като доказателство за професионалната й квалификация. |
Арх. Христова, кои са предизвикателствата при работа по проект – паметник на културата?
Когато става дума за сгради - недвижими културни ценности, основната разлика с проектирането на ново строителство е, че те са вече налице - от около сто и повече от сто години. И въпреки отношението на собствениците им към тях те са оцелели и заслужават нужния респект. Което е причина проектантът, занимаващ се с реставрация на такива сгради, на първо време да е готов да оцени тяхната културна стойност, да проучи строителната техника, благодарение на която се е случило това, както и средата, в която е създадена, и да оцени разликата. Основната трудност на такова проектиране е да бъдеш достатъчно смирен, за да предпишеш такива намеси в ценността и нейната среда, и то така, че да не изтъкваш себе си, а заслужаващите уважение твои предшественици, създали творение, което въпреки тежките условия на живот стои достойно на мястото си. В същото време си даваш ясна сметка, че промяната на начина на живот и на бита в обществото предполага промяна на функционалната същност на сградата, за да може тя да отговаря на съвременните изисквания за комфорт на обитаване - т.е. да има някой, който да се чувства достатъчно добре в нея, за да я поддържа в приличен вид. Е, това е предизвикателството!
Кои бяха специфичните особености на проекта за жп гара Бургас като паметник на културата?
Сградата на жп гара Бургас е дело на арх. Кирил Маричков и арх. Никола Костов. Повлияна е от стилистиката на сецесиона и необарока. Детайлът е използван пестеливо както в интериора, така и при оформлението на фасадите. Имала е и има важно градоустройствено значение като рамка на две площадни пространства. Обвързана е пространствено и функционално с ансамбъла по главната улица "Александровска" като нейна визуална задънка.
Проектирането на сградата на жп гара Бургас е част от инженерингов проект, спечелен през 2013 г. и стартирал в средата на 2014 г.
Проектирането на такава голяма по обем и по значение сграда не е по силите на един проектант и големината на проектантския екип беше адекватна на това обстоятелство. Проектантската работа беше значителна и касаеше цялостната реконструкция и рехабилитация на сградата по всички специалности.
Целта на проекта по част опазване на ценността беше свързана с реставрация на мазилковата и каменната декорация, на мазилковите детайли и дъбовите обшивки в интериора, на маркизите пред входното и изходното фоайе, подмяна с медната обшивка на куполите, на дограмата и т.н. Намесите касаеха и малки промени във функционално и конструктивно отношение, обосновани от съвременните изисквания за ползване на сгради с това предназначение. Те бяха напълно подчинени на основния характер на сградата и съобразени с нейната културна ценност. Същото се отнася и за дейностите, предвидени в околното пространство.
Какви нови материали и технологии бяха приложени при обновяването на жп гара Бургас?
При възстановяване на интериора и фасадите на приемната сграда на жп гара Бургас бяха използвани съвременни материали и технологии,
отговарящи на изискванията за устойчивост и енергийна ефективност.
Старите двукатни дограми бяха подменени с нови PVC дограми със стъклопакет с растер, аналогичен на оригиналните. Големите арковидни метални витрини във фоайетата бяха подменени с метални енергоефективни витрини на фирма "Янсен" - също копие на оригиналните.
Всички осветителни тела в обществените зони и по пероните са с LED осветление. Във фоайета и чакални се поставиха оригинални аплици и осветителни пластики дело на скулптора Никола Станчев.
Във всички зони за широк достъп има съвременни дисплеи за трафична информация. Информационните колонки са свързани с интернет и са пригодени за незрящи. Сложните системи за управление на движението и за сграден мениджмънт са от най-ново поколение.
Осигурена е достъпна среда във всички обществени зони, по пероните, както и до всички служебни помещения. Помислено е и за майките с деца.
На пътниците са предоставени богато озеленени паркови зони за отдих - "летни чакални".
Интервю
Милена Василева