До есента на 2018 г. уникалната раннохристиянска базилика на Филипопол ще бъде разкрита в целия й блясък. Това е един от основните проекти на община Пловдив в подготовката й за Европейска столица на културата 2019, който се реализира в партньорство с Фондация "Америка за България".

За цялостното експониране на Голямата базилика с нейните уникални мозайки и запазени архитектурни фрагменти се наложи премахване на пътната връзка между булевардите "Княгиня Мария-Луиза" и бул. "Цар Борис III Обединител". В началото на летния археологически сезон там стартира работа по цялостно проучване и разкриване на Северния кораб на базиликалната сграда, който ще бъде покрит с пешеходно площадно пространство пред католическата катедрала "Св. Лудвиг", като продължение на Главната улица на Пловдив.

В момента градските артерии изолират пешеходния достъп до Голямата базилика. Територията около Понеделник пазара, разположена източно от бул. "Цар Борис III Обединител, е функционално откъсната от съвременния градски център. Подлез "Археологически" е основният подход към тази занемарена централна зона, където освен Голямата епископска базилика, се намират археологическия обект в кв. 71, Източната порта, Малката Базилика, Синагогата, югоизточния подход към Стария град. Това коментира арх. Красимир Тодоров, който в екип с арх. Милена Крачанова и урб. Мирела Димитрова-Дуйар, са изготвили урбанистичен анализ за социализация и интегриране на културно-историческото наследство в централните градски пространства на Пловдив. Разработката, възложена от Фондация "Америка за България", предхожда изготвянето на Подробен устройствен план за разширения теренен обхват на проект "Консервация, реставрация, експониране и изграждане на защитно покритие на Епископската базилика на Филипопол".  

Според направеното проучване статусът на територията около площад Понеделник пазар, както във функционален аспект, така и като физическо състояние и естетически характеристики на средата (вкл.и т.нар. "архитектурна рамка") е неудовлетворителен. Той не е адекватен на значимостта на територията в цялостната урбанистична структура на Пловдив. Неконтролираното паркиране и липсата на благоустроени публични пространства насърчават бързото преминаване през района. Това компрометира  социализацията на Голямата Базилика като естествено продължение на градския център. Със грандиозните си размери, със своеобразния си архитектурен план и богата вътрешна украса, тя се явява най-голямата базикална сграда от IV-VI в. В нашите земи и една от най-големите на балканския полуостров. Предвижда се разкртитата част на базиликата с двата слоя ценни мозайки да бъде експонирана в защитна сграда, с озеленено публично пространство на покрива, реставрационно ателие, многофункционална зала, книжарница, кафене. Тези функции са предназначени, както за туристи, така и за жителите на Пловдив, и изискват създаването на връзки с околното пространство и хармонично вписване в градската среда, коментира арх. Красимир Тодоров.

В Общия устройствен план (ОУП) на Пловдив, както и в действащия ПУП на Първа градска част – юг, територията около подлез "Археологически" и около Понеделник пазар е предвидена като пешеходна зона – естествено продължение на пешеходния център. Тя е включена в обхвата на т.нар. "Подземен музей на Филипопол", залегнал в Общия устройствен план на Пловдив и подкрепен с Интегрирания план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР), предвиждащ обединяване в система от публични многофункционални пространства на археологическите културни ценности, съсредоточени в централната част на града, и свързването им в туристически маршрут: Форумът на античния Филипопол под площад "Централен", Одеона, Римския стадион, късноантичната сграда "Ейрене", Голямата базилика, Малката базилика, Източната порта.

 
Препоръки за бъдещото функционално-пространствено развитие на зоната
Анализирайки състоянието, потенциала и предвижданията за територията около площад Понеделник пазар, проектантския екип предлага постигане на следните цели:
 •           Социализиране на градската среда

- Социализиране и интегриране на археологията в градската среда;

- Създаване на места за отдих и срещи;

- Обогатяване на функциите, допитвайки се до живущите в квартала и до потребителите;

- Създаване на приемно пространство за туристически групи - евентуална отправна точка към туристическите маршрути;

- Подобряване качествата на физическата жизнена среда в зоната и обогатяване на естетико-емоционалното й въздействие

- Подобряване на комуникационните връзки между територията и центъра (автомобилни и пешеходни).

 •           Трансформиране на градското пространство, давайки приоритет на пешеходното пред автомобилното движение

- Преместване на паркингите от основните пешеходни преминавания и изтеглянето им към периферията на територията.

- Създаване на зелени буферни зони с цел намаляване на влиянието на булевардите

- Създаване на зони с ограничена скорост

- Създаване на пешеходни зони - реорганизация на автомобилното движение с цел социализиране на културното наследство (по подобие на кв. Капана);

- Визуална промяна на градското пространство чрез елементите, които го композират - настилки, архитектурни елементи;

- Изграждане на достъпна среда.

•           Подчертаване на ресурсите на територията

- Обединяване на пространството с цел изявяване на архитектурните и природни забележителности;

- Подчертаване на гледки и перспективи

- Изпълнение на мероприятия за обществено озеленяване за широко и ограничено ползване, в т.ч. изпълнение на улично озеленяване, рехабилитация на озеленяването в прилежащите части на Джамбаз тепе; озеленяване в дворовете на обществените сгради.