Няколко майки с колички се разхождат по алеите в сянката на незавършена бетонна конструкция. Работници, и те с колички, пренасят строителни материали. Малка група млади предприемачи пият кафе на една пейка със соларни панели, на която щяха да могат да заредят телефоните си, ако с падането на снега преди месец-два не бяха се повредили всички кабели. Няколко бездомни кучета се навъртат около бариерата срещу зала "Арена Армеец". Тихо е, хора почти няма. Толкова тихо, че се чуват работещите компресори от oще неизползваните високотехнологични лаборатории в близост.

Всичко това се случва до Цариградско шосе, встрани от недовършения пешеходен мост и в първия високотехнологичен парк на България: Technology + Innovation Network (T+IN). Тук през последните три години бяха вложени 80 млн. лв. европейски средства и много амбиции. Това трябваше да е звеното, което да изведе страната ни на картата на световните технологични мрежи. София Тех Парк беше "перлата" на миналия програмен период, с която един президент и няколко министри обещаха на Европейската комисия, че ще похарчим разумно едни 50 млн. евро и ще възвърнем много по толкова след това.

Що се отнася до харченето, нещата горе-долу привършиха и първите сгради вече са готови. Но що се отнася до смисъла, а още повече - до възвръщането, ситуацията изглежда все по-неясна. След като дълго време седя на здравословна дистанция и само подпомагаше развитието на парка, Министерството на икономиката (МИ) видя добър момент да го вземе изцяло под контрол. Ръководството беше сменено почти веднага след като първият му етап беше завършен и той беше отворен. Първо МИ назначи втори изпълнителен директор - Йолиан Иванов, а малко след това сложи и още един член на борда - Пламен Накев, бивш счетоводител на някогашната държавна авиокомпания "Балкан". Набързо в края на миналата година беше създаден съвет от чиновници на министерството, които да управляват лабораторния комплекс, а научните институти и експертите от академичните среди, които близо три години работят на доброволни начала за изграждането му, останаха асоциирани (неми) членове. Същият този съвет не смее дори да води преговори с академиците, без изричното позволение на МИ.

На този етап във високотехнологичния парк се провеждат единствено събития и макар да са свързани с тематиката, това не променя факта, че няма ясна концепция за дългосрочното развитие на проекта и се възцарява все по-ясно чиновнически манталитет. Скъпа и свръхмодерна апаратура, купена с европари, стои заключена, защото срещите се бавят и на заинтересованите не се казва как могат да я ползват. Така паркът, първо, трупа само разходи и загуби засега и, второ, не изглежда като нещо ново и различно, а като просто по-скъпа и нова версия на други държавни предприятия.

Отвъд булеварда сред строежите

В началото бяха разпадащите се казарми на 4-ти километър. Около три години и солидно количество европари по-късно на същото място на площ от 57 хил. кв.м вече се помещават център за събития, комплекс с 11 високотехнологични лаборатории и инкубатор за стартъпи, който според бизнес плана до 2018 г. трябва да приюти 30 spin-off компании (създадени да комерсиализират изследвания на научни и корпоративни изследователски екипи - бел. авт.).

Освен това техпаркът има и спортен център, големи зелени площи, многоетажен паркинг, детска площадка, фитнес на открито, център за изследвания на НАТО, незавършени строежи на музей и сграда с недоизяснено предназначение на първия частен инвеститор "Уолтопия". Скоро се очаква в центъра за събития да заработи и стол. Има и един етаж, където са се настанили служители на НАП, но за това не се говори много, защото е в частта на инкубатор-сградата, която още е на Министерството на отбраната.

С построяването и оборудването на всичко това обаче завърши първият и най-лесен етап от развитието на проекта. Тепърва предстои обживяването му и напълването му със съдържание, хора, бизнес и наука. А това, оказва се, няма да е лесен процес.

Мястото трябва да се превърне в адрес на иновациите. Идеята на техпарка е да зароди среда, в която стартиращи компании, утвърденият бизнес и научните институти работят заедно за създаването на иновативни продукти - такива, които биха имали добавена стройност за икономиката. Затова там трябва да идват компании с поне 30% развойна дейност, както и научни институти.
С тази цел вече две години съвместно с научни институти и БАН се разработват планове каква апаратура е необходима в приоритетните области информационни технологии, здравеопазване и биология и чиста енергия. Поради необосновано орязване на бюджета в началото на процеса, лабораториите всъщност не съдържат всичко, предвидено от експертните екипи. И въпреки това към днешна дата в лабораторните комплекси се намират едни от най-модерните машини в Европа - впечатляващи по размер 3D принтери, работещи с пясък, пластмаса и метал, третите на континента уреди за тестване на железопътен транспорт и лаборатория за виртуална реалност, биотех и инвитро лаборатории. Националният координатор по киберотбрана Георги Шарков представи и такава по киберсигурност, която ще бъде използвана още на следващите избори за предотвратяване на евентуални атаки срещу комуникационната инфраструктура.

В комплекса например мога да се правят нов вид силиконови уплътнения, които инженерната компания Trelleborg иска да създава там с екип от учени. Или в комплекса по биоинформатика да се извличат скъпи екстракти от билки и растения - каквото биха правили препоръчваната от Опра българска компания ProViotic. И двете фирми имат интерес към проекта, но изчакват някой да им каже по-конкретни условия и параметри. От други компании твърдят, че не всички фирми успяват дори да изкопчат от управата информация какви лаборатории има и как могат да ги ползват.
Източник: Капитал