Инж. Каралеев, на последното общо събрание на КИИП преди седмица бяхте избран за председател на организацията. Бихте ли ни разказали повече за себе си?
- Завършил съм Електроинженерство в бившия Машинно-електротехническия институт, днес известен като Технически университет - София. Защитих дисертация на 29 години, хабилитирах се на 35 години. По мои проекти са изпълнявани обекти в комбинат "Марица – Изток", Градски транспорт, Предприятие "Водоснабдяване и канализация", автоматизирана система в газова електроцентрала Конаково до Москва и други.

От 25 години се занимавам с частна проектантска практика, участвайки активно в проектирането на ел. системи за болници, банкови клонове, фотоволтаични станции и др. По мои проекти в част Електрическа са реализирани обекти на Пощенска банка, Токуда банк, Център Ройтерс, Клиниките за интензивна терапия, реанимация и хемодиализа във Военно медицинска академия, а в Националната кардиологична болница /Трета градска болница/ се изпълнява проект, по който съм работил.

Участвал съм в колективите, проектирали реконструкцията на жп линията Варна – Каспичан – Русе, Античен комплекс "Сердика" /в подлеза пред ЦУМ/ и др. В част Електрическа работя и по много проекти от жилищното строителство – блокове, къщи и т.н. През последните години ръководя и курсове за повишаване на квалификацията на проектантите в КИИП.

Имате изобретения. Какви са те?
-  Изобретенията ми са в областта на автоматиката и по-точно на системите, извършващи контрол на предаваната информация. Едно от тях представлява съоръжение, с което се подобрява качеството на предаваната информация по каналите за връзка в комуникационните системи.

Кои са първите задачи, с които ще се заемете като председател на КИИП?
- Вярвам в максимата, че светът не започва от нас. Представата на някого, че всичко започва от него може да доведе до изключително негативни последици. За да се създаде организацията на КИИП са положени огромни усилия от предишното ръководство, които не трябва да забравяме. За успеха на делото трябва да използваме всичко положително, което е направено досега и да продължим да го надграждаме.

В продължение на 4 години бях главен секретар на КИИП и успях да навляза в детайлите на работата на организацията, запознавайки се с много от съществуващите проблеми. Един от тях е свързан с признаването на проектанската правоспособност. Проблемът произлиза от факта, че висшите учебни заведения започнаха да създават изключително голям набор от специалности, като същевременно се наблюдава разкъсване на връзката между бакалавърската и магистърската степен. Често пъти бакалаври, които са завършили дадена специалност, променят напълно досегашното си образование и завършват напълно различна магистратура. В това няма нищо лошо. Всеки може да се преориентира и да продължи образованието си в посоката, в която е преценил, че иска да се развива. Кръгозорът се разширява с повишаване на знанията.

Но има фрапиращи случаи, при които, например бакалавър по политология завършва само магистратура в техническа специалност, без да преминава необходимото обучение, изучавано от бакалаврите в същата област. Подобни практики са опасни за образованието и обществото. Защото тези хора не са получили необходимия фундамент от знания, който да им позволи да работят по съответната специалност. Няма как пет години образование да се компресира в година и половина.

Именно тук е съществената роля на висшите учебни заведения, които трябва да преценяват много точно какви знания недостигат на дадения бакалавър. Магистратурата трябва да надгради тази база данни, която дадената специалност предвижда да се изпълни. Тоест, необходимо е бакалавърската и мастърската степен винаги да бъдат свързани здраво като неделима спойка.

Това означава ли, че инженерните специалности трябва да се изучават само в магистърски програми по подобие на архитектурата?
- Не е необходимо непременно да се стига до това, но по принцип е нужно да има приемственост в образованието. Разкъсвайки тези две степени и давайки разнопосочност на образованието, може да се получат катастрофални последици. В университетите и в обществото трябва да се наложи възгледа, че подобна разнопосочност в обучението е недопустима. Не може от хуманитарни специалности да се влиза в технически, без да се изучават всички предмети предвидени в учебната програма. Издаването на такива дипломи от акредитирани учебни заведения не говори добре за тях и не е полезно за обществото.

Какви други задачи стоят пред Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране?
- През изминалите години КИИП се утвърди като активен участник в инвестиционото проектиране, чието експертно мнение е важно за държавните институции. Започна процес, при който членове на Камарата се канят в експертните технически съвети на общините. Това подпомогна утвърждаването на организацията в обществото и легитимирането й като партньор на държавната администрация.

КИИП участва активно и в дискусиите, свързани със законодателните промени, касаещи инвестиционното проектиране. През последните години, например бяха направени огромно количество изменения в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Има случаи, когато в рамките на няколко седмици се правят по две законодателни промени в него. Изменяйки го непрекъснато обаче ние предизвикваме промяна в духа на този законодателен акт. В резултат на това може да се измени и неговата същност, което ще затрудни прилагането му.

Би следвало в бъдеще да се направи обсъждане за създаване на нов ЗУТ, който по-точно да се адаптира към съществуващата обстановка. Той ще отразява натрупания опит и корекции, които са направени в нормативния документ до момента.

Според вас какво трябва да залегне в новия ЗУТ по отношение на КИИП?
- Законът трябва да отрази натрупания опит, като се отразят отношенията, отнасящи се до устройството на територията строителството и инвестиционния процес. Същевременно следва да се обърне внимание и на Наредбата за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Тя трябва да предложи решение на проблема, когато се издават разрешителни за строителство само въз основа на становище. Тази практика може да доведе до нарушаване на обществения интерес.

Недопустимо е да се издава разрешение за строителство на база становище, когато не са ясни основните параметри на бъдещия обект. По този начин неволно може да се допусне изграждането на нерентабилни обекти и некачествено строителство.

Как оценявате взаимодействието на КИИП със сродните съсловни организации? Какви прояви планира Камарата до края на годината?
- Камарата на инженерите е в постоянна връзка със Камарата на архитектите в България, Строителната камара, както и Съюза на архитектите. Съвместно се провеждат обсъждания на важните промени в нормативната база, което допринася за постигането на оптимални решения, а това е в полза на всички.

Освен това КИИП поддържа добър контакт с висшите учебни заведения в страната, с чиито ръководства провеждаме периодични срещи.

Същевременно КИИП изпълнява цялостна кампания за повишаване на квалификацията на инженерите – курсове, семинари, конференции, примерно така се провежда обучение по линия на еврокодовете. Съдействаме за издаване на ръководства и литература за повишаване на квалификацията на проектантите.

Изключително държим да продължим практиката по провеждане на конференции на националните професионални секции. В КИИП има осем професионални секции, обединяващи в себе си отделни специалности. По време на конференциите им се обсъждат най-наболелите проблеми на съответните професии.

КИИП провежда активна дейност и с много от сродните Балкански инженерни камари. Така например има спогодба за съвместна дейност и признаване на проектантските правоспособности между България и Македония. Десетки наши инженери - проектанти работят в Македония по покана на тяхната камара. Много добри са връзките ни с инжерните камари в Сръбия, Хърватска, Словения. През миналата есен се проведе поредната среща на Балканските инженерни камари в София. КИИП участва и в работата на Европейския съвет на инженерните камари.