Фондация "Америка за България" (ФАБ) депозира проект за укрепване, който е част от проектната документация за разкриване на Северния кораб на Голямата Раннохристиянска базилика на Филипопол. Това съобщи кметът на Пловдив инж. Иван Тотев след срещата си с представители на фондацията.
"Имаме историческото задължение пред поколенията уникалната раннохристиянска Епископска Базилика на Филипопол да бъде разкрита в целия й блясък", коментира градоначалникът. Към осигурените вече близо 5 млн. лв. от ФАБ, ще бъдат вложени още 4,5 млн. лв. от общинския бюджет през следващите 3 години за проучване и на северната част на Базиликата.

"В северния кораб планираме изграждане на презентационно пространство за свързване с останалата част на сградата и реализиране на площад пред католическа катедрала "Свети Лудвиг", уточни кметът Иван Тотев.

Идеята за цялостното експониране на Голямата базилика включва премахване на пътната връзка между булевардите "Мария Луиза" и "Цар Борис III Обединител" и оформянето на красиво площадно пространство. Предвижда се дейностите по изграждането на бъдещия музей да приключат през есента на 2018 година.

Епископската базилика е разкрита при спасителни археологически разкопки във връзка с голяма реконструкция на централната градска част в Пловдив през 80-те години на миналия век, между 1982 и 1986 г. Проучена е частично. Разкрита е едва половината от сградата от археолога Елена Кесякова.

Самата базилика представлява трикорабна едноабсидна сграда, с атриум, заобиколен с портици. Общата й дължина е 86.30 метра, а широчината й е 38.5 метра. Изключително мащабна по размери, датирана е IV-VI век, което я прави най-голямата базиликална сграда от този период на територията на България. Обектът е обявен за паметник на културата през 1985 г.

Разкрити изцяло са южният кораб, южната част от централния кораб и част от пространството западно от наоса, което се определя като атриум. Стилобатът, разделящ южния от централния кораб е изграден от големи по размер мраморни квадри. Върху него са се издигали 14 колони, части от които (фрагменти, капители и бази) са запазени на място. Запазени са останки от зидове по периметъра на сградата и на помещения в двора, както и наосът, абсидата, античната улица.

Най-забележителната находка в храма са двата мозаечни слоя, датирани от IV-VI век, от които по-късния е реден директно върху по-ранния. Многоцветни подови мозайки са открити във всички проучени части на обща площ от 1200 кв. м.

През 2015 г. завърши първия етап от работата на археолози и реставратори под ръководството на доц. Елена Кантарева – Дечева. Напълно разкрити, стабилизирани и демонтирани за консервация са мозайките от горния слой на базиликалната сграда, а мозайките от долния слой са разчистени и подготвени за реставрация in citu, съобщи

Екип на Архитектурно студио Zoom и Студио Дуо - арх. Пламен Тодоров, арх. Красимир Тодоров и арх. Милена Крачанова, в сътрудничество с археолози и реставратори, работят по идейния проект, който включва експониране на двата пласта мозайки в защитена среда, озеленяване и развитие на прилежащата инфраструктура. Проектантският колектив е в контакт с водещи специалисти по опазване на световното културното наследство и специалисти на UNESCO от Франция и Италия.

Преди време Община Пловдив закупи 2 частни имота на север от улица "Гладстон" и след решение от Министерски съвет получи правото да управлява Голямата Раннохристиянска базилика, припомни кметът. Той заяви, че до месец с КАТ ще бъде съгласуван проект за регулиране на движението, за да могат да стартират проучвателни дейности.

В тази връзка маршрутът на автобусна линия 9 ще бъде променен, както следва - ул "Петко Д. Петков" - "Капитан Райчо" - бул. "Цар Борис Трети".