Предстои възлагане на Общ устройствен план на Община Пазарджик
Арх. Танков, в какви насоки се развива устройственото планиране на Община Пазарджик?
- Действащият Общ устройствен план на град Пазарджик е от 2006 г. и несъмнено се нуждае от актуализация. Съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията, предстои да възложим разработване на ОУП за цялата територия на Община Пазарджик, която обхваща 32 населени места, в т.ч. и град Пазарджик.
Очакваме всеки момент да получим "зелена светлина" от МРРБ за одобрение на Плановото задание, и ще обявим обществена поръчка за проектиране. След като изберем изпълнител, ще кандидатстваме за целева финансиране на ОУПО от регионалното министерство. Надяваме се до края на май да стартира същинското проектиране.
Разработили сме много подробно Планово задание с Опорен план за общинската територия. Пазарджик има широка транспортна достъпност и отвореност на града и обграждащите го села.
Важните оси на урбанизация са Пазарджик-Пловдив, София-Пазарджик и Пещера-Пазарджик-Панагюрище.
Пространствените характеристики предопределят като основен приоритет развитие на транспортната инфраструктура. Предвижда се изграждане на нови обходни трасета за изнасяне на транзитния трафик извън ЦГЧ и жилищните квартали. Градът има лесен излаз на магистрала "Тракия". Затова в ОУПО ще наблегнем върху смяна на статута и урегулиране на имотите покрай входно-изходните артерии за търговско-складова и производствено-логистична дейност. Залагаме и на ревитализация на старите промишлени зони, в които почти няма работещи мощности и се нуждаят от преструктуриране на терените.
Селищната структура на Пазарджик е компактна поради географските дадености, с централно разположено градско ядро. За старите жилищни квартали с дворищна регулация имаме идея да въведем една местна норма за увеличаване на Коефициента на интензивност на застрояване от 1 на 2 пункта. През територията на града протича р. Марица, която предоставя добри условия за отварянето му към нея и провеждането на рекреативни дейности по поречието й. Зелената система на Пазарджик е достатъчно добре развита и поддържана. Имаме зони за седмичен отдих в парк "Писковец", разположен по протежението на р. Марица, при вливането на р. Тополница.
Безспорно парк "Островът" в река Марица се превръща в една от най-атрактивните части на града. Бихте ли ни запознали с новия проект, включен в Интегрирания план за градско възстановяване и развитие, за разширяване на зоната за спорт, отдих и рекреация по поречието на Марица?
- Река Марица, която е основен градообразуващ фактор на Пазарджик, се явява и разделител на компактното градско ядро, от промишлената зона и новоформиращата се многофункционална зона на мястото на бившите казарми. Жилищните квартали контактуват със северния бряг на р. Марица и затова чрез нов пешеходен мост искаме да свържем парк-острова в река Марица с бившия комплекс за работнически спорт, който предвиждаме да превърнем в "Зона на здравето" с огромен парк и зона за спорт, отдих и развлечение. Имаме разработен идеен проект от екип на "Иво Петров Архитекти", и планираме да го финансираме по ОП "Региони в растеж". Общата индикативна стойност е около 9 млн. лв. Мостът е проектиран с уникална вантова конструкция. Надявам се поетапно да успеем да реализираме този проект. Предвижда се панорамна алея покрай Марица, която ще е по дигата на реката, а също и панорамна площадка. На територията на Зоната на здравето ще има две футболни игрища, две баскетболни, едно волейболно, ще има фитнес на открито, тенис игрище. За малките деца са предвидени нови две детски площадки - за деца до 3 години и до 12 години, площадка за екстремни спортове, тенис маси, водното огледало, което съществува и в момента, ще бъде обновено. Ще бъдат обособени и места за паркиране, които се намират пред плувните басейни.
Строежът на Новата автогара е първата стъпка към изграждане на нова смесена градска зона на мястото на бивши казарми. Има ли конкретни инвестиционни инициативи?
- През месец юли 2012 г. с решение на МС, Община Пазарджик безвъзмездно получи в собственост 30-декаров терен на бившите казарми. Създали сме планова осигуреност на територията – одобрен ПУП и технически проекти за подземната и пътната инфраструктура. С помощта на публично-частно партньорство там се изгради новата Автогара на Пазарджик, която се явява и първия етап от реализацията на тази нова градска зона. В момента се реализира втория етап - изграждане на пътни връзки, ВиК мрежа, обслужващи Автогарата. Третият етап ще е изместване на тролейбусната мрежа, така че да поеме пътникопотока. Перспективата на тази територията е смесена многофункционална зона, която ще осъществява преход между жилищните квартали и производствената зона. Тя контактува и със Зоната на здравето. Вече е в ход изграждане на модерен жилищен комплекс "Царица Йоанна". В съседство също има инвестиционни инициативи за жилищно строителство. Западно от Автогарата се разширява строителен хипермаркет "КРЕЗ" на площ 10 дка. Очакваме да стартира и частен проект за покрит пазар за промишлени стоки на площ 6 дка.
Докъде стигнахте с реализацията на Западния обходен път?
- Предвижданията на ОУП на град Пазарджик (2006 г.), касаещи селищната мрежа и устройство са свързани с изграждане на обходи – околовръстен пръстен на града, който цели облекчаването и улесняването на трафика в града и транзитния поток от автомобили, преминаващ към настоящия момент през централната градска част. Безспорно най-мащабният проект в сферата на инфраструктурата с регионално значение е "Западният околовръстен път" на град Пазарджик. Трасето му започва от разклона от АМ "Тракия" и завършва на изхода за Пещера. Идейният проект за първия етап (участък от мост "Атлантик" до кръстовището с бул. "Ал. Стамболийски") е готов и са извършени всички необходими мероприятия по отчуждаването на терените. Финансирането ще се осигурява от държавата. Има обявена поръчка за инженеринг, с възложител АПИ, но обжалване бави подписване на договор с избрания изпълнител.
Нов транспортен мост на р. Марица е залегнал в южната обходна дъга, която трябва да отвежда извън града движението по главен път I-8 Пловдив-София.
След ремонта на жп гара Пазарджик по ОП "Транспорт", имате ли идеи как да се обнови предгаровия площад "Бесапара"?
- Площад Бесапара засега не е предмет на нашето внимание, тъй като приоритетно сме се съсредоточили върху развитие на зоната около новата Автогара.
Предгаровият площад в момента представлява един голям паркинг и обръщало за колите на масовия обществен градски транспорт, като около 50% от площта му е заета от тревна площ, без дървесни видове. Обсъждали сме идеи с готовност за планово задание за неговото функционално развитие. Площта на площада е твърде голяма, а пътникопотока към Гарата е силно намалял, и трябва да се търси друго предназначение на това пространство. Предвиждаме да се разработи цялостна обемно-пространствена концепция, като идеите могат да се търсят в посока на чисто нов площад, или с някакво търговско или друго обслужване, напр. изграждане на лаборатория за изследване на селскостопанска продукция, каквато липсва на Пазарджик.
Град Пазарджик разполага със значителен резерв от производствени територии, които биха могли да се обновят или преструктурират, с оглед привличане на инвеститорски интерес.
- Поради тенденциите към удребняване на производствените територии - привличане на малки и средни предприятия, развитие на складово-търговска дейност, е наложително изготвянето ПУП-ове, с цел привеждане на плановата ситуация към пазарното търсене. Основната производствена зона загуби вече своя характер на тежка промишленост и по-скоро в нея се развиват складове, търговски и автосервизни комплекси.
Нови производствено-логистични зони се формират по основните входно-изходни артерии в направленията София и Пловдив. За съжаление няма заявен интерес от чуждите инвеститори заради близостта на Пазарджик до двата най-големи града в България. В региона има инвестиционни интереси към строителство на сгради със селскостопанско предназначение – малки производствени цехове, складове, животновъдни комплекси, много големи оранжерии, земеделски комплкси. Малки семейни хотели и фамилни къщи се изграждат на североизточния склон на Родопите – Паталеница, Црънча, Дебращиница и т.н.