От 30 ноември до 11 декември Франция ще бъде домакин на 21-та сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, известна като "COP 21". Очаква се на конференцията да бъде подписано споразумение, което да се бори ефективно с изменението на климата.  

По този повод Архитектурният съвет на Европа, (АСЕ), МСА и Френската камара на архитектите (CNOA) организират на 30 ноември в Париж - Международна кръгла маса на тема "Архитектурата - Климатът на бъдещето". Това събитие ще позволи архитекти, специалисти от строителния сектор, учени и политици, да обсъдят ролята на градовете и сградите в борбата срещу изменението на климата, както и да демонстрират добри практики и решения, които архитектурата може да предложи.  

По данни на Международния панел за климатичните промени (IPCC) към ООН,  ако продължаваме да отделяме вредни емисии с тези темпове, имаме не повече от двадесет години преди климатичните промени да станат необратими. Строителният сектор е сред най-стратегическите, защото той е в състояние да осигури, в средносрочен план, разходно-ефективни възможности за намаляване на емисиите на парниковите газове в световен мащаб.  

По данни на Европейската комисия сградите са отговорни за 36% от вредните емисии. Инициативата срещу климатичните промени е предизвикателство пред архитектите да покажат готовността си да намерят решения за предизвикателствата на нашето време. Да демонстрират отговорността на професията, да отхвърлят модела "най-ниска цена", да защитят цената на труда си и нуждата от качеството в инвестиционното проектиране, смята арх. Николай Гълъбов, член на Екзекутивния борд на Съвета на архитектите на Европа.

Адаптирането на застроената среда към неизбежните последици от изменението на климата (горещини, суша, проливни дъждове, наводнения и т.н.) е от голямо значение. Без нови визии за градското планиране и развитие, както и дизайн на ресурсно ефективни сгради, целите, определени от международната общност ще останат без покритие.

Отговорният дизайн е ключов фактор за постигане на качествени, надеждни и устойчиви градски пространства, които могат да се изправят срещу промените в климата. Постигането на устойчивост в световен мащаб изисква да се предприемат действия на местно ниво - всяка сграда е ключов елемент за намаляване на въглеродните емисии, казва арх. Гълъбов. 

Дизайнът  на отговорен, нисковъглероден проект изисква цялостен и всеобхватен подход, като се вземат под внимание икономическите, социални, екологични, политически и културни аспекти. Това изисква:

1. Поставянето на човека в центъра на проектите за градско развитие: Устойчивият град е сплотен и приобщаващ, със силни връзки в общността. Да се насърчава съвместно планиране, което включва всички заинтересовани страни.
2. Да се насърчи градската плътност и интензивност:  Бъдещият град ще бъде компактен, съчетаващ балансирани съотношения между плътност и интензивност.
3. Достъпността да се превърне в основен приоритет: За всички мащаби, достъпността е основен актив в осигуряването на качеството на живот.
4. Да се подкрепи социалният и функционален микс, чрез балансирано планиране на жилища, офиси, магазини и обществени съоръжения, където разрастването на градовете, отнемането на земя  и замърсяването на почвата са сведени до минимум.
5. Да се подкрепят природосъобразни решения, зелена и синя инфраструктура, като отговор на глобалното затопляне, сушите и наводненията, замърсяванията и др.
6.  Да се насърчи градското обновление:  Развитието на екологично чисти квартали и селища не трябва да бъде изключение, а правило.
7. Създаване на механизми за устойчиво управление.  Да се стимулират обществените поръчки базирани на критериите за качество, а не "най-ниска цена".

АРХИТЕКТУРНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА АДАПТИРАНЕТО НА СГРАДИТЕ:
Новият климат налага нови норми:

1. Да се защити необходимостта от предпроектни проучвания:  екологичните и икономически характеристики на сградата през целият и десетилетен живот, са тясно свързани с предложените архитектурни решения по време на предварителната фаза на проектиране.
2. Да се насърчи използването на местни ресурси, адаптирани към местните условия и осигурени чрез местни доставки, с цел намаляване на въглеродния отпечатък на проекта.
3. Да се подготвя оценка на жизнения цикъл на сградата, както и сценарии за деконструкцията й:  Устойчивото строителство предполага внимание към рециклиране и повторно използване на материалите и строителните продукти.  Отговорният дизайн предполага намаляване на строителните отпадъци и сценарии за разглобяване на сградата.
4. Да се благоприятстват простите решения:   Да се обърне внимание на техниките за пасивен слънчев дизайн, локално изпитани средства за изолация, отопление и естествена вентилация.
5. Да се обновява съществуващия сграден фонд: Обновяването на съществуващи сгради трябва да бъде в центъра на публичните политики и финансови инструменти.
6. Да се насърчи използването на нови електронни методи за изработване на архитектурни проекти и одобрението им:  Информационното моделиране на сгради  предвижда по-ефективно строителство, по-бързо, по-точно, и с по-добър контрол на разходите. Електронни методи за одобрение, за намаляване на  бюрокрацията, опростяване на процеса и  насърчаване на  инвестициите.