Архитектурата от статична се трансформира в постоянно променящо се обкръжение
Кас Остерхуис, архитектурно студио ONL

Арх. Остерхуис, какви са генералните иновации при фасадите?
- На първо място - не мисля за сградната обвивка само като за фасада. Обвивката на сградата е всичко около обема, което обхваща целия континиуум от основата, фронталната фасада, покрива, страните и задната фасада. В моите проекти априорно не правя разлика между различните ориентации на обема - подобно на човешката кожа, която е един цялостен орган, адаптиран към различните експозиции, но все така основан на същите устойчиви принципи.
На второ място - всички компоненти на обвивката на който и да е от моите проекти са параметрично обвързани един с друг и с конструктивната система. Ключова роля има фактът, че аз се стремя да постигна интегрирано отношение конструкция-обвивка, а съставните елементи са проектирани като участници в един съвместно синхронизиран пакет. Обвивката не може да бъде отделена от конструкцията. Както може да сте забелязали, носещите конструктивни елементи на A2 Cockpit, The Whale и LIWA tower са подредени в значително по-голяма плътност от обичайното. От друга страна, ние търсим най-обхватната външна кора (стъкло, метал), която да бъде синхронизирана със стоманената конструкция. Установихме, че оптималният размер на диагоналната мрежа е по-малък от очакваното. Като намалим размера на решетката на стоманената конструкция, ние редуцираме общото тегло на стоманата, като в същото време постигаме по-голяма конструктивна ефективност.
Концепцията обвивка-конструкция има и друго предимство - липсата на допълнителна конструкция. Компонентите на обвивката са директно фиксирани към носещата стоманена конструкция, което е възможно благодарение на силно ограниченото движение на конструкцията на диагоналната мрежа. В нея лесно могат да бъдат премахнати един или повече стоманени елементи, без да бъде нарушена целостта на конструктивната решетка.
Геометричната основа на днешните иновации в технологията конструкция-обвивка се формира от топологичното овладяване на комплексната геометрия. Тя води до нови видове производство и изоставя старите принципи на серийната продукция в полза на масовото изработване на продукти "по мярка" на клиента. Днес ние проектираме с цел серия от уникални строителни елементи. От две десетилетия работим с проектантски софтуер, като се отдалечаваме от Autocad и Revit и проектираме с параметричен софтуер като ProEngineer и Grashopper и използваме за скриптове 3dmax, processing и Rhino. Ние проектираме директно за производството, което означава, че променливите в производствения процес се отразяват в проекта. Целият процес от проектиране до производство е един континиуум, вече не говорим за строителна верига, а за разчленяване на строителния процес. Комплексността трябва да се разглежда като противопоставена на усложнеността, комплексността се базира на прости правила, като отделните строителни компоненти "говорят" един с друг подобно на птици в ято.
Какъв е фокусът на вашите изследвания в интерактивната архитектура и живите сгради?
- Като стъпваме върху нашите знания за комплексност и програмираност, които стартираха при проектирането на Waterpavilion през 1995 г., около 2000 г. ние осъзнахме, че трябва да разглеждаме проектните системи като динамични системи, които оперират в реално време като комплексни адаптивни системи. Оттогава това е основата на нашето проектиране. Крайната форма на една сграда е една от милионите възможни примери за комплексни адаптивни системи, като за адаптивните системи е характерно, че поддържат системата жива и осигуряват в реално време захранване на проектирането. Нашата първа реализирана сграда с обратна връзка в реално време е интериорът на Waterpavilion. Климатичното поведение на Waterpavilion се управлява от данни от метеостанцията Northsea. Използваме тези данни като изходни материали и прилагаме нашите интерпретации в нещо, което намираме красиво: вграждаме движението на светлина и звук чрез вградени сензорни табла, свързани с потока от хора вътре в сградата.
През 2000 г. основах Hyperbody в Технологичния университет - Делфт, изследователски център за комплексна геометрия и интерактивна архитектура. Днес ние изследваме задълбочено парадигматичната промяна към роботизираната среда, съставена от различни интерактивни групи от специализирани сградни компоненти. Някои от тях са специализирани и осигуряват достъп на светлина, други отопление и охлаждане на вътрешността, трети служат за адаптиране към променливото слънцегреене или за гъвкави и адаптивни елементи на обзавеждането, но обща за всички функция е конструктивната - осигуряване на закрила и на добра изолация. Всички компоненти представляват пълна интеграция на обвивка, конструкция и климат.
Как се променя концепцията за жизнения цикъл на сградата?
- След като вече работим по концепцията проектиране-производство, трябва да помислим за старт на концепцията проект-експлоатация. Жизненият цикъл на една структура ще гарантира постоянна обратна връзка от потребителите към структурата, която ще бъде постоянно реконфигурирана. Въпреки че в Hyperbody нямаме възможност да реализираме подобни концепции в голям архитектурен мащаб и също така с моето проектантско бюро съм проектирал различни интерактивни структури, които включват адаптиране на подове, стени, прозорци, обвивки и на практика цялата структура. Моето участие в изложбата в Max Protetch Gallery в Ню Йорк на конкурса за Ground Zero довежда тази идея до провокативна крайност. Архитектурата загубва своето статично присъствие и се трансформира в постоянно променящо се обкръжение, което мени форма и съдържание в реално време. Холандският художник Constant и французо-унгарецът Никола Шофер реално в началото на 60-те години подготвиха концепцията за постоянно променящата се среда на новите градски номади.
Какво представяте на форума ETEM в София?
- Всичко гореспоменато, комплексност на базата на прости правила, групово поведение, проекти за интегрирана климатична обвивка като комплексна адаптивна система, демонстрирана като доказателство за концепцията чрез представяне само на готови проекти. Считам се не за футурист, а за реалист, който сериозно включва реалната технология в процесите проект-производство и проект-експлоатация. Не предлагам илюзии или фантазии за бъдещето, ние строим тук и сега. Строим точно ТОВА (строителни компоненти по мярка), точно ТУК (серия от уникални компоненти с уникална идентичност/място), точно ТОГАВА (точно на време проектирани и произведени), и точно ЗАТОВА (прозрачност по отношение на ефективността на компонентите на фасадата).