Новата ни цел е инсталацията за оползотворяване на RDF в "Топлофикация София" и изграждане на съоръжения за третиране на утайките с цел извличане на енергийния им потенциал. Това обяви Мария Бояджийска, зам.-кмет "Зелена система, екология и земеползване" на Столична община при участието си във Вторaта годишна конференция "Индустриално строителство и инвестиции 2015", която се проведе в София.
Използването на RDF в ТЕЦ "София" ще намали нуждите от природен газ с 10%, а 30% от клиентите на "Топлофикация София" ще се отопляват с енергия от отпадъци, обясни Бояджийска.
Към изгарянето на RDF отпадъците в инсталацията на ТЕЦ-а може да се присъединят и утайките от пречиствателната станция за отпадни води на "Софийска вода" в Кубратово, които са по 100 хил. тона на година.
Заводът за боклук е част от големия проект с европейско финансиране "Изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столичната община" на обща стойност 345 997 368 млн. лева и обслужва 2 милиона души.
Трудности при финансирането на проектите и работа с администрацията, при изготвяне на ПУП-ове и издаване на разрешителни за строеж, са основни пречки при реализирането на подобни проекти, акцентира заместник кметът. Трябва да сме прагматични, когато имаме намерение да инвестираме в подобни проекти, бе съветът й към по-малките общини. Те трябва да са сигурни в крайния ефект дадения проект и в това, че проектът може да бъде реализиран, заключи тя.

Сериозен проблем при инвестирането в индустриални обекти е финансирането и изпълнението на административните процеси,
съгласи се с нея и инж. Пламен Панчев, съуправител на Тракия Икономическа Зона по време на панел 1 на форума.
Според него инвеститорите в индустрията търсят страни с история в машиностроенето и квалифицирана, макар и по-нископлатена работна ръка.
За инвеститорите е важно ние от Тракия Икономическа зона да намерим успешното съчетание на частното финансиране с обществения интерес, отбеляза той.
Той акцентира и върху друг  сериозен проблем за инвеститорите – образованието  и квалификацията на работещите. "Оптимисти сме в тази насока. Факт е успешното сътрудничество за студентски практики и реализация на кадрите на Техническия университет, филиал Пловдив, със заводите около града".
Инвеститорите в ТИЗ са в няколко направления - машиностроене, автомобилостроене, хай тек и аутсорсинг индустрията, уточни инж. Панчев. Тенденцията е и инвестиции в селско стопанство, логистични бази, околна среда и други направления.   
"За разлика от преди, когато инвеститорите искаха сами да реализрат своите инвестиции, днес  се увеличава ръста на инвеститорите в готови помещения или в наемането на инвеститори, които да  изградят производствени мощност". Ролята на Тракия икономическа зона, която обединява 9 общини и вече 3-4 индустриални клъстера, е водеща в тази насока.
Вече има и сериозен интерес към инвестиции от китайски инвеститори. Те биха инвестирали в интересни продукти, които да се реализират на техния пазар, отбеляза инж. Пламен Панчев. В ход е проектирането на "Евро-китайската зона за икономическо развитие", част от ТИЗ.
Няколко са зоните, в които инвестират световноизвестни фирми - ИЗ "Раковски", ИЗ "Куклен" и ИЗ "Калояново". В момента се проектира голям Агро Център на територията на ТИЗ.
Всички тези инвестиции се реализират с помощта на държавата, нашите партньори от Българската агенция за инвестиции, Агенцията за малки и средни предприятия и други организации. Оптимисти сме и смятам, че ще задържим високият инвеститорски интерес и темповете на развитие на ТИЗ, заключи инж. Панчев.

Основните предизвикателства  при реализацията на индустриални и логистични обекти са
цената на земята и нейната уредба, инфраструктурата, административните и регулаторни мерки.
Това отбеляза Минко Борджуков, директор "Бизнес развитие", "Бългериън Пропърти Девелъпмънтс". Компанията управлява "Логистичен Парк Русе", логистичните паркове в Плевен и Варна като отговаря и за развитието на логистичните проекти в София.
Нова концепция в логистичните имоти е проектът Sofia Ring Road Logistic Park, който се намира в района на с. Кривина, с лице към Околовръстния път на София. Вече е завършен мастер планът на този индустриален обект.
Инвестициите в индустриални имоти са двигател на икономиката и трудно могат да бъдат компенсирани от други сектори, посочи Симеон Митев, управител на "Шанс 96" и БГСКЛАД. По думите му се наблюдава

повишена активност в търсенето на индустриални складове и логистични бази,
като най-голяма е в София и Пловдив. Търсят се главно складове от висок клас А и складове от нисък клас D.
Търсенето на терени, както и готови бази с големи площи е основно от чуждестранни компании с планирани дългосрочни интереси в определени индустриално-логистични сегменти. По думите му, се повишават изискванията на наемателите по отношение на качеството и условията в складовете – конструкция, височина, енергийна ефективност, както и транспортните комуникации - ТИР достъп и удобни за дистрибуция разстояния. В общ план се търсят производствени бази от 1500 до 5000 кв.м, складове с офиси към тях до 500 - 700 кв.м.
На ранен етап на подготовката трябва

да се идентифицират рисковете на един инвестиционен проект,
посочи Зоя Василева, управляващ партньор в "Маттиг-Левърком Мениджмънт Партнърс" ООД - българското представителство на швейцарската консултантска компания Mattig Management Partners. Няма универсална схема за финансиране на проекти, но всички форми на финансиране се осигуряват на базата на първоначалните оценки. Много е важна подготовката и обосновката на проекта, посочи Василева. По думите й финансовият мениджмънт е голям проблем за българските фирми, това на практика е неразработена територия у нас. Липсата на финансов мениджмънт е една от причините за лошо структуриране и финансиране на проекти за развитие, довело до голям брой фирми в проблемна ситуация в България и като резултат поне 20% проблемни кредити в банковата система.
Индустрията е сложно занимание, проектите трябва да се оценяват по-детайлно и задълбочено и структурирането им е по-трудно.
При проект за нов завод се изчислява инвестицията, но ако се забрави или недооцени необходимостта от оборотен капитал, той не може да заработи адекватно. Особено важна роля тук играе "финансовият инженеринг", за който много се говори, но малко се разбира в България. Решенията са case by case и tailor made, което е гаранция за адекватно и резултатно финансиране на проекта. В програмен период 2014 – 2020 ЕС залага много на финансовите инструменти - Fund of funds (800 млн. евро - Европейска комисия (EISF)+ EIF).