Конструкцията на приемното здание е проектирана при спазване на действащата нормативна база – пакет еврокодове. Проектът за рехабилитация (преустройство и реконструкция) на строеж "Приемно здание – Централна жп гара София" е разработен в три фази – идеен проект, технически проект и работен проект.

Сградата е проектирана и построена в началото на 70-те години на миналия век. По това време е в сила Правилник за строителство в земетръсни райони, издаден през 1964 г. (ПСЗР-1964), а територията на София е считана като степен 7.5 или 8. Все още не са въведени критериите за дактилно проектиране на стоманобетонните елементи и не се е случило земетресението във Вранча от 1977 г. Всичките тези дадености са довели до логичния резултат, че конструкцията е проектирана съобразно най-добрите практики и правила за времето си, но далеч не може да се счита за сеизмично осигурена съгласно съвременните стандарти. Това твърдение е доказано и от индикативните проверки за сеизмична осигуреност на конструкцията.

Подходът на проектантския екип е бил следният: Да се установи каква е била концепцията на оригиналния проект и посредством какво оригиналната конструкция е поемала хоризонталните сеизмични сили. След запознаване с оригиналния проект и проведените огледи на място е достигнато до извода, че системата за поемане на сеизмичните сили е диференцирана. Тя се състои от напречни рамки и надлъжни рамки, организирана е по симетричен начин.
След като е идентифициран оригиналният проектен замисъл, следващата стъпка е била да се намерят работещи решения в усилване на конструктивните елементи, поемащи сеизмичните сили, без да се променя конструктивната концепция. Това е постигнато чрез усилване на напречните стоманобетонни рамки посредством проектиране на бетонни кожуси и нови вертикални елементи, поемащи сеизмични сили, и посредством интегриране на нови стоманени диагонали между съществуващия стоманобетонен рамков контур.
Подобрението на сеизмичната осигуреност на конструкцията в надлъжна посока е реализирано, като в горния край на Х-колоните е вграден нов стоманен ригел.
По този начин е създадена статическа неопределимост в горната част на Х-колоните. Втора мярка, която е предприета, е усилване на надлъжните стоманени ферми, които играят роля на ригел от надлъжната рамка и са подстропилна опора за част от напречните ферми. Трета стъпка е усилването на самото стоманобетонно сечение на Х-колоните чрез стоманобетонен кожух в комбинация със стоманена обшивка в зоната на ригела.
При новото решение се въвежда допълнителна еластична опора чрез окачване със система от окачвачи. По долен пояс на напречните покривни ферми е проектирана система от нови хоризонтални връзки, осигуряващи необходимото укрепване на долния пояс на фермите извън тяхната равнина и довеждането на акциите от хоризонталните въздействия в покривната конструкция до етажната стоманобетонна конструкция по ос И, осигурявайки пространствената работа на конструкцията.
Увеличената маса на самия покрив и на всички нива на вградената стоманобетонова конструкция, както и влиянието на стоманобетонната конструкция върху стоманената увеличават стойностите на сеизмичните въздействия върху покривната метална конструкция. За осигуряване на достатъчна коравина и дуктилност на сградата е наложително допълнително усилване на елементите на покривните ферми, цялостната система от хоризонтални и вертикални връзки на фермите и столиците със стоманени профили.
Цялостното усилване и осигуряване на стоманобетонната конструкция за сеизмични въздействия от своя страна е довело до претоварвания на голяма част от фундаментите, което е наложило допълнително усилване на съществуващите и изграждане на нови такива. В завишените реакции на сеизмичните сили се явява необходимост да се усилят всички фундаменти и колони по ос И да се проектират увеличен брой фундаменти за нови шайби, както и да се конструират стоманобетонни "каски" за осигуряване на разцепващи напрежения при фундаменти на редица колони.
Материалът е подготвен от екипа за управление на проекта за рехабилитация на Централна жп гара София