BUILDING INNOVATION FORUM SERIES 2015:
Втора годишна конференция "ИНДУСТРИАЛНО СТРОИТЕЛСТВО И ИНВЕСТИЦИИ 2015"
20 октомври 2015, Sofia Event Center

Как се възприема в чужбина атрактивността на България за установяване на индустриални производства в страната? Кое е по-добро за икономиката - инвестиции в производство или в услуги?
- Най-красноречиви за това как се възприема страната ни от чуждестранните партньори са рейтингите ни в редица международни класации. България се нарежда на трето място сред най-динамично развиващите се от гледна точка на привлекателност за установяване на производство дестинации според тазгодишното издание на глобалния доклад на консултантската компания Cushman and Wakefield "Къде в света?" (Where in the world? Manufacturing index 2015). Докладът предоставя барометър на производителите да оценят своите стратегии за вложения, класирайки най-добрите места за производство в световен мащаб. Съгласно световната класация Global Services Location Index 2014 на анализаторската компания A.T. Kearney, която обхваща 51 държави, страната ни е най-предпочитаното място за аутсорсинг в Европа и единствената европейска държава в топ 10 на най-атрактивните дестинации за аутсорсинг в света.
Инвестициите в индустрията са с по-голям обем от тези в услугите и решенията за осъществяване на проекти са свързани с по-голям риск. Поради намалелите инвестиционни потоци в световен план, дължащи се на глобалната икономическа криза, през последните години инвестициите в индустрията са по-малко на брой. В същото време производственият сектор на България има значителен потенциал за развитие и създаване на добавена стойност и нови работни места. Устойчивото развитие на индустрията е фактор за постигане на икономически растеж и изграждане на конкурентоспособна ресурсно ефективна икономика.
От друга страна, благодарение на добрите си конкурентни предимства и въвеждането на допълнителна финансова мярка по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), предвиждаща частично възстановяване на разходите за осигуровки, България успя да привлече значителен брой и големи по обем проекти в сферата на услугите. Те са основно за изграждане на центрове за обслужване на клиенти, както и изнасяне на дейностите на големите мултинационални компании, свързани с финанси, счетоводство, човешки ресурси и обработка на данни. Благодарение на това бяха създадени голям брой работни места за висококвалифицирани специалисти.
Нашите усилия са насочени към привличането на инвестиции във високотехнологични производства и интензивни на знание услуги. Водещо в работата ни е осигуряването на стабилен и ускорен икономически ръст, което може да бъде постигнато чрез насърчаването на иновациите във всички сфери на икономическа дейност – както индустрията, така и в сектора на услугите.
           
Кои са основните лостове, с които държавата привлича инвеститори в производство? Достатъчни ли са стимулите според Закона за насърчаване на инвестициите в момента?
- Наличието на макроикономическа и фискална стабилност са абсолютно необходимо условие за привличане на инвестиции и укрепване доверието на инвеститорите. Всеки инвестиционен план се гради на базата на някаква предвидимост и очаквания за определена възвращаемост, а подобно планиране може да се прави само в условията на стабилност. Провежданата от правителството политика на запазване на тази стабилност е това, което ни откроява на фона на случващото се в региона. Естествено тя трябва да бъде насочена и към осигуряването на условия за постигане на икономически ръст.
Един от механизмите за привличане на чуждестранни инвеститори е благоприятната данъчна политика у нас. В условията на криза България продължи да прилага най-ниските данъчни ставки в Европа -  10% корпоративен данък, 10% данък върху личните доходи, 5% данък върху дивидентите.
Чрез прилагането на специализирано законодателство чуждестранните инвеститори могат да ползват редица насърчителни мерки по силата на Закона за насърчаване на инвестициите, сред които ускорени административни услуги; придобиване на имоти - държавна или общинска собственост, при облекчени условия; финансиране изграждането на необходимата инфраструктура; финансова подкрепа за обучение на персонала, както и за частично възстановяване на направените задължителни осигурителни вноски. 
 
Какъв е опитът на други държави, особено съседни - може ли да се заимстват още насърчителни мерки?
- Като член на ЕС нашата държава се съобразява с регламентите на Европейската комисия в областта на държавните помощи. В този смисъл предлаганите от България насърчителни мерки са съпоставими и конкурентни на стимулите на останалите страни - членки на ЕС, с които се състезаваме в привличането на инвеститори. Страните извън ЕС като Сърбия и Македония могат да предлагат на инвеститорите допълнителни стимули като безплатна земя и директен грант за работни места, но за повечето инвеститори решението за инвестиции е свързано с дългосрочната стабилност и достъп до единния европейски пазар.
 
Как оценявате оформянето на Пловдив като индустриален център на България? Може ли този феномен да се повтори и за други райони?
- Действително Пловдив се разви с бързи темпове през последните години и това се дължи основно на добрата локация и транспортна инфраструктура, наличието на подходящи терени и работна ръка, и не на последно място - доброто взаимодействие между централната и местната власт, както и бизнеса. Успешното и навременно осъществяване на проектите на инвеститорите в района е добра референция за новите потенциални инвеститори.
Една от основните ни цели е преодоляването на регионалните диспропорции в икономическото развитие на отделните региони. Един от механизмите за противодействие на неблагоприятните икономически и социално-демографски процеси в най-слабо развитите региони е именно приоритетното стимулиране съгласно ЗНИ, особено за проекти в индустрията. Високотехнологичните услуги също се насърчават с приоритет. Голям брой от проектите в услугите стартираха в София, но тенденцията, която се наблюдава в момента, е за разширяване в по-големите градове като Варна и Бургас, в които има университети и наличие на кадри с добри чуждоезикови познания.
Добър пример за инвестиции в производството е Русе. Сериозна предпоставка за успешната реализация на редица инвеститорски проекти е съдействието, което държавата е оказала за изграждане на инфраструктурата в индустриалната зона.
 
В Пловдив наскоро беше създадена евро-китайска зона за икономическо развитие. Кои фактори решават за засилване на сътрудничеството с Китай?
- Гледаме с голям ентусиазъм на възможностите за двустранно сътрудничество с Китай, особено в стратегически за България сектори като инфраструктурата, енергетиката, машиностроенето и автомобилостроенето, селското стопанство и в частност производството на традиционни български продукти като кисело мляко, вино, етерични масла.
През юни тази година в град Нинбо се проведе инвестиционен форум "Китай - Централна и Източна Европа - семинар за инвестиционно сътрудничество". Той включваше двустранни срещи между ръководителите на инвестиционните агенции от ЦИЕ и китайски предприемачи, презентации на възможностите за инвестиции и перспективите пред потенциалните китайски инвеститори в конкретните държави. Някои от страните от ЦИЕ – визирам особено Унгария и Полша, имат огромен напредък в отношенията си с Пекин, но аз смятам, че недостатъчно познатите досега възможности на България за китайски инвестиции, привличат и ще продължат да привличат интерес. Фактор за засилване на сътрудничеството има предприетата от Китай политика на икономическо сближаване със страните от древния път на коприната, известна още като "Един пояс, един път". Китайската страна оценява и стратегическото положение на България като вход към ЕС.
 
Как оценявате ролята на НКИЗ? Какво е мястото на частните индустриални зони?
- Ролята на "Национална компания индустриални зони" (НКИЗ) се състои в създаването на условия за активно развитие на инвестиционния потенциал на страната ни, усъвършенстване на инфраструктурата и икономическата среда, въвеждане на нови услуги и ефективни маркетингови стратегии за растеж чрез създаване и управление на индустриални зони.
Индустриалните зони, независимо дали са държавни, или частни са ефективен лост за подобряване на бизнес средата в страната ни и спомагат за повишаване на нейната конкурентоспособност. Те съответно разполагат със своите преимущества и възможности. Например, докато индустриалните зони, които развива НКИЗ, се характеризират с оперативно съдействие, бързина на обслужването и възможност за съкращаване на сроковете при административни процедури, частните зони предлагат други предимства.
Както държавните, така и частните индустриални зони са определящ фактор за развитие на икономическата среда в България. Именно затова е изключително важно сътрудничеството, симбиозата и обмяната на добри практики между тях, така че да се произвеждат успешни примери на публично-частно партньорство.
 
Как инфраструктурата влияе върху привлекателността за инвестиции?
- Привличането на високопродуктивни инвестиции е свързано с добре изградената инфраструктура - модерна и разположена стратегически. Голям процент от чуждестранните компании идват в България с намерение да наемат или закупят площи, където да преместят своето производство. Именно добре развитата индустриална инфраструктура може да се посочи като изключително важна предпоставка за привличане на преки чуждестранни инвестиции независимо от конкретната индустрия. В тази връзка индустриалните зони, които развива НКИЗ, са разположени в региони от страната със силно развита транспортна инфраструктура и в непосредствена връзка с европейски транспортни коридори. Това, разбира се, помага на движението на материали и реализацията на готовата продукция.