Г-жо Бояджийска, какво означава за вас работата ви по проекта за завода за боклука на София? Какво предстои оттук нататък?
- Работата ми по проекта за изграждане на завода за третиране на отпадъци на СО е част от една амбициозна цялостна програма за изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на отпадъците и цялостно управление на отпадъците в съответствие с екологичното законодателство на ЕС и националното ни законодателство. Оттук нататък предстои изграждането на инсталацията за комбинирано производство на електро- и топлоенергия в "Топлофикация София" АД с оползотворяване на RDF и изпълнението на други проекти на общината в сферата не само на управление на отпадъците, но и касаещи зелената система на общината, въздуха и опазването на околната среда.

С проекта за интегрирана система за третиране на отпадъците за пръв път на практика на отпадъците се гледа като на ресурс. В този смисъл какво означава интегрираната система за управление на отпадъците? Какво влиза в завода и какво излиза от него и кой ще го ползва?
- Използването на отпадъците като ресурс е част от концепцията за "кръговата икономика" на ЕК и стратегията "Европа 2020" за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Пестенето на ресурси, използването на отпадъците като ресурс чрез производството на електро- и топлоенергия и рециклирането са някои от мерките, които се препоръчват от ЕК. Интегрираната система за управление на отпадъците е прилагането на интегриран подход при събирането, третирането и оползотворяването на отпадъците по един съвременен, иновативен и високотехнологичен начин, което ние можем да направим в нашите модерни съоръжения, оборудвани с най-новото технологично оборудване, доставено от водещи европейски производители. Заводът ще приема до 410 хил. тона на година отпадъци за преработка, при което на изхода ще се получат около 180 хил.тона на година RDF, което ще се оползотворява временно в циментовите заводи до изграждане на инсталацията в "Топлофикация София" АД. Ще се извличат и рециклируеми материали около 40 000 тона на година - хартия, пластмаса, стъкло и метали, които общината ще продава.

Каква е организацията на процеса на доставка и преработка на отпадъците и получаване на така нареченото модифицирано твърдо гориво и как то достига до "Топлофикация София"?
- Капацитетът на завода е 410 000 тона годишно, което съответства на средно дневно количество от 1300 тон. Дневното количество може да варира в зависимост от сезона, празниците и дните в седмицата, поради което приемната зона е проектирана така, че да има възможност да поема максимален приток на отпадъци – 1500 тона дневно.
Преработката на отпадъците се извършва чрез Herhof технология и включва следните стъпки:
- Приемане и предварително сортиране, включващо отделяне на опасни и едрогабаритни материали
- Механично третиране с цел отделяне на около 40 000 тона годишно рециклируеми материали и производството на 180 000 тона годишно RDF гориво
- Биологично третиране чрез патентован процес на биологично сушене, стабилизиране и производство на висококачествено RDF гориво и подобен на компост продукт.
Целият процес на преработка е напълно автоматизиран и контролиран в реално време чрез интегриран мониторинг на процеса и система за събиране на данни (SCADA). Потоците на отпадъци се пренасят чрез лентови транспортьори от една сграда в друга, при което въздушните емисии от завода са контролирани от интегрираните обезпрашителни и обезмирисителни системи. Отпадъчните води се третират в отделна пречиствателна станция.

Каква част от енергията, нужна за отопляването на София, ще осигури RDF горивото и откога? Как този факт ще се отрази на сметките на столичани, абонати на "Топлофикация София"?
- С използването на RDF в "Топлофикация София" може да се произведе около 135 000 MWh електроенергия, което е потреблението на 25-30 хил. домакинства и около 390 000 MWh топлоенергия, което ще осигури топлоенергия за около 30-40 хил. домакинства.

Какво представлява технологията и инсталацията в "Топлофикация София", на каква стойност е тя?
- Общата стойност на проекта е 135 млн. евро. В момента предстои актуализация на изготвения анализ разходи - ползи и другите документи по проекта и общата стойност на проекта ще бъде допълнително проверена от експерти, избрани от ЕИБ.
1.Технология
Избрана е технология тип "скарно изгаряне" на горивото. Камерата ще бъде оразмерена за пълно изгаряне на димните газове при минимална температура 850°С и минимален престой от две секунди време за задържане на горивните частици при тази температура. Горивото ще се подава в камерата чрез захранваща шахта, след което постъпва върху тласкаща скара, в която протичат процеси на сушене и изгаряне.
2. Хоризонтален котел
В него ще се използва топлината на димните газове за производство на пара.
3. Турбина и бойлер-кондензатор
От котела парата с налягане 60 бара и температура 425°С ще се отвежда до парната турбина, генерираща електроенергия за националната електропреносна мрежа. Турбината ще бъде оразмерена да поема 110% от максималното количество пара от котела при непрекъснато производство и ще е с номинална мощност 20 МWе, като нетната енергийна мощност ще бъде приблизително 19.5 МWе. Произведената електрическа енергия ще бъде доставяна към електропреносната мрежа през трансформаторна секция, която ще преобразува напрежението до 110 KV.
Отработената от турбината пара ще се отвежда до присъединен бойлер-кондензатор, в който парата ще се кондензира и ще генерира топлинна енергия, захранваща топлофикационната мрежа на София. Предвидени са два кондензатора, като системата ще бъде с конфигурация от 3 топлофикационни помпи (две от които при нормални условия ще бъдат в експлоатация, а една ще бъде резервна).
Очистката (пречистване от определени съединения) на газовете е четиристепенна и включва сухи и мокри способи, като последният, четвърти, етап е чрез кондензиране на отпадъчните газове, което гарантира постигане на нива на очистка под нормативно определените в Директивите на ЕС с вторично оползотворяване на остатъчната топлина от процеса на кондензация. Като пример - действащите в момента изисквания за съдържание на азотни оксиди в изгорелите газове от промишлени инсталации е 200 милиграма на куб. метър. Съдържанието на азотни оксиди в газовете от новата инсталация ще е до 100 мг/куб.м, което е наполовина от нормативното изискване.

Според вас от колко подобни завода за отпадъци се нуждае България?
- Според мен България има нужда от около 5-6 завода, но изградени на регионален принцип, т.е. за няколко общини. Заводът в София реално е третият в България, другите два са във Варна и Пловдив.

Стимулирани ли са българските общини да рециклират?
- Съгласно националното ни законодателство общините са длъжни да постигнат определени цели за рециклиране и в тази връзка трябва да се търсят и подходящите механизми за насърчаване на рециклирането.

Каква е следващата ви цел след изграждането на завода за отпадъците?
- Изграждане на инсталацията за оползотворяване на RDF в "Топлофикация София" АД и изграждане на съоръжения за третиране на утайките с цел извличане на енергийния им потенциал.
Интервюто взе
Милена ВАСИЛЕВА