Над 70 млн. лв. са осигурени за инвестиции в големи спортни проекти за 2014-2015 г. - 20 млн. лв. за довършване на "Колодрума" в Пловдив, 13 млн. лв. за довършване на реконструкцията на Двореца на културата и спорта във Варна, 5 млн. лв. за зала "Фестивална", 35 млн. лв. са предвидени за модернизацията на Зимния дворец. Стадион "Васил Левски" е ремонтиран за 1 млн. лв., толкова са отделени и за "Зала София". Реконструкцията на конната база Хан Аспарух и изграждането на модерен спортен център в Пампорово ще бъде чрез ПЧП. През 2016 г. ще започне изграждането на нов тенис център в София, предвиден за 4000 зрители, 1000 от които VIP места. Това са само някои от обявените инвестиции по време на втората годишна конференция "Инвестиции, строителство и управление на спортни съоръжения 2015".

Националната програма за подобряване на спортната инфраструктура в страната, разработвана от министерството на спорта, ще помогне за изработване на цялостна картина за състоянието на спортната база.

Министерството разработва и програма за изграждане и реновиране на спортна база в училищата. От 2433 училища в 1700 има физкултурни салони, 300 нямат никаква база, а 433 са с пригодени класни стаи. 80% от българите от 18 до 60-годишна възраст не се движат активно, 18% от подрастващите са със свръх тегло, 8% са със затлъстяване, 61% от децата са с гръбначни изкривявания.

Финансиране

Бюджетът на министерството на спорта е около 70 млн. лв., общините дават още около 60-70 млн. лв. за спорт, правителството отпуска за реконструкция на обекти и годишните инвестиции за спорт са около 200 млн. лв., което е крайно недостатъчно, съобщи министър Красен Кралев.

Публично-частното партньорство може да има ключова роля при изграждане и управление на спортната инфраструктура, добри примери са "Булстрад Арена" - Русе и "Арена Асарел" - Панагюрище, смятат спортните експерти.

Над 90% от спортната инфраструктура е собственост на общините. Чрез новия закон за спорта и промени в ЗПЧП спортните бази ще могат да бъдат отдавани за стопанисване от клубове и бизнеса за поне 30 години. Възвращаемостта на вложените средства в спортна инфраструктура е много бавна, а в момента няма наем за повече от 10 години, което е пречка за банкови заеми и за частни инвестиции.

Програмата за развитие на селските райони остава подходящ източник на грантово финансиране за малки населени места. В момента средствата се използват нерационално и често населени места от селски тип получават по-големи спортни бази от големите градове.

Другият адекватен начин на финансиране са финансовите инструменти като JESSICA, които са единственият вариант за финансиране по ОПРР на такива обекти през новия програмен период в рамките на определените 39 т. нар. "големи градове", информира Надя Данкинова, изп. директор на ФЛАГ и ФУГРС - един от фондовете по програмата, действали до момента. Три ще бъдат тези фондове през 2014-2020 - по един за южна и за северна България и един за София, определеното финансиране по ОПРР е около 200 млн. лв.

Новите спортни съоръжения

Появилите се през последните 4-5 години нови спортни съоръжения (зала Арена Самоков, зала Арена Армеец София, спортните зали в Ямбол, Сливница, Нова Загора, Ботевград, Панагюрище), Арена Булстрад Русе, "колодрума" в Пловдив, и промяната в политиката на министерството на спорта са индикация за осъзнатата необходимост от съществена промяна на статуса на спорта в живота на българите. От бизнес гледна точка притеснява явната липса на последователна бизнес програма за изграждането, поддържането и експлоатацията на тези съоръжения, коментира коментира Юлиян Михов, директор "Бизнес развитие", E&Y.

Дворецът на културата и спорта ще посреща Варна - европейска младежка столица 2017 г., съобщи неговият директор Минко Христов. На 5 октомври 2015 г. приемателна комисия ще сложи край на част от ремонта на два етапа - първият за 9 млн. лв., вторият за 3 млн. лв.

"Булстрад Арена" - Русе, вече може да привлича средства не само от български събития, но да покрива територията на съседна Румъния, изтъкна Борислав Велков, съуправител на Arena Ruse Management. Той представи работата по управление на мащабно спортно съоръжение, като подчерта, че благодарение на ПЧП залата печели още от самото събитие по откриването през юли т.г.

При управлението на зала "Арена Асарел" в Панагюрище - друг успешен ПЧП проект, преговаряме с всички български федерации, с организатори на концерти, изложения, конференции с цел насищане със съдържателна програма, коментира нейният управител Иван Нетов.

До 20 октомври ще бъде открита основната част от Национална футболна база "Бояна," а до края на ноември 2015 г. ще бъде открита цялата спортно-тренировъчната база обяви Борислав Попов, изпълнителен директор на БФС. С отпуснатите от УЕФА 9.5 млн. евро и предоставеният от правителството през 2011 г. 60 дка терен най-голямата тренировъчна база за футбол е на път да се реализира. В момента се изпълняват довършителни дейности. Става дума за тренировъчна база на над 10 национални отбори, вече има програма за ползване и достъп. Проектът е на "Амфион", проектът включва 3 футболни игрища, трибуни, съблекални, зала 1000 кв. м, Дом на футбола 2500 кв. м РЗП, офиси, конферентна зала и музей на футбола, възстановителен център, зали за фитнес, СПА, тенис на корт, зали за игри, ресторант и др.

Проектанти и строители

Водещи строителни фирми представиха по време на втория панел на конференцията актуални спортни обекти и предизвикателствата при реализацията по време на втория панел на конференцията.
Изграждането на спортни съоръжения е динамичен роцес, коментира Мая Пенчева, изп. директор на "Главболгарстрой" АД. Изборът на терена и вписването в градската инфраструктура, капацитетът и функциите са ключови фактори, сроковете са много кратки, а административните процедури и съгласуването с федерациите отнемат време. Фирмата - изпълнител трябва да има опит в изграждането на спортни съоръжения и да разполага с добър екип, е заключението на участниците.

Водещият проектант конструктор проф. инж. Михаил Цанков от проектантско бюро "Иркон" представи реализацията на ключови спортни обекти като СОК – Камчия, Булстрад Арена, стадиона на ФК "Лудогорец" в Разград, стадион "Г.Аспарухов" - София.

Инж. Константин Йовчев от "Джи Пи Груп" разказа за опита на компанията в строителството на Многофункционална спортна зала - Свиленград, Спортната зала в ПУ "П.Хилендарски" Пловдив, ремонтът на стадион "Локомотив", гр. Дряново и изграждането на новия стадион в Царева ливада, община Дряново, реконструкцията на съществуваща зала в Любимец и др.

Работата по "Арена Ботевград" с капацитет 5000 зрители представи инж. Рашко Стайков, управляващ партньор на строително дружество "Р. С. Инженеринг".

Покривната метална конструкция на спортна зала "Булстрад Арена" Русе е изработена от "Монтаж Строителни Конструкции", презентира Евгени Борисов, изпълнителен директор.

Архитектурно-проектните предизвикателства и адекватните материали и технологии бяха темата на третия панел. Арх. Радомир Серафимов коментира принципните и конкретни предизвикателства в работата по "Булстрад Арена" и ДКС - Варна, арх. Ивайло Петков - проектирането на строящата се в момента "Арена Бургас", арх. Николай Симеонов - работата по "Стадион Ботев" - Пловдив и обекти в по-малки населени места като Чипровци. Инженер акустикът Ивайло Христев обърна внимание върху решенията за подтискане на шума и добра акустика в спортните зали.

Иновации, нови продукти и решения демонстрираха компаниите "Оргахим" - индустриални и автопокрития, Schneider Electric - комплексно управление на сградите, Knauf AMF - акустични тавани, Ассист - управление на достъпа, Kovas - осветление, Елтете - текстилни мембрани.