Арх. Тодоров, какви са основните цели на новия устройствен план на "Зона А-север", на който сте автор?
- Проектът за ПУП-ПРЗза "Зона А-север" е малка част от мащабната програма на градското ръководство  да покрие цялата територия на столицата с влезли в сила планове за регулация и застрояване, изработени върху  актуална кадастрална карта и отговарящи на основните постулати, залегнали в ОУП на град София.
Липсата на такива планове доведе до немалко вреди на града кактов комуникационно и функционално, така и в композиционно и естетическо отношение.
Наличието на такива планове ще осигури на столицата по-бързо развитие като нормален европейски град, реализиране на мащабни градоустройствени, комуникационни и инфраструктура проекти, което ще привлече инвеститори и ще повиши усвояването на средства по европрограми.
Територията, предмет на ПРЗ за "Зона А-север", е една от най-уникалните  в столицата. Тук се намират едни от най-емблематичните сгради, градоустройствени ансамбли, прекрасни примери на озеленителното и парково изкуство и всичко това в съчетание с огромен потенциал за откриване на нови археологически структури, доказващи великолепието на София от най-дълбока древност. Неслучайно тази територия ще влезе като защитен обект на световното наследство. Това е и основната цел на проекта - пълна консервация не само на недвижимите културни ценности, но и на автентичния дух и атмосфера около тях, за тяхното запазване и предаване на следващите поколения в техния автентичен вид. Всяка намеса тук благодарение на този план ще бъде строго контролиранаот различни  експертни съвети, което е гаранция, че основната цел на плана ще бъде постигната.
 
Какви възможности за ново строителство са заложени в плана?
- Основното застрояване в по-голяма част от имотите в зоната е реализирано в първата половина на XX век от известни архитекти по различни от нашите нормативи и строителни правила и норми. Другата цел на плана е да узакони превишените показатели с несъответствието на тази застройка с определените от ОУП устройствени зони и показатели. От това следва, че възможностите за ново строителство на тази територия са силно ограничени. С плана са преразгледани показателите за всеки имот и в тези, в които показателите по ОУП не са достигнати, е предложено пристрояване и надстрояване, разбира се, след преминаване през допълнителни подробни градоустройствени и археологически проучвания, доказващи инвестиционни намерения и отговарящи на всички изисквания на НИНКН и Министерството на културата. Възможностите за ново строителство на тази територия са силно ограничени - в кв. 533 и кв. 499 за Националната художествена академия (отразен проект от спечелен конкурс, който, това е лично мнение,трябва да се преразгледа).
 
Предвиждат ли се промени в транспортно-комуникационната система на територията?
- Няма и не може да има промянав комуникационно-транспортната система на тази зона. С приемането на този план се отваря възможност да се изработи и реализирацялостна концепция за благоустройство на територията, включваща подмяна на остарялата инфраструктура, тротоари, велоалеи, градски дизайн, отговарящ на нейната значимост.
 
Каква е визията Ви за развитието на амфитеатъра на Сердика?
- Както вече казах, територията на плана е с голям потенциал за откриване на археологически находки. Някои от тях, като например подземието на църквата "Св.София", са вече проучени и прекрасно реставрирани от арх. В. Китов. Без съмнение обаче най-голям интерес предизвиква откриването на Античния театър и амфитеатър "Сердика" в кв.206а, който е бил един от най-големите римски амфитеатри с арена 60/40м. Частичните археологически проучвания са много обнадеждаващи. Надявам се, че общината ще отпусне достатъчно средства за пълно археологическо проучване, въз основа на което да се изработи цялостна концепция за консервация и реставрация на този уникален обект от древността и той да се превърне заедно с Младежкия театър в още едно привлекателно културно-историческо средище на столичния град.    

Интервюто взе Радостина ПОПОВА