Историческият център на София да съхрани автентичната си визия, обогатявайки я с нови културни пространства и археологически забележителности, които да привличат туристи. Това предвиждат новият проект за изменение на Подробния устройствен план за т.нар. "Зона А", който бе приет миналата седмица от Столичния общински съвет. Планът е разделен на две части – северна в район "Оборище" по проект на арх. Тодор Тодоров и южна в район "Средец", проектирана от арх. Светла Тихолова.
Документът определя приоритетите в развитието на централната градска част на София през следващите години.

Основната му цел е опазване и експониране на богатото археологическо наследство, което се намира в тази територия
"Планът ще стопира всички инвестиционни намерения за масивно строителство в най-чувствителната и важна зона на града. Той е консервативен, защото запазва градската среда такава, каквато сме я наследили от нашите предци. Разчитам, че по този начин ще създадем рамка, която ще даде основата за превръщането на София в модерна европейска столица", обясни главният архитект Петър Диков.
На тази територия са съсредоточени множество обекти с властови, административно-управленски и културни функции от национално и градско ниво. Тук попадат сградите на Народното събрание, президентството, някои министерства, Софийския университет "Св. Климент Охридски", Народния театър "Иван Вазов", Националния археологически музей, Националната художествена галерия, църквата "Св. Неделя", Руската църква, концертна зала "България", хотел "България",  посолства, сградата на БАН и редица други обекти.
Планът отделя особено внимание на опазването на културно-историческите забележителности, които изобилстват в тази зона. В него са означени всички археологически паметници, като е предвидено тяхното експониране, където е възможно и интегрирането им в съвременния градски живот. Всички проектни и строителни дейности на територията на археологическия и исторически резерват (АИР) "Сердика-Средец" ще се извършват внимателно само след археологическо проучване на съответния терен. "Територията на историческия резерват крие голям потенциал, който трябва да бъде разкрит за посещения. Античният амфитеатър на Сердика и разкопките под църквата "Св. София" доказват това най-категорично", смятат проектантите.
Според арх. Тодоров

зоната на античния амфитеатър на бул. "Дондуков" трябва да се превърне в действащ културно-археологически комплекс
в който да се представят спектакли на открито и възстановки на древни исторически събития. Затова трябва да се организира конкурс, който да се избере най-доброто решение, подчертаващо значимостта на този културен обект за столичния град. "Уникалното му място в центъра на града и близостта с Младежкия театър създават най-благоприятната възможност за превръщането на тази зона в забележително културно средище", категоричен е арх. Тодоров.
Главният архитект Петър Диков и зам.-кметът по културата Тодор Чобанов наскоро също обявиха намеренията на Столичната община да проучи и възстанови амфитеатралния комплекс в максимална степен. "Целта ни е да покажем целия амфитеатър, включително с цената на събарянето на някои от сградите върху него", обясни арх. Диков. По думите му основният проблем в това отношение е зданието на Гьоте институт, което също е паметник на културата. Предстои да бъде решено дали то да бъде отчуждено с цел събаряне и изваждане на целия ансамбъл на амфитеатъра. Има и идея за вграждане на скелето на института в античния комплекс.
В обхвата на плана попадат и предполагаемите археологически паметници в пространството около църквата "Св. Неделя", но проектантите не разглеждат експонирането им, тъй като бе обявен международен конкурс за цялостна концепция за оформянето на площада.
Новият ПУП на центъра предлага да бъдат запазени и специфичните елементи на градския дизайн, характерни за столичния център – всички улици и пешеходни зони с настилка от жълти павета са заснети, така че да бъдат съхранени и да могат да бъдат възстановени при евентуални ремонтни дейности.
Проектантите предлагат да се оформи

площадно пространство с кътове за сядане на мястото на мавзолея и паркинга на пл. "Княз Александър I"
което да прелее към градската градина.Тук ще се провеждат концерти, изложби, ревюта на открито, детски и спортни състезания.
Отхвърлен е вариантът за изграждане на подземна улица по бул. "Цар Освободител" от Ларгото до университета, който е залегнал в ОУП на София. Отпада и идеята за полуподземно преминаване под площада, като се повдигне нивото му и се изравни с това на входа на бившия дворец. Решението е съобразено с вече изграденото трасе на метрото и съществуващия подземен колектор в тази зона.
За  осигуряване на паркирането в територията трябва да се изгради подземен паркинг на няколко нива под пл. "Александър I Батенберг", между Националната художествена галерия и бившия Партиен дом.
По този начин ще се избегне надземното струпване на коли пред галерията и сградата на БНБ. Не е допустимо тези централни пространства да продължават да се използват предимно за паркиране и само в редки случаи за други дейности, смятат авторите на плана.
Те предлагат да се изгради подземен паркинг на няколко нива и под пл. "Народно събрание". Рампите за влизане и излизане в него ще са максимално отдалечени от паметника "Цар Освободител", а могат да бъдат заменени и с платформи за коли.
Планът потвърждава залегналата в ОУП

идея за изграждането на транспортен тунел на ул. "Г. С. Раковски" между бул. "Дондуков" и бул. "Цар Освободител"
Това решение освобождава за спокойно пешеходно движение територията и свързва пространствата около бившия дворец и пл. "Александър Невски". Предложението обаче ще остане като далекоперспективно, защото има възражения срещу него.
Отпада идеята за изграждането на нов административно-търговски комплекс с хотелска част и жилища на мястото на хотел "Рила", която също предизвика остро гражданско недоволство. Планът предвижда само надстрояване на ниското тяло откъм ул. "Леге". В тази зона ще бъдат експонирани предполагаемите археологически обекти – част от крепостна стена и ъглова кула на АИР "Сердика-Средец", както и част от инсула от този период. Състоянието на зданията към градината при хотела не е добро и затова се препоръчва на собствениците им да оформят фасадите им.
Проектантите предлагат за сградата на Градската художествена галерия да се потърси едно по-интересно обемно решение от времето, когато в нея се е помещавало Градското казино. Освен това според тях

пред главната фасада на Народния театър "Иван Вазов" може да се оформи площадно пространство, за което да се потърси подходящо име
Предвижда се дострояване на хотел "Радисън" откъм ул. "Аксаков", както и разширение на сградата на Първа английска езикова гимназия. В плана е отбелязано и новото застрояване, което отдавна се планира за сградата на Националната художествена академия. Конкурсът за реконструкцията й бе спечелен от арх. Стефан Добрев, но проектът предизвика обществено недоволство и реализацията му бе замразена. 
Необходимо е да се намери механизъм за задължаване на собствениците, особено в центъра на столицата, да поддържат сградите и прилежащите им терени в добър вид, съветват авторите на плана. Според тях голяма част от тротоарите в район "Средец" се нуждаят от основен ремонт и осигуряване на общодостъпна среда.
Досегашният план на територията е приет през далечната1967 г., което води до порочната практика за проектиране на части от кварталите "на парче". Това е довело до някои непоправими вреди както на археологическите, така и на градоустройствени ансамбли, смятат проектантите. Новият ПУП цели създаване на трайно градоустройствено решение, което да подобри средата в тази ценна територия, превръщайки я в привлекателно място за жителите и гостите на столицата. Документът ще служи като инструмент за градско планиране и насочване на инвестициите в историческия център, защитавайки обществения интерес.

Радостина Попова