Борисовата градина няма нужда от строителни намеси, а от правилно устройство и поддръжка
Лайтмотивът в проекта на "Ковачев архитекти": Много деликатна намеса, без ново масивно застрояване

Проф. Ковачев, проектът ви бе класиран на първо място в конкурса за устройствена концепция на Борисовата градина. Според вас кои трябва да бъдат основните приоритети в бъдещото развитие на парка?
- Борисовата градина няма нужда от мащабни и грандиозни промени и строителни намеси, а по-скоро от правилно устрояване, пълноценно използване от гражданите и поддържане на територията й. Такива са и обществените настроения, хората искат паркът да остане във вида, в който може да изпълнява основната си функция – паркоустройствената. Това е съвсем естествено, защото това е неговото основно предназначение. Всички останали функции са допълнителни и необходимостта им се установява след строга преценка.
При изготвянето на проекта нашият екип формира следните приоритети:
· Създаване на устройствена осигуреност на парк "Борисова градина", която заедно със Специфичните правила и нормативи ще създаде ясни правила за управление, опазване и развитие на тази важна за града територия.
· Решаване на проблема с различните видове собственост в полза на общественият интерес.
· Опазване на автентичността на плановата и обемно-пространствената композиция в резерватната част. Това следва да се осъществи при спазване на регламентите на режим Ткин–1а, като приоритетно се обърне внимание на: определяне на допустими дейности в резерватната територия; градинско обзавеждане, подходящо към оптималната дата; планова и поетапна цялостна подмяна на отмираща растителност, особено за алейните насаждения с цел хармонична визия на редиците на кестеновата и липовата алеи.
· Съхраняване на "духа на мястото". Поетапно разтоварване на резерватната част и охранителната зона от неприсъщи елементи и дейности и преместването им – един от акцентите в парка.
· Запазване на характера на лесопарковата част и повишаване на атрактивността й с извършване на съвместими функции, от които се "разтоварва" парковата територия.
· Осигуряване на пешеходни връзки между всички части на парка и прилежащите територии.
Каква е водещата концепция във вашата разработка?
- Проектното ни предложение се характеризира с това, че ние не предлагаме никакво ново застрояване. Намесата ни е минимална и се отнася до паркоустройство. Считаме, че задължително трябва да се съхрани основната функция на територията като парк. Това означава всички допълващи елементи да се ограничат до тяхната необходимост. Екипът ни предлага да се "разтовари" парковата територия от някои неприсъщи за нея или конкуриращи парковото предназначение елементи и съоръжения. Това са конната база и обектите на "Спортна София". Предлагаме те да бъдат преместени в лесопарковата част на подходящи места, заети понастоящем от невегетативни площи – конната база в близост до Ловния парк, а спортните съоръжения – на гара Пионер, при това изместени поетапно във времето, а не веднага – но това е следваща стъпка.
По този начин в северозападната част на "Борисова градина" между бул. "Драган Цанков", метростанция "Стадион "Васил Левски" и лесопарковата част се освобождава ценна паркова територия, която с паркоустройствена намеса ще придобие подходяща планова композиция и обемно-пространствено оформление с дървесна растителност. Ще се получи баланс на видовете зелени площи – закрити, открити, полузакрити и полуоткрити. Именно такова решение ще даде възможност за пълноценно и съвместимо с функцията на парка използване по предназначение. Предлагаме освобождаване на северозападната паркова част, за да изявим предназначението й.
Какво ще се случи с конната база? Има граждани, които не са съгласни с преместването й...
Конната база заема ценна паркова площ, използва се от ограничен брой посетители, представлява един сегрегиран обект, практически препятства влизането в парка, дори от хигиенна гледна точка не е там мястотой. Преместването в лесопарковата част е напълно логично и обосновано според нас. При огледите на територията на парка открихме една "изоставена" сграда срещу ловния парк. Нека я използваме – има подходяща архитектура, както и свободно място около нея за манеж, организация на конни маршрути, удобен транспортен достъп по бул. "Симеоновско шосе". Какъв е смисълът да съществуват неизползвани вече построени и недовършени постройки, които могат да приемат адекватна функция, така не се налага ново застрояване.
Лесопарковите алеи, които са много слабо натоварени пешеходно, могат да се използват и за езда. Защо да не се проучи тази възможност? Обектите на "Спортна София" заемат площ, която е една от подходящите за тих отдих. Колко площи в парковата част на Борисовата градина имат характеристики, които ги правят подходящи за тих отдих ? Нека помислим и за онези посетители – майки с малки деца, възрастни хора, които не желаят непременно да слушат възгласите на спортистите, а просто да седнат на пейка сред зеленината. Колко са пейките в тази зона?
Намесата ни е паркоустройствена – в плановата композиция на парка и в обемно-пространственото изграждане на растителността. В момента в тази зона липсва парковата композиция, а това е изискване на режима, който е наложен там по общия устройствен план на София и Столичната община (Ткин-Іб). На тази територия "натежава" напречният подход, свързващ основния пътникопок, който търси най-пряката връзка от бул. "Драган Цанков" (от Националното радио, Биологическия факултет на СУ "Климент Охридски", Съда, Университета за архитектура, строителство и геодезия, Гимназия "Христо Ботев" и още ред значими институции) през парка към "Орлов мост" и бул. "Цариградско шосе". Пространството е "разкъсано" и от автомобилния подход от бул. "Драган Цанков" до главния вход на стадиона на ЦСКА. При един дори бегъл поглед става ясно, че съществуващият розариум може много добре да се включи в паркова композиция, която да придобие завършеност и да бъде адекватно използвана. Освен това в северозападната паркова територия има проблем с видовете пространства – открити, закрити, полуоткрити и полузакрити. Практически растителността в тази част е придобила вид на неподдържана и случайно настанила се. Не може в най-стария парк на София да съществуват терени, които да изглеждат по този начин!
Каква е визията ви за оформянето на терена на бившия стадион "Юнак"?
- Част от тази зона е и мястото на бившия стадион "Юнак". Ние не предлагаме ново застрояване на този терен. След като едно спортно съоръжение е премахнато по една или друга причина и вече не съществува, защо на негово място трябва да се строи отново? Въпреки че не са ясни причините, поради които е премахната зимната пързалка "Юнак", паркът е "спечелил" от премахването на едно съоръжение, но не е използвал пълноценно тази възможност за приобщаване на терена към парка, за формиране на ново парково пространство. Считаме, че споменът за стадиона може да бъде съхранен в известна степен с една "реплика" и да се използва съществуващата арена с понижаване на терена за функция "отдих". Решението ни е екологично, икономично и оригинално. Геопластичното оформяне на изкопа като затревено пространство с полегати и затревени откоси ще позволи паркът да се сдобие с ново открито зелено пространство на оживено място, каквито в Борисовата градина са малко.
Използването на тревните партери в резерватната част не е позволено, а нашите разговори и проучвания показаха, че хората искат да има открита поляна, на която да сядат, почиват, разговарят. Защо да не я създадем ? Локацията е отлична – от една страна тя е част от парковата територия, а от друга е с удобна връзка със спирките и маршрутите на масовия обществен пътнически транспорт, т.е. не е необходимо много време за достигане до този обект. Какво по-хубаво от това? За няколко минути пешеходен преход и попадаш в добре паркоустроена среда. За по-възрастните софиянци това място ще носи със своята форма спомена за миналото и асоциации със стадиона и пързалката, за по-младите поколения ще бъде интерпретация на световно известни образци, където хората пълноценно почиват – тревните "килими" пред Айфеловата кула в Париж или пред наклонената кула в Пиза. Убеден съм, че тази идея е печеливша за посетителите на парка и много скоро ще се "обживее", ще стаен неразделна част, а може би и знаков елемент от парк "Борисова градина", ако бъде реализирана. Такова място на открито ще бъде особено привлекателно за младите хора, учещи и живеещи в района. Същевременно се увеличава вегетативната площ на парка. Това решение съответства и на режима на територията, едно от предписанията на който е да се търсят начини за намаляване на невегетативните площи.
Какви други атрактивни детайли включва проектът на "Ковачев архитекти"?
- В нашето проектно решение предлагаме възстановяване на дългата ос на градината от езерото с лилиите към паметника, която се явява и завършек на основната мемориална ос на София и има силно градоустройствено значение. Имаме и други идеи с интересен заряд. Например сградите на бившето горско климатично училище могат да се използват за зелено училище, подобно на първоначалното им предназначение.
По отношение на обектите – лятната къпалня "Мария-Луиза" и летният театър, предлагаме включването им към територията на парка и възстановяване на функциите им. И още една идея – да се използва трасето на жп линията за полуподземна автомобилна комуникация, която да улесни достъпа до спортните обекти на бившата гара Пионер. Подобно на актуалните в последните години екодукти надлезът над нея ще бъде озеленен и по този начин се гарантира хармонично вписване в територията.
На ключовите пешеходни връзки между частите на парка, в които е необходимо, но затруднено преминаването, се изграждат леки пешеходни мостови конструкции по примера на международната практика.
В близост до страничния подход към парка откъм бул. "Драган Цанков" срещу Биологическия факултет се намират съществуващи непривлекателни постройки, обслужващи парковата администрация и поддържането на парка. От естетическа и функционална гледна точка за тях се предлага реконструкция на застрояването и придаване на допълваща парковото управление функция – туристически информационен център с възможности за експозиции, свързани със Зелената памет на София.
Лайтмотивът на нашия проект си остава – много деликатна намеса, без ново масивно застрояване с много малки изключения по периферията на парка върху невегетативни засега площи и изграждане там на подземни паркинги, така необходими за обслужване на спортните обекти в парка и на посетителите в него, идващи с автомобили, преместване на обекти на по-подходящи според нас места – основно в по-ненатоварената, лесопарковата част, изнасяне на несвойствени дейности от парка, сериозна грижа за поддържане на растителността – най-голямото богатство на парка и като финал – запазване на основната, паркоустройствената функция на най-стария парк на София, на един от емблематичните паркове на България.
Интервюто взе Радостина ПОПОВА