Facebook YouTube
Регистрация

Реставрацията на храмове изисква задълбочена оценка на историческата им стойност

В ход е реализацията на култови сгради по стандарта "Пасивна къща"

  • Увеличаване на шрифта
  • Намаляване на шрифта
  • Принтиране
  • Препоръчване на приятел
от 22.06.2015, Автор: Арх. Александър Генчев, арх. Иглика Люцканова - Архитектурно ателие "СолЕр Архитекти"
[2669 прочитания]
Спортно-образователен комплекс за деца и младежи с манастирска част и църква &bdquo;Св. Дева Мария помощница на християните&rdquo; в гр. Стара Загора<br />

Спортно-образователен комплекс за деца и младежи с манастирска част и църква „Св. Дева Мария помощница на християните” в гр. Стара Загора

Фотограф: "СолЕр Архитекти"

През последните години редица християнски храмове бяха реставрирани. Безспорен принос оказаха европейските програми, които в предишния програмен период осигуряваха 100% грантово финансиране. До края на годината се очаква да бъдат обявени условията за финансиране през новия програмен период. Има индикации, че може да отпадне ограничителното условие за минимален брой жители в населеното място, с което много малки села и махали ще получат своя шанс отново да има богослужения в техните изоставени църкви.
 
От професионална гледна точка не всички направени реставрации отговарят на изискванията за подобен род специфична дейност. На много места те са сведени до обикновен ремонт, без да са направени необходимите предварителни проучвателни дейности. Причините биха могли да се търсят в различни посоки. Неподготвени екипи от специалисти, които подценяват историческата стойност на обекта и подхождат рутинно към поставените задачи, липса на време за изработване на задълбочени проекти, което в повечето случаи се изяжда от тежки бюрократични процедури, нерешени юридически казуси, свързани със собствеността на имотите, липса на юридическо лице, което да представлява църквата пред съответните органи, липса на критерии за избор на подходящи изпълнители с практика в областта на реставрацията и консервацията и др. Натрупаният опит от предишния програмен период трябва да бъде внимателно анализиран и да бъдат предприети всички необходими мерки за облекчаване на процедурите и насочване на усилията в същинската професионална дейност, като стриктно и отговорно се следят начините, по които се усвояват публичните средства.
Успоредно с програмите, финансирани с европейски или национални публични средства, съществуват и редица примери за реставрация на съществуващи или изграждане на нови храмове, финансирани с частни средства или от различни църковни организации.
 
Спортно-образователен комплекс в Стара Загора
През есента на 2013 г. Негово преосвещенство архиепископ Януш Болонек, тогавашен апостолически нунций в България, направи първата копка на спортно-образователен комплекс за деца и младежи с манастирска част, църква "Св. Дева Мария помощница на християните" в гр. Стара Загора. Освещаването на първия камък беше направено от Негово преосвещенство епископ Христо Пройков в присъствието на епископ Инокентий, тогавашен викарий на Старозагорския митрополит, духовници от различни католически църкви в България, както и стотици граждани от близките квартали на града. Проектът е финансиран изцяло от католическия орден на Салезианите на дон Боско. Разположен в непосредствена близост да станалия известен с изградените през последните години незаконни постройки квартал "Лозенец", орденът на Салезианите на дон Боско си поставя амбициозната задача да работи с децата от ромското население, както и с всички останали желаещи деца и младежи от града в областта на културното образование и спорта. Комплексът е с обща РЗП около 3500кв.м. В по-голямата му част са разположени различни по големина учебни стаи и зали за провеждане на рецитали, театрални постановки, концерти, сбирки по интереси и др. В сутеренната част са предвидени различни ателиета за занаяти като иконопис, грънчарство, дърворезба, музикални инструменти, кухня и др. Между жилищната част и образователния комплекс е разположена църква. Интериорът на църквата е модернистичен. Част от пространството се предвижда да бъде оформено с мозайки съвместно с един от водещите модерни художници, словашкият свещеник йезуит Марко Рупник, който е автор на мозайката в параклиса Redemptoris Mater на Сикстинската капела, дарена на Йоан Павел ІІ. Едно от желанията на отците Салезиани беше комплексът да има елементи от традиционната българска църковна архитектура, като едновременно с това отразява и съвременната епоха както в стилово, така и в технологично отношение. В средата на комплекса е обособен богато озеленен вътрешен двор с места за отдих и тихи игри. От трите страни дворът е ограден от засводена колонада, а от четвъртата граничи с футболно игрище с изкуствено тревно покритие. Входът на комплекса е акцентиран със самостоятелна кула камбанария.
ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ:
Комплексът в Стара Загора е изцяло проектиран според изискванията на стандарта "Пасивна къща". Това беше едно от безусловните изисквания на възложителя в началото на съвместната ни работа. Осъзнатото намаляване разходите по време на експлоатацията беше формирало предварително това искане, като в лицето на свещениците, които отговаряха за проекта, ние имахме високо информирани партньори, които черпеха информация, като контактуваха активно с редица водещи западни производители, консултанти и др. Големината на комплекса, както и различните режими на обитаване наложиха комбинирането на различни съвременни системи за отопление като термопомпи с подово отопление и конвектори, пелетна инсталация с радиатори, ВЕИ, монтирани на покрива, и др. Рекуператорите с най-висока степен на КПД осигуряват необходимия комфорт на обитаване най-вече в зоните, в които има струпване на хора, и отвеждат затопления въздух към зони с по-малко вътрешно топлоотдаване. Необходимите дебелини на топлоизолация по външни стени заедно с висококачествени тройни стъклопакети осигуряват максималното запазване на топлината в обема на комплекса. Прецизното изпълнение по време на строителството гарантира достигането на необходимите нива на въздухоплътност, които ще бъдат проверени със серия от тестове за въздухоплътност.

Храм "Успение Богородично" в гр. Враца
През есента на 2014 г. беше направена първа копка на католически храм "Успение Богородично" в гр. Враца. Церемонията по освещаването на първия камък беше предвождана от Никополският епископ Негово преосвещенство Петко Христов. Проектът се реализира изцяло с дарения от частни лица. Първоначалната визия на възложителите беше църквата да бъде изградена в класически готически стил. В процеса на работа, отчитайки околното пространство и нагласите на хората от града, проектът претърпя известни промени, като класическата готика беше пречупена през съвременния прочит на проектантите и представите им за модерна визия, повлияна от формите и обемите на готиката. Оформянето на фасадите с видима тухлена зидария до известна степен е повлияно от близките високи жилищни сгради в квартала, където видимата тухла присъства в оформянето на техния облик. Съвременната интерпретация на готическия стил беше предизвикателство, което срещна подкрепата от страна на духовниците и на възложителите. Това позволи на проектантите свободно да разгърнат представите си за изграждане на модерен прочит на класически стил и да съчетаят съвременните технологични постижения в строителството с класическите форми и канонични изисквания. В интериора тухлената облицовка е съчетана с каменни орнаменти и подови мозайки. Олтарното пространство е изчистено, а в композиционния център е разположена модерна статуя на Разпятието. Странично от олтара се разполага роял, като залата може да бъде използвана за концертна дейност. Зад олтара е обособена малка зала за катехизис, в която може да бъде извършвана и литургия в делнични дни, когато няма много хора. На ниво 5,04, над входното фоайе, е разположен балкон с място за хор и електрически орган. В кулата на църквата, на ниво +8,24, е предвиден малък апартамент за живеене на свещеник, а на ниво +11,44 са разположени две малки стаи за гости с баня и кухненски бокс.
ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ:
Църквата във Враца е проектирана изцяло според изискванията на стандарта "Пасивна къща". Това е първият подобен пример у нас, а в световен мащаб са известни само няколко подобни обекта. Един от основните проблеми, с които се сблъсква всеки проектант на подобна сграда, е неритмичното обитаване, липсата на вътрешно топлоотдаване през по-голямата част от времето, бързото струпване на много хора за кратко време и необходимостта от гарантиране на определена кратност на въздухообмен. Топлосъхранението е осигурено чрез необходимата дебелина на топлоизолация по външните стени. Оформянето на сложната повърхност на фасадите с помощта на топлоизолационния материал и избягването на термомостове са прецизно разработени с характерни детайли на необходимите места. Трудности възникват при достигане нужните нива на топлосъхранение при дограмата, тъй като в тройния стъклопакет трябва да бъде вложен четвърти пласт стъклопис. Необходимото количество топлина ще бъде доставяно чрез термопомпа въздух-вода, чрез подово отопление, комбинирано с лъчисто. Подови конвектори в зоната на пейките ще осигуряват необходимия комфорт на хората по време на литургия.
 
Капелата на Блажени Евгений Босилков, гр. Белене
На 11 ноември 2013 г. в църквата "Рождение на Блажена дева Мария" в град Белене беше благословена капела, в която се съхранява реликвата с окървавената затворническа риза на Блажени Евгений Босилков, дарена от папа Йоан Павел II. Капелата е изградена в южната апсида на църквата. Олтарна маса със засводени ниши за цветя и декоративни мраморни колони обособяват молитвен кът пред реликвата на мъченика за вярата, осъден на смърт и убит в Централния софийски затвор през нощта на 11 ноември 1952 г. Параклисът е реализиран изцяло с дарения от частни лица.
 
Параклис на католическия екзарх епископ Христо Пройков, София
Параклисът на католическия екзарх епископ Христо Пройков е изграден в сградата на Католическата екзархия. Разположен е в допълнително пригодено за целта пространство, което наложи редица компромиси в композиционното решение. Желанието на епископ Пройков беше параклисът да е с много светлина и да е в относително съвременен стил. Максимално изчистено от декоративни елементи, в малкото пространство е разположена кръгла олтарна маса с две целувателни мозаечни икони от двете страни. На стените от двете страни на олтара са разположени две мозаечни икони. Мозайка под купола е монтирана на разстояние от основния свод, като в разстоянието между тях е разположено скрито осветление. Вратите на параклиса са изцяло остъклени към вътрешното пространство на сградата, което създава усещането за простор. Зад олтара се достига през две стъклени матови врати от двете страни на олтара, като през тях прониква светлина от скрит зад апсидата на олтара прозорец, който осветява и стъклен кръст със стъклопис с модерни орнаменти. Допълнителна светлина прониква през 8 прозореца със стъклописи.
 
Катедрален храм "Св. Лудвиг", Пловдив
Неотдавна беше завършена реконструкцията на интериорното пространство на катедралния храм "Св. Лудвиг" в гр. Пловдив. Беше подменена дървената ламперия по всички стени с каменна облицовка. Каменните колони на църквата бяха многократно боядисвани във времето с блажна боя. Възстановяването на първоначалния вид на колоните беше невъзможно, поради което те бяха облицовани изцяло с гранитна облицовка. Всички съществуващи декоративни елементи, цокли, фризове, капители и др. бяха подробно заснети и възстановени, като за целта бяха използвани и архивни кадри. Пиластрите по стените също бяха облечени в гранит. Двете кръгли колони на входа също са облицовани в гранит, като детайлите на базата и капитела са изцяло възстановени според първоначалният им вид. Предстои да бъде реставрирана и подовата настилка, която на много места е разрушена, а повърхността е поддала от слягане на земните пластове с течение на времето.
 
Униатска църква "Успение Богородично", София
Подобна реставрация беше направена и в униатската църква "Успение Богородично" в София. Изцяло беше подменена подовата настилка с нова гранитна. В централната част пред олтара беше монтирана кръгла мозайка. Мозаечни фризове рамкират пространството, в което са разположени пейките. Съществуващата дървена ламперия беше демонтирана и цялостно реставрирана, след което отново върната. Нова гранитна олтарна маса с вградено пространство за свети мощи, беше монтирана на мястото на старата дървена маса. Плотът на масата е масивен и е украсен по цялата дължина с каменни декоративни елементи с частична позлата. За да не бъдат скрити от каноничната покривка, която трябва да стига до земята, беше взето решение от свещениците в храма да се скъси покривката, така че да покрива само горната повърхност на масата и да се изявят каменните орнаменти. В централния крак на масата в камъка е гравиран релефен герба на енорията. От двете страни на герба са предвидени места за вграждане на мощи на двама папи, чийто живот е тясно свързан с България – папа Йоан Павел II, който при посещението си в България през 2001 г. посети тази църква, и папа Йоан XXIII, наричан още българския папа, който през периода 1925 - 1935 г. е бил Апостолически нунций на Ватикана в България и е живял и служил в тази църква. На входа на църквата е запазен мозаечен декоративен елемент, показващ годината на нейното построяване. Във фоайето е разположена модерна изповедалня с матови стъклени витрини, през които се осветява пространството. Вътрешните прозорци са изписани със стъклопис. Засводеният таван и централната апсида са оформени изцяло с нова мозайка, дело на художника Здравко Каменаров.
 
Параклис "Св. Иван Рилски", Студентски град, София
Изграждането на православния параклис "Св. Иван Рилски" в Студентски град беше голямо предизвикателство за нас като проектантски екип, в който участва и арх. Гергана Гитева. Православната църква е известна с по-консервативните традиции, които проповядва сред населението. Нашето голямо желание беше именно в Студентски град да убедим Светия синод от необходимостта визията на параклиса да отразява в по-голяма степен духа на съвремието и да разчупи в рамките на допустимите канонични изисквания наложените представи за православна църква. Изчистените и силно геометризирани външни форми, съчетани с максимално остъклени вътрешни обеми, олекотеният "висящ" купол и модерната подова настилка създадоха атмосфера, която допадаше на младите хора, които посещават храма. Липсата на вътрешна украса подсилва усещането за съвременен дом на Господ. През остъклената входна фасада външната камбанария, представляваща композиция от арки, се проектира на фона на медната входна арка, в която виси голям кръст.

Добавяне на коментар

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.


Прочетете и "Правила за писане на коментари".

Брой 5 | септември - октомври 2018
Корица на изданието
Ежеседмичен бюлетин с най-важното от Градът.bg