Инж. Калистратов, наред с изграждането на големи инфраструктурни обекти вие се занимавате и с реставрацията на черкви. Бихте ли разказали повече за тази ваша дейност.
-  "Калистратов груп" започна да се занимава с реставрация на храмове от януари 2013 г. Фирмата притежава всички необходими лицензи за реконструкции и реставрации на храмови сгради, които законът изисква. Досега имаме завършени и предадени 7 черкви, които се намират в Ловешката и в Софийската епархия. В много от тях строим и довеждаща инфраструктура – канализация, водопровод, електроинсталация. Изпълняваме тези обекти по Програмата за развитие на селските региони на Държавен фонд "Земеделие".
В момента реставрираме храма "Свети пророк Илия" в село Белопопци, община Горна Малина, който е уникален обект. Вече сме на финала и очаквам около 10-15 юли да завършим сградата и да я предадем.
Фирмата участва в конкурс на Светия синод за ремонт на Богословския факултет в град София. Очакваме да се осигури финансиране за реализацията на този проект, за да започнем работа по него. Той предвижда преди всичко сериозно конструктивно укрепване на сградата на факултета. Ще участваме и в конкурса за реставрация на храм-паметника "Св. Александър Невски". Лично се убедих, че подземното му хранилище е в окаяно състояние и има нужда от спешен ремонт.

Защо решихте да се заемете с реставрация на храмове? Какво ви привлече?
Рядко виждам в България някого, който да е толкова надъхан и ентусиазиран да направи нещо. Именно такива са хората от черковните настоятелства, които хвърлят огромни доброволни усилия, за да възстановят тези светини. Те носят в себе си дух и чувство за българщина. Предизвикателство е да се включиш в тази група и да я подкрепиш.
Ако не направиш черквата качествено и в срок, това значи да провалиш авторитета на тези хора в региона. Досега винаги успяваме да се справим и е много приятно. Защото подкрепяш личности, които са напълно отдадени на каузата.
Работил съм за много богати инвеститори, които строят къщи, палати, невероятни бизнес здания и т.н., но на тях им липсва огромното желание и духът, които виждам в църковните настоятелства и свещениците. Точно това е най-голямото предизвикателство – да отговориш на това желание и да се впишеш в този позитивизъм.

С какви трудности се налага да се справяте, когато работите на такива обекти?
Черквите, които правим, са строени с доброволни дарения и труд на местното население. Много често те се намират в региони, които са доста запустели. До тях няма път, не са прокарани ток и вода. Тук не става дума за характерното строителство, при което възложителят е длъжен да ти подсигури тока, пътя и водата до обектите и тогава да започнеш да строиш. Понякога тези обекти се намират в гората. Затова първият проблем е логистичен, тъй като е трудно да транспортираш строителния материал до обекта.

Различна ли е атмосферата на строителната площадка на храмовия обект?
Различна е. Както знаете, строителните работници често си позволяват да хокат и ругаят на обекта. Там обаче аз ги виждам променени. Те не пушат в черквата. Държат се по-тихо, по-странно, когато работят в храма. Имат по-различно отношение и отговорността им също е някак променена.
Работата на такъв е обект е по-сложна, защото се изпълнява бавно и се изпипват детайлите. Фирмата ни е специализирала три екипа, които се занимават само с реставрация на черкви. Това е специфична дейност и самият работник трябва да е много отговорен, защото не му се плаща на заработка на кв. метър, а на надница. Трябва да се работи съвестно и качествено, защото храмът е правен преди столетия и ще остане за векове.

Променя ли се църковното строителство през последните години? До каква степен съвременните строителни технологии и материали навлизат в него?
При конструктивното укрепване се използват обичайните материали – бетон, арматура, кофраж и т.н. Тук може да се прилагат съвременни материали като пластификатори, втвърдители за обработването на бетона и други.
Когато обаче говорим за довършителни дейности, се влагат по-консервативни материали като варова мазилка, варова шпакловка и варова зидария. Модерните строителни продукти като теракол, лепила и т.н. не са допустими. Като цяло съвременните технологии се използват единствено за да подобрят някои сградни елементи, но приоритет остава старинната визия на интериора и фасадата на черквата.

Проектите за реставрация на храмове, които изпълнявате, включват ли мерки за подобряване на енергийната ефективност?
Да. Например дървените черчевета на храмовете се подменят с нова дървена дограма с двоен стъклопакет. Тя постига необходимия ефект на топлоизолация, но в същото време не нарушава архитектурния облик и интериора на сградата. Запазват се растерът, видът на фасадата и дограмата, въпреки че се използват модерни решения.

Какви са впечатленията ви от бюрократичните процедури, през които преминават тези специфични обекти? Подлежат ли проектите на по-строг контрол?
Проектите за реставрация на храмове се контролират строго от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), който ги одобрява, съгласува и издава разрешения за ползване. Когато започнахме да изпълняваме черковни обекти, си мислех, че колегите от института подхождат много бюрократично. Впоследствие се убедих, че процедурите трябва да бъдат именно такива, защото има редица случаи на неудачни храмови реконструкции. Използват се съвременни материали като гипс, латекс, фасагени, паркети и други съвременни настилки, които не се вписват в интериора и архитектурата на черквите.
Смятам, че има необходимост от облекчаване на бюрократичните процедури във фонд "Земеделие" по отношение на църковните обекти. Много от храмовете нямат актове за собственост и други документи, защото архивите им са изгорели или изгубени, но въпреки това от фонда ги изискват. Това забавя много процедурите и възпрепятства ентусиазма на църковните настоятелства.

Според вас какъв е пътят за решаването на проблема с многобройните храмове в страната, които се намират в тежко състояние?    
Действително много от черквите в България се нуждаят от спешна реставрация. Повечето от тях са паметници на културата, които се рушат. Почти няма храм, който да не е пред разруха сред обектите, които реставрираме. Това са сгради, които се нуждаят от цялостно конструктивно укрепване, а не само от козметични поправки.
Осигуряването на финансиране за обновяването им обаче е изключително трудно. Затова апелът ми е правителството да отделя повече средства за църковна реставрация, защото в селата има много черкви, които са просто срутени.
Надявам се новите оперативни програми, които ще стартират, да предложат повече възможности за финансиране на проекти за консервация и реставрация на църкви. Подкрепям напълно и инициативата на държавата да възстановява тези ценни обекти чрез фонд "Земеделие". Може би трябва да се създаде и дарителски фонд, както навремето българите възрожденци са изграждали училища, читалища, черкви и тн. Днес в България има нужда от възраждането на такива каузи.