Инвестициите в Китай винаги са били гореща тема, както и китайските инвестиции в развиващи се пазари като Африка. Китайските преки инвестиции в развитите пазари обаче стават все по-важна част от развитието на КНР след 2009 г. Нещо повече - те са все по-важни и за таргетираните пазари. Например, въпреки че инвестирането от китайски компании в Германия беше сравнително рядко явление до 2011 г., след тази година КНР вече се е превърнала в най-големия чуждестранен инвеститор в страната. Това явление се засили и поради глобалната криза, поради по-малкия политически риск и по-добрата регулаторна рамка на тези пазари, разглеждани като силни и стабилни.
Китайската 12-а петилетка (2011 - 2015) има за цел икономиката да се насочи към продукти с висока добавена стойност, което означава по-голям фокус върху нуждите на клиентите и по-качествени и иновативни продукти и услуги. Според Ти Синхуан от Китайския институт за външна търговия конкурентоспособността на китайския бизнес рязко е нараснала и е време за износ на капитали. Работата с партньори от развити държави дава достъп до нови технологии и съответно за техния пренос в Китай.
Отварянето на Китай за инвестиции в чужбина започва още през 1978 г. и продължава с незначителни темпове до 2004 г., но до 2007 г. годишният обем на ПЧИ нараства до 25 млрд. долара и се удвоява до 50 млрд. долара до 2008 г. Всъщност китайските инвестиции по време на кризата помагат на много световни пазари и въпреки че световните ПЧИ намаляват с 43%, с подкрепата на правителството китайските ПЧИ нарастват три пъти.
Третият пленум на Китайската комунистическа партия през ноември 2013 г. още повече насочва страната по пътя на пазарната либерализация в посока опростяване на регулациите и засилване на конкуренцията между държавни и частни предприятия. За 2002 - 2012 г. китайските инвестиции чрез държавни предприятия съставляват 72% от всички китайски инвестиции в чужбина.

Китай изкупува развитите държави?
Въпреки че засега абсолютните размери на китайските инвестиции в чужбина са сравнително малки, трендът е растящ - например през 2014 г. за пръв път китайските инвестиции в САЩ надхвърлиха американските инвестиции в Китай и като цяло обемите на ПЧИ в Китай и китайските ПЧИ в чужбина се изравниха.
Причините за китайските инвестиции в чужбина се промениха с времето. Първоначално става дума за няколко инвестиции в европейската автомобилна промишленост и финансови институции, преди няколко години - в свързаните с природни ресурси и минна промишленост бизнеси. Днес обаче китайските инвеститори се интересуват повече от технологии, производство, инфраструктура и проекти за ВЕИ, които са все по-важни за Китай с цел намаляване на зависимостта от въглищата и ефектите от климатичните промени.
Китайските инвеститори са привлечени в Германия от репутацията на машиностроенето предвид липсата на достатъчно китайско технологично ноу-хау и иновации. Над 40% от придобитите германски компании са лидери в индустриалното производство или ВЕИ оборудване - например Schiess, Putzmeister, Waldrich Coburg. В европейски мащаб придобиванията са в производството на телекомуникационно оборудване, индустриални машини и инструменти, ВЕИ, химически продукти. И не само в Европа - друг пример е продажбата от Ford на Volvo на китайската Geely и ангажимента за инвестиция на 11 млрд. долара в заводите на Volvo, които са в Китай от 2013 г.

Причините
Големите китайски институционални инвеститори оглеждат за покупка големи производствени предприятия и силни брандове и търсят дългосрочни партньорства в недвижимите имоти и инфраструктурата, но не липсват и разширявания на обхвата на бизнеса, като например придобиването на строителя на яхти Sunseeker, на производителя на здравословни храни Weetabix и на PizzaExpress.
Според проучване на KPMG китайските инвеститори посочват като основна причина за придобиванията възможността за достъп до пазар на ЕС, възможности за пазарно позициониране, ноу-хау и дистрибуторска мрежа, които се комбинират отлично с китайския финансов ресурс и ниски производствени разходи.
Производственият свръхкапацитет и липсата на алтернативи в Китай са другите причини. Финансовите причини включват диверсификация на капиталовите резерви и големия валутен резерв, либерализация на пазарните лихви в страната и търсене от инвеститорите на по-висока доходност.

Сливанията и инвестициите на зелено
Сред предпочитаните сделки от китайските инвеститори са сливанията и придобиванията. Такъв пример е придобиването през 2005 г. на MG Rover от Nanjing Automobile. През 2014 г. по данни на Deloitte 79 подобни сделки в Европа са включвали китайски компании в сравнение с 54 сливания и придобивания в Китай с участието на европейски инвеститори. Топ дестинациите са Германия - 16 подобни сделки през 2014 г., и Великобритания - 12, а най-популярните сектори - автомобилен сектор (31), потребителски стоки (13), туризъм (7). Китайските частни фондове за дялово инвестиране играят все по-важна роля с реализирането на 45 от всички 79 сделки. Сред по-големите придобивки са производителя на компоненти за автомобилостроенето Hilite за 522 млн. евро, на британската верига магазини House of Fraser за 480 млн. лири, на германския производител на инсталации за циментовата индустрия KHD Humboldt Wedag за 285 млн. евро. Сред най-големите китайски сделки в света е покупката на поделението на Motorola за мобилни телефони за 2.9 млрд. долара през 2014 г.

Успешни ли са сделките?
Според изказване на председателя на China Investment Corp. - държавният инвестиционен фонд на КНР, цитиран от Forbes, 70% от инвестициите в чужбина са неуспешни. Почти половината от придобитите от Китай предприятия в Германия свиват дейността си или биват релокирани в Китай. Много са повтарящите се грешки с подценяване на фактори в управлението и преструктуриране на задлъжнели предприятия, каквито са голяма част от придобивките.
Резултатът е научени уроци за дю дилиджънс и интеграция след сливането. Един от ключовите въпроси е до каква степен да се интегрират придобитите компании - по-голямата интеграция означава повече синергия, но нарастват и рисковете от разрушаване на бизнес културата и функционирането на компанията, които всъщност са направили придобиването атрактивно.
Единият подход е да се запази компанията непокътната с минимални намеси в управлението - подобно на придобиването на Waldrich Coburg. Често придобиващата компания е много по-назад от придобитата по отношение на управленски практики и технологично ноу-хау и затова логиката е по-добре да се усвои ноу-хауто. На другия полюс е борбата на по-голямата интеграция с културните и бизнес бариери.
След кризата китайските инвестиции на развитите пазари стават все повече, като все повече нарастват и историите на успешно развиващи се придобити компании, и тази тенденция явно ще продължи, заключава изследването на The Economist.