Към днешна дата отчитаме 81% напредък на усвояемост на средствата по Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., а анализите ни сочат, че при това темпо на работа, догодина по това време ще достигнем 97%, което ще е огромен успех. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която откри XVI-то заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. и второто заседание на Комитета за наблюдение на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 година. На събитието присъстваха Борислава Уудфорд – програмен мениджър ОПРР в ГД "Регионална и градска политика" на Европейската комисия и Владислав Пискорц – началник-отдел "България – присъединяване и преговори" в ГД РГП на ЕК, зам.-министърът на регионалното развитие и ръководител на УО на ОППР Деница Николова, представители на министерства, Националното сдружение на общините в Република България и др.

Министър Павлова отбеляза, че настоящата година е ключова, както за приключване на проектите от миналия програмен период, така и за успешния старт на новия, който предстои да изпълняваме до 2020г.
Министърът отчете, че инвестициите по ОПРР в изминалите 7 години са на стойност над 3,1 млрд.лв. Обновени са над 1000 училища и детски градини, 100 туристически обекти са реставрирани и социализирани за посещения, рехабилитирани са над 1000 км пътища от II и III клас. 86 български града са с обновен облик и модерна градска среда, благодарение на програмата. "През програмния период 2007 – 2013 г. преминахме през много предизвикателства, които ни научиха на много, но въпреки трудностите, включително и двете спирания на програмата от страна на ЕК, трябва да гледаме напред и да търсим позитивното. В крайна сметка управлението на тези програми е споделено", посочи Павлова. По думите ѝ най-важното за всички програми, финансирани от европейските фондове, е да не бъдат политизирани. "Това са програми, които променят облика на градовете и подобряват икономиката. Към тях трябва да се отнасяме професионално, за да могат европейските средства да достигнат до българските граждани по най-ефективния начин и с най-голяма полза за тях", обясни още тя.

Павлова призова бенефициентите да работят с ускорено темпо, за да може до края на годината да завършат в максимална степен проектите от предишния програмен период, като не допускат никакъв компромис с качеството, защото лошото изпълнение води до финансови корекции. Министърът увери, че проектите, които не приключат до края на годината ще могат да бъдат завършени през 2016 г. със средства на бенефициента. Министър Павлова подчерта, че въпреки доброто темпо на работа към днешна дата има 32 рискови проекта по ОПРР, за чието успешно финализиране се следи стриктно. Като такива са определени проектите за интегриран градски транспорт, в сектор здравеопазване и някои проекти за туристически атракции, при които част от обектите трябва да бъдат довършени. Причината те да бъдат в графата "рискови", е че част от тяхното изпълнение започна по-късно заради обжалвания, както в областта на строителството, така и при доставката на техника.
"За да компенсираме тези 32 рискови проекта, които вярвам че ще се изпълнят, защото в никакъв случаи не са отпадали окончателно от финансиране, дадохме възможност бенефициентите да си осигурят дългосрочно, нисколихвено кредитиране от фонд ФЛАГ, с което те ще осигурят мостово финансиране, окончателно плащане, непризнати разходи и корекции" , обясни регионалният министър. Павлова добави, че от 3,131 млрд. лв. инвестиции по ОПРР под риск от загуба са около 66 млн. лв., което е много нисък процент на фона на усвоената сума.

За да се минимализира риска от загуба на средства е взето решение да се финансират допълнително резервни проекти за 120 млн. лв. "Взехме решение и си поставяме амбициозна задача да гарантираме, че дори да не успеят рисковите проекти ще има с какво да ги заместим и допълним. Имаме очакване, че и допълнителните проекти ще могат да завършат успешно, защото имаме възможност да реинвестираме целия свободен ресурс от наложени финансови корекции, спестени средства, над договорената стойност от 10%", заяви Павлова.
Проектите са разделени в три групи. Първата касае 25 проекта на 25 общини за 58 млн. лв. – резервни компоненти в проектите за градска среда, които общините и в момента реализират. Това са Варна, Велико Търново, Габрово, Гоце Делчев, Добрич, Дупница, Казанлък, Кърджали, Перник, Петрич, Карлово, Силистра, Смолян, Шумен, Сливен, Велинград, Ловеч, Панагюрище, Стара Загора, Шумен, Ямбол, Столична община, Пловдив, Русе и Плевен. Условията са тези общини да представят договор с избран изпълнител,и да се включва възможност, че евентуално дейности по този проект може да се реализира до декември тази година.

Във втората група резервни проекти е този за интегриран градски транспорт на община Стара Загора за доставка на 55 екоавтобуси, за около 30 млн.лв.
Министерство на здравеопазването, като бенефициент също ще получи 19,9 млн.лв. за закупуване на допълнителна техника и апаратура, включително доставка и монтаж на "Кибернож", с което попълваме целия спектър за лечение на онкозаболявания. Условието е министерството да успее да приключи процедурите за доставка и монтаж до края на годината. При условие, че не успеят, МЗ има резервен вариант за закупуване на специализирана техника за стерилизация, като алтернатива на тежката процедура за онкотехниката.
Следващият пакет проекти са за социална жилищна политика, с което се одобряват проектите на Столична община, общините Тунджа и Лом. Стойността е 10,3 млн.лв. Те също трябва да бъдат реализирани до декември т.г.

Министър Лиляна Павлова бе категорична, че има достатъчен финансов ресурс и за реализацията на Северната скоростна тангента, която се финансира по ОПРР на стойност 220 млн.лв. При условие, че проектът не бъда завършен до края на годината, заради технологични процедури, свободният ресурс ще бъде насочен към допълнителните общински проекти, а тангентата ще бъде завършена догодина с минимално финансиране от бюджета.
Министър Лиляна Павлова увери, че новата Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. вече е в процедура и чисто технологично остава време за нейното окончателно одобрение до седмици. Бюджетът на програмата е малко над 3 млрд. Новото и различното е наличието на междинни звена в реализацията на първата приоритетна ос. Безвъзмездната финансова помощ, която се предоставя по програмата директно за 39 големи града е в размер на 1,370 млрд. лв. В рамките на интегрираните им планове общините ще трябва да представят инвестиционната си програма. Те сами трябва да си изберат проектите и след като ние направим последна проверка и сключим договор за БФП, да стартират реализирането им. С тези средства ще могат да се финансиране проекти за подобряване на градската среда и подобряване облика на градове, подобряване и модернизиране на градския транспорт, социална, културна и образователна инфраструктура, с което ще се завършат малкото останали образователни, социални и културни институции. Важен приоритет остава и програмата за енергийна ефективност на многофамилни жилищни и публични сгради.
С останалия ресурс, около 370 млн. лв., ще направим пет фонда за финансов инженеринг. Целта е да удвоим или утроим този ресурс, за реализация на проекти в 39-те града, а не само в 7-те най-големи, което е новото в програмата.
По отношение на останалите приоритетни оси 163 млн. лв. отиват за модернизация на спешната помощ в сектор Здравеопазване. Регионалната образователна инфраструктура ще получи средства, които да бъдат насочени към реформа в образованието. Основен фокус тук е професионалното обучение – най-вече в направленията земеделие, култура, спорт. Средствата са около 180 млн. лв. 380 млн. лв. ще бъдат инвестирани в подобряването на регионалната пътна инфраструктура – 380 млн. лв.

28-те малки градове, бенефициенти по програмата, получават 206 млн. лв. за мерки за енергийна ефективност на публични и частни сгради.
Владислав Пискорц заяви, че това, което е постигнато за период 2007 - 2013 година, ще бъде от огромна полза през новия програмен период. Европейската комисия иска да види едни висококачествени програми. "Темпото на усвояване не е толкова важно, защото по-важно е качеството на самите проекти", посочи той. По думите му, трябва да се преследва качество, което отговаря на вече наложените стандарти. "Трябва да благодаря на всички, които участват в изпълнението на тези програми, защото се радваме на едно чудесно сътрудничество. Радвам се и на добрите взаимоотношения, по отношение на плана за действие", заключи представителят на Европейската комисия.