Първите курсове в УАСГ, организирани за приложение на ГИС при разработването на ТУП-овете на черноморските общини, и пилотният проект за ГИС към тази мащабна и христоматийно разработена програма от Световна банка съвместно с МРРБ и финансирана от Глобалния фонд за околната среда през 1996 г. разкриха безброй възможности за специалистите, работещи в сферата на устройството на територията. В този момент всичко се беше променило – отношението към планирането, към собствеността, подготвяха се промените в законодателството, бързо навлизаха нови технологии в кадастъра и в проектирането.
След ТУП на община Созопол

изготвянето на ОУП на курорт Пампорово с ГИС (1999–2000)
беше своеобразна пилотна разработка за проверка на заложените в подготвения проект за ЗУТ изисквания за обема и съдържанието на устройствените планове. И в този проект всичко беше различно – променена беше собствеността върху земеделските земи, усилено се коментираше възстановяването на всички форми на собственост върху горите, за да се осигури по-добрата им защита. Задачата на екипа по ОУП на Пампорово беше да се намерят най-подходящите обем и съдържание на текстовата и графичната част, да се покаже връзката между тях, да се определят по-точно параметрите на застрояване на имотите, да се подскажат насоките на политиките на двете общини (Смолян и Чепеларе) за управление на курорта при стартирала приватизация, постоянно увеличаващ се брой собственици и участници в процеса на планиране и неовладян натиск за застрояване. Създадената тогава ГИС база данни и допълването й с информация от сателитните изображения подпомогна впоследствие значително работата по изменението на плана през 2006 г.
Следващото предизвикателство беше свързано с въвеждането на екологичните оценки в страната малко преди официалното им транспониране в българското законодателство. Фактът, че

ОУП на Столичната община е изготвен с ГИС,
улесни възможностите за бързо актуализиране и допълване на информацията с данни за въздуха, шума, вибрациите, здравния статус на населението и здравния риск, за визуалната обвързаност на основните пространства и оси на развитие. Съчетаването на информацията от сателитните изображения, от дигиталния кадастър и 3D модела на терена създаде безброй възможности за разнообразни анализи, за съчетаване и изследване на информацията за различни замърсители, източници на замърсяване и зони на разпространение, заболеваемост и т.н. и формирането на синтезната карта за състоянието на околната среда. Използването на ГИС за оценка на въздействието на предвижданията на плана върху околната среда е свързано с разкриване на безграничните възможности на разнообразните програмни продукти, с по-добрата разбираемост на изготвените графични приложения, с професионалната удовлетвореност от получените резултати. Доброто сътрудничество с ОП "Софпроект", помощта при създаването на ГИС базата данни за ЕО на ОУП, а впоследствие и допълването й за сравняване на промените в периода 2000 – 2007 г., участието на СО в събирането на допълнителната информация са от огромно значение за добрия краен резултат.

Към ЕО на ОУП на Столичната община
беше предложена и система за мониторинг на околната среда на основата на ГИС технологиите, за проследяване на приложението на плана и промените в околната среда, която за съжаление никой не използва и поддържа. Причините за това са свързани по-скоро с липса на финансов ресурс, отколкото с липсата на експертен капацитет, защото в СО има достатъчно добре подготвени кадри в областта на ГИС. Динамично променящата се среда, наличието на множество значително по-важни проблеми, често оставя въпроса за наблюдението и изпълнението на един подобен документ встрани от вниманието на управляващите въпреки изискването за ежегодно докладване на изпълнението на одобрените ОУП и препоръките от екологичните им оценки.
Основен проблем при разработването на разнообразни планове и проекти винаги е бил

достъпът до информация, актуалността и акуратността на данните, тромавата система за достъп до тях,
неясните правила по заплащането при използването им от различни държавни и публични институции за важни национални, регионални и общински проекти. Всяка нова и по-мащабна и отговорна задача, която трябва да се разработи в изключително кратки срокове, показва ясно напредъка в някои области и силното изоставане и недостъпността на информационните масиви при други независимо от големия брой финансирани проекти за изграждане на ГИС база данни. Много скоро проблемът за данните ще се прояви с пълна сила при въвеждането на ГИС технологиите не само при устройството на териториите, но и на акваториите поради изискванията на ЕС за въвеждане на пространствено морско планиране.
Важен е и въпросът за информираността относно възможностите на ГИС технологиите в устройството на територията.
В един мултидисциплинарен екип не може да се очаква, а и не е необходимо всички експерти да работят с ГИС, но те трябва да знаят какви варианти могат да се изследват, след като се съберат всички необходими данни и се привържат към територията. Задължителни условия за успеха са работата в постоянен диалог и комуникацията на знания между професионалистите от различни области, защото това развива творческото мислене, обогатява уменията и ражда иновативни решения.
Следващият проблем е

поддържането на плановете и прилагането им
чрез създадената ГИС база данни, за което липсва капацитет в голяма част от общините в България. Това е свързано с поредица от въпроси, които трудно намират решение в условията на криза – за потребността от кадри, за тяхната квалификация, за задържането им като държавни/общински служители, за техните задължения и възможности за изява и развитие.
Тези, както и други не по-маловажни въпроси, свързани с приложението на ГИС технологиите в устройството на територията, са коментирани по-долу от онези специалисти, чиито труд, упоритост и желание за развитие стоят зад всички проекти, по които съм работила през последните 18 години.