Географските информационни системи (ГИС) са естествен, присъщ и отдавна вече задължителен елемент при изготвяне на устройствени планове. Те съдържат всички необходими инструменти и средства за изграждане на адекватна към тематиката база данни с географски и всички други присъщи и необходими за елементите й характеристики. Те са подходящ инструмент за извършване на специализирани териториални пространствени анализи, както и за визуализация на повечето резултати от ситуационните и тематични анализи на изследваните територии и на стратегическите предвиждания за тях.
У нас ГИС технологиите започват да се прилагат в областта на устройственото планиране около 1996-1997 г. по повод проекта на Световна банка за интегрирано управление на черноморското крайбрежие. В следващите години използването на ГИС в устройственото планиране е по-слабо, отколкото в регионалното планиране. Причините за това са много и различни – отлив от дейността по устройство на територията след прехода към пазарна икономика, трудно преминаване от AutoCAD към ArcGIS, малко на брой учебни дисциплини в тази област в университетите, в които се подготвят кадри.

В последните няколко години обаче ситуацията бързо се променя вследствие на няколко фактора:
- Засилено обучение по ГИС на студенти от УАСГ, СУ, в ТУ, в ЛТУ и в други университети в няколко специалности, които са убедени в предимствата на ГИС технологиите и след завършването си са готови да ги прилагат
- Натрупан опит от все повече колективи
- Активна популяризаторска политика от страна на фирмите, продаващи базови ГИС продукти
- Възможности за европейско финансиране на проекти, които имат изисквания за прилагането на ГИС технологии.
НЦТР е една от организациите с богат опит в изготвянето на документи в областта на планирането и устройството на територията. От периода на създаването му досега НЦТР използва модерни и иновативни средства и технологии в работата си. Неизменно този подход включва и използването на цифрови технологии в разнообразните по териториален обхват и специфика задачи. НЦТР е преминал през всички актуални към съответния период технологии и практики, свързани с териториалното планиране във всичките му аспекти.
Реално използването на цифрови технологии в задачи по устройство на територията в НЦТР започва в началото на 90-те години на ХХ век. В този период нормативните изисквания към предаването на общи устройствени планове не изисква дигитални варианти. Въпреки това в този период НЦТР разработва устройствените си задачи, използвайки модерните за тогава CAD технологии. Това е периодът, в който в България навлизат и първите опити за прилагане на ГИС в реализацията на пространствени задачи. Въпреки че тогава в НЦТР тези технологии се прилагат единствено по отношение на едромащабните проекти, той се явява един от пионерите в използването на дигитални технологии в териториалното планиране в страната.
Следвайки всички водещи тенденции, НЦТР актуализира непрекъснато своя подход в областта на устройството на територията. Първите реални приложения на ГИС технологиите в областта на устройственото планиране датират още от далечните 1996-1997 г.

с изработването на няколко ТУП (териториално-устройствени планове)
на общините Аврен, Балчик, Каварна, Долен чифлик, Бяла, Бургас и Поморие по проекта на Световна банка и МРРБ. В следващите няколко години използването на ГИС в НЦТР е основно за задачи, свързани с регионалното планиране и развитие. Промяна настъпва с разработването на ОУПО на Варна (съвместно с ТПО - Варна), където планът е изцяло разработен с ГИС технологии.
В последните няколко години тази практика се утвърждава все повече. Тази тенденция се засилва с появата на обществени поръчки за ОУП, ОУПО и ИПВГР, които изискват задължителното им изработване и представяне в ГИС среда. НЦТР е изпълнител на няколко такива проекта, между които Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013 – 2025 г., "Идентифициране и приоритизиране на нуждите от инвестиции за публична инфраструктура в селски райони за периода 2014 – 2020 г.", ИПГВР на градовете София, Добрич, Търговище и Горна Оряховица, концепции за пространствено развитие на общините Сливо поле, Полски Тръмбеш, Велинград и др., "Концепция за туристическо райониране на Република България", ОУП на Шумен, Самоков, Благоевград, Чирпан и Пещера, ОУПО на Малко Търново, Троян, Кюстендил, Каварна, Добрич, Братя Даскалови, Пазарджик и Велинград.
Опитът в прилагането на ГИС технологии при изготвянето на схеми и концепции за пространствено развитие, на общи и подробни устройствени планове показва, че поне в настоящия момент това е най-мощният инструмент като информационна платформа и програмна среда за реализацията на устройствени планове и проекти. Могат да се направят няколко констатации по отношение на използването на ГИС технологиите, включващи както положителни, така и отрицателни явления и факти.

По-широкото прилагане на ГИС технологии в областта на устройственото планиране е свързано с няколко значими фактора:
- Необходимост от засилено изучаване на ГИС технологиите във ВУЗ (най-вече в УАСГ) в съответните специалности. Това обучение трябва да е специализирано и насочено пряко към конкретната тематична област. Ефектът от това действие би бил повече добре подготвени и убедени кадри.
- Промени в институционалната и нормативната уредба, които да включват изисквания към изработването на устройствени планове, най-вече към начина на предаване на крайния продукт. Тези промени биха подтикнали колективите към по-широко използване на ГИС технологиите при разработването на тези планове. Вторичен, но немаловажен ефект би бил по-лесната съвместимост впоследствие при публикуването на резултатите и тяхното бъдещо използване.
- Осигуряване на стимули и по-добра държавна подкрепа в областта на прилагането на ГИС технологиите.
- По-голяма публичност на предимствата от използването на ГИС технологиите с акцент върху ползите за обществото и популяризиране на резултатите от проекти, реализирани чрез ГИС платформи.
Много от общините вече са разработили средства и технологии за онлайн публикуване на данни от устройствените планове в ГИС среда. Общинската администрация и най-вече гражданите на тези общини са убедени в предимствата на този стил на реализация на устройствените им планове и последващите ползи. Този факт е предпоставка и стимул за по-широкото използването на ГИС в сферата на устройственото планиране.