Във връзка  с откритата дискусия на в. "Строителство Градът" си позволявам да споделя становище по проблема на административно-териториалната структура на страната. Основание за това, от една страна, е проектантската ми практика в сферата на устройството на територията, а от друга,  участието ми в общинска администрация като главен архитект.

Безспорно проблемите на административно-териториалното деление (АТД) не са във фокуса и приоритетите на държавното, в т.ч.социално-икономическо, управление и развитие на страната. Безспорно е, че административно-териториалнареформа не може да се счита панацея за изход от актуалните проблеми на страната. Вероятно наистина сега не е време за административно-териториална реформа, независимо че "административното делениее любимо политическо занимание на академичните среди и политиците, които... "хабят време и енергия да обсъждат и провеждат административно-териториални реформи" (Петко Еврев).
Прегледът на развитието на АТД в последните десетилетия на миналия и сегашния век доказва, че делението на страната (от 1987 до 1999 г. досега) се е реализира "по чисто политически и субективни причини" (П.Е.).
Това доказва, че за ефективна реформае целесъобразно да се "хаби" време за обсъждане, дискусии, анализи и т.н. преди провежданена самата реформа. Фаворитизиране на статуквото като даденост, която не подлежи на преоценка, не води до положителни резултати. 
Административнoтoтериториално устройство на страната, регламентирано от Закона за административно-териториално устройство на Република България (ЗАТУРБ), би трябвало да се третира като ПРОЦЕС, който съответства на проблемите и стимулира положителното развитие чрез устройство на териториите.

Анализът на съществуващото положение – проблеми, ресурси, нереализирани потенциали и др.,
е основополагащ момент за оценка и формулиране на становище и предложенияза изменения и допълнения на действащото законодателство.
В комплексния интегриран интердисциплинарен анализ на сегашното състояние на страната може  (трябва) да намери своето мястои експертно становище за обвръзкатаи въздействието на административната териториална структура и териториално-устройствените проблемина страната.
Административните териториални структури на съответните нива съобразно законовите положения  са двигатели и реализатори нарегионалното развитие. Съгласно Закона за регионалното развитие  (ЗРР) това означава изработване на стратегически планове и програми за регионално развитие, както и управление, в т.ч. контрол за изпълнението им.   
В настоящия етап, в съответствие с европейските изисквания, за страната са одобрени  основополагащи документи. Водещи за националните политики за регионално развитиеса НСРР и НКПР.

Стратегическото планиране на пространственото развитие
се регламентира с Регионални схеми за пространствено развитие на районите от 2-ро ниво и Районни схеми и със  Стратегии и планове за пространствено развитие на районите от 3-то ниво – областите
За всяко от следващите нива- районите от 4-то ниво - общините - са разработени и приети (съобразно чл. 13 от ЗРР) съответно общински планове за развитие. По своята същност последните са оперативни краткосрочни планове и програми, носъобразявайки постановките на първите, те трасират пътя и би трябвало да осигуряват етапната реализация на стратегията и концепцията за регионално развитие. За да осигуряват устойчивост в дългосрочен план, те би трябвало да съответстват на общински стратегии иконцепции за развитие  В сферата на териториалното устройство това са общите устройствени планове (с давност минимум 15 години) и концепции – схеми за по- далечно развитие (30 и повече години).

Колко общини разполагат с такива разработки?
МРРБ се стреми да подпомогне ФИНАНСОВО малките общини. Остава съмнително осигуряването на всички общини  поне с ОУПО до 2016 г.
За  по-дългосрочното  прогнозиране изобщо не се коментира.
Управлението и в т.ч мониторинг на изпълнението на стройно йерархизираната планова основа се осъществява за всяко от нивата от съответни структури; регионални съвети - към МРРБ, областни съвети, към областните управители и общински съвети - респективно кметовете – за общините. Процедурите и органите
за тяхното провеждане са в съответствие с методики и указания на ЕС - ЕСПОН (Европейска мрежа за наблюдение на пространственото развитие).
Акцент в тези документи саикономическите и социалните статистически предвиждания, данни и анализи.

ТЕРИТОРИАЛНО-УСТРОЙСТВЕНИЯТ аспект на АНАЛИЗ И ОЦЕНКА са подценени, и/или изобщо липсват.
В цялостната верига на съставяне и процедиране на плановете и програмите за развитие могат да бъдат отчетени немалко формални моменти, свързани с експертен капацитет, лобистки, мандатни и др. приоритети, особено на по-ниските нива (общини). Изключенията са в сферата нанационалните първокласни инфраструктурни системи и обекти.
В аспект на главната цел и задачи на регионалното развитие "Осигуряване на условия за икономически растеж, високониво на заетост и повишено качество на жизнената среда и живот на населението - намаление  до ликвидиране на неравенствата", основната оперативна роля е тази на общините, които реално трябва дареализират на място и конкретно регионалното развитие. Доколко това е успешно е проблем на конкретни анализи.
Българският модел натериториалната урбанистична структура от най-ниско ниво включва 264  общини. Разпределението по райони е, както следва:
Северозападен район - 51 общини, от които 40 са в категория малки и без изявен център
Северен централен район - 36 общини, от които 25 са малки и без изявен център
Североизточен район - 35 общини, от които 22  са малки
Югоизточен район - 33 общини, от които 20 са малки
Южен централен район - 57 общини, от които 22 са малки
Югозападен район - 52 общини, от които 23 са малки.
Рекапитулациятасочи, че

повече от половината общини (152) са малки и без изявен център.
Голямата част от последните са приети като "райони (територии) за целево стимулиране", което априорно отбелязва вътрешно неравенство.
Наред с това териториалният обхват - границите – на някои от общините е необосновано и нецелесъобразно определен. При утвърдената практика на "мандатен феодализъм" в управлението тези граници често са пречка за оптимални териториално устройствени решения и инициативи  Опитите за интеркомунални обединения и форми на сътрудничество (НСОРБ, МИГ - местни инициативни групи, териториални обединения - "Родопски общини", "Тракийски", "Дунавски"  и др.) без регламентирани институции не могат да постигнат реалните възможностина взаимодействието си. Едно посещение на гр. Дижон преди повече от десетилетие показа съществуване и дейност на междуобщинско с звено (институция) - финансирано от групата съседни общини - за проектиране и мониторинг на общи инфраструктурни, транспортни  производствени и др. функционално-пространствени системи и обекти.
Съществуват абсурдни ситуациина еднородни териториални структури управлявани от две и повече общини като планински, морски и някои от балнеолечебните курортно-туристически зони. (За курорт Пампорово легловата база е изградена предимно в границите на община Чепеларе, а спортните съоръжения – в община Смолян, като има и обекти върху самите граници.)

Примерът на практиката при териториално-устройственото развитие на община Пловдив
(една от общините е затворена само в границите на собственото си землище) е показателен. Значителна част от функционално-пространствените и обслужващи системи на градския организъм (обитаване, труд, отдих, масов обществен транспорт , и др.) са извън границите на общината: Ежедневният отдих е на територията на община Куклен, Складово-логистичната  и производствена зона, заемаща трудовите си ресурси от града е в землищата на общинитеМарица и Раковски, летище Пловдив е в община Родопи, ВИП жилищната зона на града се изгражда в община Родопи.
От друга страна, решаването на съществени градски проблеми в границите на общината води до екологични и др. компромиси с необратим негативен ефект: Развитие нажилищната зона - в противоречие с приетата РУС - заема най-високопродуктивни земеделски земи (вместо в нископродуктивните и екологично по-благоприятни терени в подножието на Родопите); Изграждане на гребна база – олимпийски гребен канал, и нагласа за втори гребен канал в защитената от "Натура 2000" зона на парк с изсичане на лонгозна гора (вместо на съществуващите баластриери на р. Марица – с оптимизиране на съществуваща водна база в с. Оризаре непосредствено до западната граница на общината); Изграждане на ЗООПАРК до гребния канал вместо в по-здравословна и благоприятна за животните зона до южната граница на общината,в землището на община Родопи, и т.н. 
Абсурдно е също така реално функциониращи агломерационни селищни структури и образувания да са ограничени и с усложнено обслужване и управление в твърди ("неофеодални") граници на няколко различни  общини..
В тази връзка е целесъобразно да се разгърне (допусне) дискусия за оптимизиране на административно-териториалната структура на стрaната.

Анализът на състоянието на плановата основа на УСТОЙЧИВО УСТРОЙСТВО на ТЕРИТОРИЯТА,
която според чл.1 от ЗУТ е национално богатство, може да се осъществи със следните общи характеристики:
- Липса на реална обвързаност на териториално–устройствени планови и проектниразработки от  по-високите нива с тези на общините. Примерът на РУС на група общини от област Пловдив, разработена като пилотна разработка на МРРБ,от една страна, остана почти без подражание за други територии на страната. От друга страна, нито една от включените в териториалния обхват на схемата общини не съобрази собствените си териториално-устройствени планове (ОУПО, ПУП и др., разработки) с предвижданията на РУС.
- Липса на ефективен диференциран подход, съответстващ на спецификата и характера на териториалната единица - Сopi page е първото възприятиена стратегическите моменти в документите на всички и особено при тези от  по-ниските нива.
- Функционалните правомощия и технологии на изработване, съгласуване, "обществено обсъждане"  (кавичките би трябвало да отчитат безспорно формалния характер на този дълбоко демократичен акт) и одобряване на стратегическите плановеи плановете за развитие на всички от по-ниските нива НЕ ВКЛЮЧВАТ в достатъчна степен териториално-устройствените проблемина съответните териториални единици. Областните управители не разполагат с институцията на главен архитект  и експертен състав към него. За малките общини административната структура и бюджет не са в състояние да осигурят ефективнаи дългосрочна териториално-устройствена политика (най-честите случаи за общини от  този мащаб са: главен архитект за с 1-2 дни в седмица или месец и липса на експерти от инженерните специалности).
- Мандатност и субективизъм (лобизъм) в управлението бележат немалка част от териториално-устройствените мероприятия и инициативи на общините.
 - От друга страна,  не трябва да се отрича, че тази самостоятелност на териториалните единици от 4-то ниво - общините -  стимулираместни инициативи, самочувствие и амбиции за развитие и иновации. Създаден и изграден е немалък местен управленски капацитет, традиции и опит.
В тази връзка не би било целесъобразно всички малки и неравностойни общини да се ликвидират и/или да се преструктурират цялостно.
Законът и НСРР подсказват, че в стремежа за осигуряване на устойчивост на мрежата от населени местаи качествена селищна среда като първостепенназадача на политиките за регионално развитие трябва да е грижатаМАЛКИТЕ ГРАДОВЕ (в голямата си част бивши околийски центрове)  ДА  СА ОПОРНИ ЦЕНТРОВЕ НАСЕЛИЩНАТА МРЕЖА.
На тази база е формулиран предложеният по-долу

вариант за оптимизиране на териториално административната структура.
Би било възможно малките общини да запазят капацитета си  като 5-о ниво, загатнато в Националната концепция за пространствено развитие, но с редуцирани правомощия в обобщенитеграници на една по-окрупнена териториална единица - подобно на районните кметства на големите градове. Реални пространствени агломерации на населени места съществувати сега, без да се реализира общо управление и ефективност на инвестициите и обслужването.
От статистиката са определени 95 малки града. Прибавени към тях 10 големи и 26средни, се получават общо 130 (вместо 264) самостоятелни окрупнени териториални единици. Практиката на междинното ниво от миналото – ОКОЛИИТЕ - подсказва възможностиза  по-пълноценно по обхват и квалификация оперативно управление, което е едно от условията за  ефективност на териториално-устройствените процеси и решения. С подобно преструктуриране не би трябвало да се наруши принципът на децентрализацияи подкрепа на местното самоуправление, но би се създала възможност за по-ефективно изграждане на жизнената среда с опазване и развитие на природното и културното богатство на страната.

Подобен подход ще осигури възможност за оптимална по капацитет и компетенции администрация
на териториалните единици за изпълнение на общите цели и приоритети на територията.
В аспекта на администриране - управление и контрол на териториално-устройствените процеси, е целесъобразнода се преоценят и обсъдят структурата, мястото и ролята на областното ниво в административно-териториалното деление. Ограниченият по състав и структура екипна областния управител значително намалява възможностите за стимулиране и мониторинг на целите и задачите, заложени в НСРР и "Дневен ред ЕС-2020" Липсата на длъжността главен архитект или дори само архитект в структурата на управленския екип е един от фактите, подсказващизанижено внимание  към част от проблемите на териториалното устройство и развитие и реално подпомагане на общините в тази сфера. Към товаможе да се добави и практиката на мандатност за почти всички ключови звена на областните управи.
Предложените съждения са само аргумент в подкрепа на тезата, че статуквото може да се измени, без това да доведе до сътресения в системата. Конкретните решения за оптимизиране и актуализиране на териториалната административнаструктура би трябвало да са резултат на многостранни проучвания, професионални и обществени дискусии и изследвания на варианти, при които териториално-устройствените аспекти трябва да са равностойни на социално-икономическите   статистики и прогнози.
Отговорът на поставения в началото на темата въпрос би трябвало да се счита като положителен: Целесъобразно е да се търсят, обсъждат и анализират предложения за оптимизиране на териториално-административната структура на страната.