Националната галерия "Квадрат 500" отваря врати за посетители тази седмица. Над 2 хиляди произведения на българското и чуждестранното изкуство са подредени в 28 зали в музейния комплекс.

"Това е нестандартен музей, който е изграден на базата на две музейни колекции –на Националната художествена галерия и на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Двете имат множество допирни точки, но и принципни различия", обясни Светлин Русев, автор на експозиционния проект на новата институция.

Половината от изложените творби са на български автори, а другата половина представя изкуство от Европа, Азия, Африка и Америка. В процеса на подготовка на експозицията са реставрирани близо 60% от произведенията – живописни, скулптурни, графични и декоративни.

Най-ранното произведение, което може да се види в българския раздел на музея, е  "Портрет на Неофит Рилски" от 1838 г., нарисуван от Захари Зограф. В  чуждестранната живописна колекция това е "Кръщение Христово" от края на ХV век, най-вероятно излязла от ателието на Андреа дел Верокио.

С висока художествена стойност се откроява подписаната и датирана от 1526 г. олтарна композиция "Мадоната с Младенеца, Св. Роко и Св. Себастиан" на Джовани Росо.

В музея се съхраняват 250 творби на Николай Рьорих от 30-те и 40-те години на ХХ век, дарени от неговия син Святослав Рьорих. Доминиращата част са пейзажи от цикъла "Хималаи", създавани по времето, когато художникът живее в долината Кулу в подножието на Хималаите (1936-1947).

Изкуството от Централна Америка, представено в музея, включва забележителни керамични произведения от класическия период (200 г. пр. Хр.- 900 сл. Хр.), принадлежали на цивилизацията на маите.

Колекцията от африкански фигури и маски пък е формирана през 70-те години на миналия век. Особена заслуга за това има известният културен деец Богомил Райнов. Част от произведенията са закупени чрез българските дипломатически мисии.

Представена и колекция от японска гравюра, проследяваща основните етапи в развитието на жанра - от монохромни и двуцветни до полихромни гравюри.

Архитектурният проект на новата музейна сграда е дело на арх. Янко Апостолов, а изпълнението е поверено на Главболгарстрой. В момента работят само три от крилата на музейната сграда. Четвъртото южно крило все още не е готово, защото за него се очакват европейски средства.