Г-н Зеленогорски, внесеният от Министерския съвет ЗИД на ЗУТ си поставя за цел чрез спешни мерки да се постигне облекчаване на административните процедури и да се намали административната тежест - какви са основните предвидени мерки?
- Основна цел на законопроекта е в настоящата тежка икономическа обстановка чрез предложените мерки да се постигне облекчаване на административните процедури и да се намали административната тежест, като едновременно с това се повиши ролята и отговорността на неправителствения сектор, представен от проектантските браншови организации на архитектите и инженерите, в процесите на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството.
Една от основните мерки за облекчаване на административните процедури е предложението в чл. 148, ал. 6 за регламентиране на възможност при бедствия и аварии да се извършват аварийно-укрепителни и възстановителни дейности при облекчен режим за издаването на разрешение за строеж, което да се допуска при наличието на частична документация и последващото доокомплектоване на строителните книжа да се извършва след изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи.
Прецизирани са други разпоредби, свързани с устройственото планиране и с процедурите по одобряване на подробни устройствени планове, когато те са в обхвата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Друга такава мярка е и отпадането на член 214а, което цели да облекчи всички административни органи, които издават актове по Закона за устройството на територията, като предоставя възможността за прилагането на Административно-процесуалния кодекс, което досега беше ограничено.
Други промени, които имат основно за цел намаляване на административната тежест, са промените в чл. 131, 140, 147 и 151, както и с въвеждането и регламентирането в закона на водещ проектант, което също е облекчаване на административната тежест, тъй като ще имаме отговорно лице, което ще координира отделните проектни части и съответно ще организира съгласуването между тях.

Какви са предложените изменения в чл. 134, 140, 147 и 151 и в други разпоредби от действащия закон за облекчаване на процедурите и ограничаване на административната тежест?
- Това, както споменах, са едни от основните промени, свързани с облекчаване на административната тежест. Измененията в чл. 134 и 140 са свързани и засягат случаите, когато имаме строителство в съседни имоти и целта им е при съгласие на собствениците въз основа на визата за проектиране тя да не се съобщава, когато имаме съответно съгласие между заинтересованите страни, между заинтересованите собственици на имоти.
В чл. 147 и 151 се правят също промени, които са свързани и засягат градински и паркови елементи с височина до 2.20 м над прилежащия терен, които отпадат от режима на чл. 147 за задължително разрешение за строеж и попадат в режима на чл. 151, при който такова не се изисква.

Как се разграничават правомощията и функциите на ДНСК и общинските администрации по отношение на контрола?
- Разграничаването на правомощията и функциите на ДНСК и общините по отношение на контрола бе направено още с промените в ЗУТ в края на 2012 г. Тогава функциите по контрол за сгради от четвърта, пета и шеста категория бяха прехвърлени в правомощията на общинските администрации. Оттогава практиката обаче показа, че са останали непълноти и пропуски в текстовете на закона, които е нужно да бъдат прецизирани, за да може да се вкара повече яснота относно разграничаването на административните функции по контрол на териториалните органи. Пример за това са допълването и оптимизирането на разпоредбите на чл. 222, както и параграф 43 от преходните и заключителни разпоредби, който урежда взаимоотношенията при заварено положение на приемане на промените през 2012 г.
Направени са предложения за изменения и допълнения на разпоредби от ЗУТ с оглед преодоляване на установена противоречива съдебна практика, която не позволява ефективното изпълнение на контролните функции на органите на ДНСК. В тази насока например измененията са в областта на съдебното обжалване на актовете по ЗУТ, като се възстановява възможността за двуинстанционно такова.

Предложени са конкретни мерки за свлачищни райони - какви именно?
- През последните няколко седмици сме изправени пред една наистина доста сложна ситуация, свързана с геозащитната дейност поради активизираните много на брой свлачища, геозащитни мероприятия по превенция и по предотвратяване на последствията от тях. Така че една немалка част от текстовете в предложения законопроект са свързани именно с оптимизиране на геозащитната дейност, синхронизиране на някои от сега действащите текстове, например в чл. 95, ал. 1, където имаме несъответствие със следващата ал. 2. Оптимизират се и текстове, свързани с това кой към момента и в практиката се е утвърдил като орган, свързан с осъществяване на дейности по превенция, а и съответно по предотвратяване на щети от регистрирани свлачища.
Във връзка с необходимостта от въвеждане на строг контрол за строителството в свлачищни райони са предложени изменения и допълнения на чл. 96 от ЗУТ, с които се забранява строителството в свлачищни райони с наложена строителна забрана по чл. 198, ал. 3 от закона с изключение на геозащитни мерки и дейности до изпълнение на всички условия на заповедта за участъците, за които е наложена, и до нейната отмяна по предложение на съответните органи на местно самоуправление. Предложено е допълнение на чл. 87 от ЗУТ, съгласно което се забранява строителството в свлачищни райони, в които не е изградена канализация. С оглед създаване на механизъм за проследяване изпълнението на дадените предписания в предварителните съгласия, издавани от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е предвидено тези предварителни съгласия да се вписват в разрешението за строеж.

Още какви неточности и непълноти в ЗУТ се отстраняват с предложения законопроект?
- Отстраняват се съществуващи неточности и непълноти в действащите разпоредби, натрупани в резултат на измененията и допълненията на закона, приети след Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 82 от 2012 г.). Отстранява се празнотата в нормативната уредба относно допустимите строително-монтажни работи, които могат да се извършват при търпимите строежи и възможността за тяхното поддържане. Прецизират са разпоредбите на чл. 129, ал. 3 и 4 от ЗУТ относно процедурите по одобряване на подробните устройствени планове в обхвата на компетентността на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Също така се постига съответствие между текстове на ЗУТ (чл. 169, чл. 169а и чл. 166, ал. 1, т. 2) и на Закона за техническите изисквания към продуктите. С предлаганите изменения и допълнения се въвежда еднаквост на използваните дефиниции в ЗУТ и Регламент (ЕС) №305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО относно понятието "основни изисквания към строежите".
Друга съществена част на законопроекта е възможността, която се дава на представителите на Камарата на архитектите в България (КАБ) и на Съюза на архитектите в България (САБ) да участват при избора на главни архитекти в комисиите за провеждане на конкурсите. За подпомагане капацитета на общинските администрации е предвидено кметовете на общините задължително да канят представители на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, КАБ и САБ при назначаване на общинските експертни съвети по устройство на територията. Друго важно предложение е, че се регламентира статутът на водещия проектант, който ще отговаря за координацията и съгласуването на всички проектни части, като освен задълженията, които му вменяваме по закон, сме предвидили и текстове в административнонаказателните разпоредби, с които той ще носи и по голяма административнонаказателна отговорност.
Запълнена е още една празнота в законодателството след промените в ЗИД на Закона за черноморското крайбрежие от 2014 г., именно реда и начина за премахване на преместваеми обекти по черноморското крайбрежие. Разписани са в преходните и заключителни разпоредби конкретни текстове.

Може ли да коментирате възможността за създаване на самостоятелен вещноправен статут на местата за паркиране, предвидена от ЗИД на ЗУТ, внесен от група народни представители, преминал на първо четене през комисии? Какви са основните предизвикателства в законопроекта?
- Основното предизвикателство на законопроекта е да бъде решен един проблем, който съществува вече няколко години, много специфичен и сложен като материя и за който досега законодателят така и не може да намери правилното решение, а именно създаването на самостоятелен вещноправен статут на така наречените паркоместа. В гражданския оборот ежедневно възникват проблеми при разпореждане и ипотекиране на т.нар. паркоместа. Проблемът засяга стотици и хиляди български граждани и основно се свежда до обстоятелството, че по действащата правна уредба паркоместата не са отделени като отделна вещ (предмет на прехвърлянето е идеална част от цялото подземно (надземно) помещение за паркиране или идеална част от терена), когато паркоместата са върху него. Последното е свързано с редица затруднения за собствениците.Предложените от вносителите промени уреждат правния статут на паркомястото, както когато е налице строеж – паркомястото е самостоятелна недвижима вещ и е обект по смисъла на ЗУТ, така и когато не е налице отделен строеж, т.е. паркомястото е предмет на ограничено вещно право, учредено чрез сервитут, и пак представлява самостоятелен обект, подлежащ на разпореждане. Въвежда нов вид сервитут, а именно "особен сервитут" – ограничено вещно право, което притежателят на паркомясто ще придобие, когато паркоместата са върху самия терен, сграда или в автоматизирани механични системи и не е налице изобщо отделен строеж за тях по смисъла на ЗУТ.
От проведената на първо четене в комисията дискусия и от получените становища стана ясно, че така предложеният законопроект е безспорно необходим и с него се задава рамката на един консенсусен вариант за решаването на съществуващия проблем, но в същото време беше установено, че има още детайли и пропуски, които задължително трябва да бъдат много добре обмислени и изчистени между първо и второ четене, за което поехме ангажимент.

Според преминалия наскоро на първо четене в комисиите законопроект за енергийната ефективност се въвежда задължение във всички отоплявани или охлаждани сгради - държавна собственост, ежегодно да се предприемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 3 на сто от общата им РЗП, въведено е националното определение за "сграда с близко до нулево потребление на енергия" - как оценявате законопроекта?
- Законът за енергийната ефективност бе обнародван в ДВ, бр.35 от 15.05.2015 г. Основната цел на закона е разработване на широкообхватна нормативна уредба за повишаване на енергийната ефективност и да се допринесе за постигането на националните цели за енергийна ефективност, като по този начин страната ще се включи активно в усилията на ЕС за изпълнение на общата цел на общността за 2020 г.. Изпълнението на новите изисквания, въведени с новия закон, ще доведe до повишаване на конкурентоспособността на икономиката, намаляване на емисиите на парникови газове и подобряване на жизнения стандарт на гражданите.
С приемането на този закон също бяха предприети съществени мерки за намаляване на административната тежест и по-конкретно върху фирмите, занимаващи се с енергийни одити. Това стана посредством отпадане на задължението на всеки 3 години енергийните одитори да полагат изпити, тъй като на практика удостоверенията им за професионална квалификация са безсрочни, както и дадохме възможността фирмите, занимаващи се с енергийни одити, да разполагат с (наемат) оборудването, необходимо за извършване на дейността, а не както беше до този момент - да са задължени да го притежават.
Приемането на националното определение за "сграда с близко до нулево потребление на енергия" е продикутвано от Директива 2010/31ЕС, според която като държава - членка на ЕС, трябва да изготви планове за увеличение на сградите с близко до нулевото потребление на енергия и която определя, че от 31.12.2018 г. всички нови сгради, заети или притежавани от публични органи, трябва да са с близко до нулата потребление на енергия, а до 31.12.2020 г. всички останали нови сгради да са с близко до нулата потребление на енергия.
С цел подпомагане изпълнението на национално заложените цели за енергийна ефективност във всички отоплявани и/или охлаждани сгради – държавна собственост, използвани от държавната администрация, ежегодно се предприемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 5 на сто от общата разгъната застроена площ, като в момента това се отнася за сгради над 500 кв.м, а от 9 юли 2015 г. – и за тези над 250 кв.м, които към 1 януари на съответната година не отговарят на минималните изисквания за енергийните характеристики. Тези изисквания не се прилагат за сгради културни ценности, доколкото не нарушават архитектурните и/или художествените им характеристики, както и за сгради, притежавани от въоръжените сили. След постигане на заложените цели от 5 на сто на година излишъкът може да се прехвърли за предходните или следващи 3 години.
Интервюто взе
Николай Тодоров