Все по-голяма става необходимостта от инвестиции във ВиК инфраструктура в европейските страни. Изследване на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество (ОИРС) потвърждава тенденцията. Нуждата от вложения в европейска ВиК инфраструктура е равностойна на сбора от необходимите капитали за изграждане на пътища, железници, телефонизация и електрификация. Проучването е оповестено от Добромир Симидчиев, председател на СД на фонд ФЛАГ, по време на Четвъртата годишна водна конференция "Механизми за финансиране на ВиК сектора", организирана от в. "Капитал". Пак според ОИРС инвестициите на глава от населението във водна инфраструктура в Европа, сравнени с нуждите, показват, че само Чехия влага повече от крайно наложителното (виж графика 1). Недостигът на инвестиции властва из Европа и налага прецизиране при разпределянето на вложенията по източници на финансиране.

Къде е България
В периода 2014 - 2020 г. България може да разчита на 2.5 млрд лв. по оперативна програма "Околна среда", а нуждите на страната възлизат на 11.7 млрд. лв. Липсата от 9.2 млрд. лева е 4 пъти по-голяма от грантовете, които можем да получим чрез ОПОС 2014 - 2020 г. (Министерският съвет одобри крайния вариант на програмата на 13 май и управляващият орган на програмата я изпрати в Европейската комисия). Гарантирано ли е получаването на тези 2.5 млрд. лв.? Донорите вече действат като търговските банки и отпускат средствата при определени условия. Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева и министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова откриха форума с предупреждението, че за да получим европейските грантове, е необходимо да бъдат изпълнени поредица изисквания. Основното е провеждането на реформата във ВиК сектора. Основни тематични области в нея са новата договорна рамка в сектора: асоциация по ВиК - ВиК оператор, публична собственост върху ВиК активите, регионален подход към инвестиционното планиране, реформа в регулатора, комбиниране на средствата при финансиране на сектора.

Какво се прави в МОСВ и МРРБ
- Реформата във ВиК сектора е на финалната права, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Факт са 28-те водни територии; 16 от тях са изпълнили изискванията да има обособена водна територия с избран оператор. За тях започва възлагането на прединвестиционни проучвания - изискване на ЕК за отпускане на европейски средства. Поетапно ще се премине и към възлагане на такива проучвания и за останалите области.
- Реформирането на отрасъла трябва да стане факт със съдействието на Комисията за енергийно и водно регулиране, напомни министър Павлова.
- Преди десетина дни беше подписано изменение на споразумението, с което срокът за получаване на консултации от Световната банка се увеличава до края на годината. Разработват се наредби за качеството и ценообразуването на предоставяната от ВиК операторите услуга, работи се и за реформиране на регулатора, потвърдиха от МРРБ.
- Предстои да бъдат регламентирани изискванията към бизнес плановете на дружествата за новия регулаторен период, който ще започне от 2017 г., напомни Павлова. Те ще бъдат подготвени през транзитната 2016 г., като в тях ще бъдат включени и резултатите от прединвестиционните проучвания.
- Необходимо е да се намери баланс между опазването на околната среда чрез изграждането на пречиствателни станции за отпадъчни води, спазването на европейското законодателство и осигуряването на достатъчни количества чиста питейна вода: "Мрежата е остаряла и амортизирана, все още има населени места с режим на водоснабдяването или без чиста питейна вода", каза Павлова.
- Стартират ранните проекти по оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020, обяви министърът на околната среда и водите Ивелина Василева. Проектите са пет на обща стойност 300 млн. лв. В Добрич, Пловдив, Асеновград, Плевен - Долна Митрополия бенефициенти са общините, а в пилотния проект на община Смолян - също и ВиК операторът. Договорено е изпълнението на други пет проекта на стойност още 100 млн. лв., които са в техническа готовност за старт на строителните работи през 2016 г. Един от ранните проекти е и този за Столичната община. "Там спецификата изисква общината да бъде бенефициент – тя е тази, която има водеща роля и готовност да разработи регионалното прединвестиционно проучване и да стартира изпълнението", допълни министър Василева. Изпълнението на ранните проекти може да започне още тази година.
- Министерството на регионалното развитие и благоустройство ще е бенефициент по една от първите процедури в новия програмен период: "Подготовка на регионални прединвестиционни проучвания за реализация на инвестиции във ВиК сектора и укрепване на капацитета на заинтересованите страни".
- В 13 от 256-те агломерации от 2 хил. до 10 хил. жители и в 14 от 108-те агломерации с над 10 хил. жители се изпълняват изискванията за събиране на отпадъчни води; изискванията за пречистване на отпадъчни води са изпълнени в 17 от големите и 24 от малките агломерации. Със завършване на ОПОС 2007 - 2013 пълно съответствие ще има в още 38 агломерации; 17 ПСОВ са готови, строят се още 55.
- Нужно е да се осигурят подготвените проекти, като решенията в тях водят до по-ниски експлоатационни разходи; не бива да се подценява качеството на тръжната документация и фазата на избор на изпълнител. 

Какви са възможностите за финансиране
Необходимо е добро планиране на финансовите потоци, което да гарантира плавно изпълнение на проектите, каза министър Василева.
Министър Павлова подчерта, че досега отрасъл ВиК е разчитал или на еврофондовете, или на малкото собствени средства на операторите. Сега те са крайно недостатъчни. Сегментът от населени места между 2000 и 10 000 жители ще остане недофинансиран. Нужни са гъвкави, различни, иновативни механизми за финансиране на ВиК сектора, извън европейското. Като механизъм, който може да се приложи и в България, Лиляна Павлова определи т.нар. водни бондове. Финансовият инженеринг за финансиране на ВиК отрасъла се прилага пилотно в Италия.

Теория за трите Т - тарифи, данъчни субсидии и трансфери
"Предишните поколения са инвестирали във водна инфраструктура, а сега ние успяваме да ги приведем в добър вид. През последните 5-6 години в контекста на финансирането на ВиК проектите нашумя теорията за трите Т, развита от ОИРС. Особеностите на теорията представи Добромир Симидчиев.
Причините за гъвкавите финансови механизми се коренят в предпоставките: голям недостиг на финанси. Щом средствата не достигат, се търси схема кога и откъде те да бъдат набавени и впоследствие възстановени. Останалото са сметки, които се правят от големи екипи, съставени от всички заинтересовани страни. В дългосрочна перспектива ВиК бизнесът следва да се стреми към пълното възстановяване на разходите от тарифите. Но това е трудно и затова се прибягва до модела за трите Т.
Тарифите се състоят от:
- приходите от предоставяне на услугата
- приходи от собствениците на инфраструктура (само в случаите, в които тези приходи се реинвестират в инфраструктурата). Вторият елемент не е характерен за България, но се прилага в други страни.
В дългосрочен план целта е пълното възстановяване на разходите.
Данъчните субсидии включват:
- данъчни облекчения
- заеми под пазарните нива
- трансфери от данък сгради
- опрощение на данъци
- субсидирани услуги.
Пример за този вид облекчение е планираното в Румъния намаляване на ДДС за водния сектор, каза Симидчиев.
Транфери са:
-програми за подпомагане и развитие - грантове, заеми със субсидирани лихви
- опрощение на дългове към външни държави
- дарения
- европейски грантове.
В България европейските грантове съставляват 60% от инвестициите във ВиК сектора. Финансовите липси биха могли да се запълват чрез бондове, търговски заеми, директно наливане на капитал. Целта е да се достигне до устойчиво възстановяване на разходите, което означава правилен микс от трите Т, каза още Добромир Симидчиев.