В периода 2014-2020 г. България може да разчита на 2.5 млрд лв. по Оперативна програма "Околна среда", а нуждите на страната възлизат на 11.7 млрд. лв. Как да се запълни "пропастта" между двете числа? Откъде да се намери финансиране в размер на липсващите 9.2 млрд. лв.?
На този въпрос потърси отговор и предложи вариантни решения организираната от "Икономедия" Четвърта годишна конференция "Механизми за финансиране на ВиК сектора". Средствата по ОПОС също не са безрезервно отпуснати на страната. Донорите вече поставят строги изисквания, също като тези на банките. За да получим европейските грантове, е необходимо да бъде проведена реформа във ВиК сектора. Основни тематични области в нея са новата договорна рамка в сектора: асоциация по ВиК - ВиК оператор, публична собственост върху ВиК активите, регионален подход към инвестиционното планиране, реформа в регулатора, комбиниране на средствата при финансиране на сектора.

Стартират ранните проекти по Оперативна програма "Околна среда 2014-2020",
обяви министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, която участва в откриването на конференцията. Министър Василева каза, че МОСВ е убедило Европейската комисия колко наложително е да се започне с изпълнението на ранни проекти. Те са пет и са на общините Добрич, Пловдив, Асеновград, Плевен-Долна Митрополия и пилотният проект на община Смолян. Общата им стойност е около 300 млн. лв.

Договорено е изпълнението и  на други пет проекта на стойност още 100 млн. лв., стартът на строителните работи по тях може да бъде през 2016 г.

Един от ранните проекти е и този за Столична община. "Там спецификата изисква общината да бъде бенефициент – тя е тази, която има водеща роля и готовност да разработи регионалното прединвестиционно проучване и да стартира изпълнението", допълни министър Василева.

Министерството на регионалното развитие и благоустройство ще е бенефициент по една от първите процедури в новия програмен период: "Подготовка на регионални прединвестиционни проучвания за реализация на инвестиции във ВиК сектора и укрепване на капацитета на заинтересованите страни".

Министър Василева отбеляза, че политиката по опазването на околната среда и водите следва да са координира с други национални политика, което често прави трудно нейното приложение.

В изказването на министър Василева беше потвърдено, че в периода 2014-2020 г. страната ни ще разчита на 2.5 млрд. лв. за водния сектор, а нуждите възлизат на 11.7 млрд. лв.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова съобщи, че се
обмисля

прилагането на иновативен механизъм за финансиране на ВиК отрасъла.
Целта е да се предоставя качествена услуга на поносима за потребителите цена, като се спазва екологичното законодателство. МРРБ е отговорно за цялостния процес на управление на ВиК сектора и провеждането на реформата в него (за по-добро управление, повече финансов ресурс, повече възможности за инвестиции).

Според министър Павлова е необходимо да се намери баланса между опазването на околната среда чрез изграждането на пречиствателни станции за отпадъчни води, спазването на европейското законодателство и осигуряването на достатъчни количества чиста питейна вода.
"Всички сме длъжници на това, че по време на 20-годишния преход в управление на отрасъла не е направено достатъчно, за да се реформира той и да се инвестира по-разумно в него", каза Павлова. "Мрежата е остаряла и амортизирана, все още има населени места с режим на водоснабдяването или без чиста питейна вод"а, посочи министърът.

Реформата, стартирала през 2009 г., е на финалната права, каза министър Павлова. Тя е едно от условията, за да получим европейско финансиране за отрасъла през новия програмен период, напомни министърът.
Факт са 28-те водни територи. 16 от тях са изпълнили всички изисквания да има една водна територия с обособен оператор. За тях започва възлагането на прединвестиционни проучвания - друго изискване на ЕК за отпускане на европейски средства, съобщи регионалният министър. Поетапно ще се премине и към възлагане на такива проучвания и за останалите области, където това все още не се е случило.
Министър Павлово подчерта, че досега отрасълът е разчитал или на еврофондовете, или на малкото собствени средства на операторите. Сега те са крайно недостатъчни. Изискванията на донора са високи. Сегментът от населени места между 2000 и 10 000 жители ще остане недофинансиран, напомни министър Павлова. Нужни са гъвкави, различни, иновативни механизми за финансиране на ВиК отрасъла, извън европейското. Тя също припомни наличните средства от Оперативна програма "Околна среда" 2014-2020 г. - 2.5 млрд. лв., и нуждите - 11.7 млрд. лв.
Като възможен механизъм, който може да се приложи и в България, Лиляна Павлова определи т.нар. "водни бондове". Финансовият инженеринг за финансиране на ВиК отрасъла се прилага пилотно в Италия.

Какво прави МРРБ:
- Реформирането на отрасъла трябва да стане факт със съдействието на Комисията за енергийно и водно регулиране.
- Миналата седмица беше подписано изменение на Споразумението, с което срокът за получаване на консултации от Световната банка се увеличава до края на годината. Разработват се наредби за качеството и ценообразуването на предоставяната от ВиК операторите услуга, работи се и за реформиране на регулатора.
- Предстои да бъдат регламентирани изискванията към бизнес плановете на дружествата за новия регулаторен период, който вероятно ще започне от 2017 година. През 2016 г., която министър Павлова нарече транзитна, тебъдат подготвени, като в тях ще бъдат включени и резултатите от прединвестиционните проучвания.
- Междувременно ще бъдат изпълнявани ранните проекти по ОПОС 2014-2020, за които говиро министър Ивелина Василева. Това може да стане факт още през 2015 г., съобщи още министър Павлова.