Найден Зеленогорски, председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление в Народното събрание:
Въпросът е доста сложен, а самият факт, че не е решен досега, е доказателство за това. Между първо и второ четене има достатъчно време да се приложат усилията на компетентни специалисти за да се огледат всички детайли и наистина да дадем едно добро решение, което да не създава повече проблеми.
В становище Министерството на правосъдието има известни възражения по отношение на въвеждането на някои понятия - механизирана механична система по чл. 180а, което не е обяснено и няма анализ как това понятие ще се отрази при преизчисляване размера на свободните и застроени площи в поземления имот. Следва да се изследва правният ефект от прехвърляне на особения сервитут. Спорна е доктрината по отношение на сервитутното право дали може да се придобие по давност. От изложеното може да се добави, че ограниченият сервитут води до прекомерно раздробяване на собствеността – повече собственици и до практическа невъзможност за управление на собствеността. Те смятам, че е по-добре да се обмисли не е ли по-целесъобразно да се предложи различен правен статут на паркоместата в зависимост от местоположението им.
Със становище Националното сдружение на общините в Република България по принцип подкрепя законопроекта, имат бележки и конкретни предложения. Те считат, че предложената уредба на паркоместата се нуждае от прецизиране и съобразяване както с разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от Закона за собствеността, тук се въвежда и Законът за собствеността относно правните характеристики на недвижимите вещи. Споменават, че се въвеждат изключения за случаите, когато паркоместата могат да се ползват като обекти чрез учредяване на особен сервитут, когато същите не са строеж. И едно възникващо противоречие със ЗУТ, тъй като съобразно съответни текстове обект на самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър няма как паркомясто да е обект, който не е строеж. Като цяло считат, че е възможно затрудняване на правоприлагането, особено като се отчита, че значителна част от паркоместата са общинска публична собственост, която е сериозен източник на приходи в местните бюджети.

Петър Славов, член на Комисията по правни въпроси, един от вносителите:
Законопроектът е подготвен от ГЕРБ и Реформаторския блок и е консултиран с доста експерти, адвокати, нотариуси, доста широк грък експерти по отношение на този проблем, който предполагам, че повечето хора познават. Проблемът с паркоместата и статута им не е от вчера. От доста години са правени опити подобно законодателно решение да се намери, но за съжаление никога не са стигали до на практика внесен законопроект. На практика се опитваме да разрешим проблема със законосъобразността на тези сделки, тъй като наистина доста хора са засегнати от това, че са си купили по техни убеждения паркомясто, но както юристите обръщат внимание, нотариалният акт не те прави собственик и теоретично може да възникне и проблем в един по-късен етап. За съжаление и съдебната практика потвърждава проблема, тя еднозначно приема, че сделки с паркоместа, като такива, когато те не са гараж по смисъла на ЗУТ и не са обособен обект са недействителни, ако не са направени като идеални части от подземния гараж, който пък от своя страна води до проблема на съсобствеността с останалите съсобственици, които също са си купили по този ред невъзможността свободно да се продава и т.н.
Това са насоките горе-долу, в които сме търсили разрешение. Преди всичко човек, който е собственик на паркомясто, наистина се чувства собственик и да може да го разпорежда, ако прецени, че иска да го продаде или разпореди и неограничено, както би трябвало да бъде при една частна собственост.
Помислили сме, разбира се, за завареното положение - тези всички заварени сделки да се санират стига съдът да не ги е обявил за недействителни. Помислили сме и за това да не се злоупотреби с тази нова уредба в смисъл някой да вземе да изкупи N броя паркоместа и след това да се опита върху тях да построи примерно една нова сграда, което не е смисъл въобще на законопроекта и което също сме предвидили да не може да става.
Финансовият ефект, който може да се очаква върху икономиката като цяло, би трябвало да бъде силно положителен, тъй като практически ще се отвори един цял вторичен пазар на паркоместа, тоест хора, които искат да продадат паркомясто, ще могат да го продават свободно. Такива, които имат кола, а нямат паркомясто, ще могат да го купят свободно. Всичко това е свързано с редица приходи в държавния бюджет, в местните бюджети на общините под формата на местен данък, ДДС и т.н. Така че мисля, че може да се очаква изсветляване на значителен сегмент от икономиката.

Николай Нанков, зам.-министър на регионалното развитие:
Това е дългогодишен проблем. Факт е, че от устройствена гледна точка винаги сме разглеждали паркомястото като част, която е прилежаща на самостоятелните обекти на сградата. Никога досега от гледна точка на устройство на територията и на инвестиционното проектиране паркомястото не е било самостоятелен обект. Съществуват и други чисто вещно правни препъникамъни относно конкретни текстове, които ни предлагат вносителите. Становището на нашето министерство е, че принципно подкрепяме така предложените текстове, като между първо и второ четене ще дадем конкретни предложения.

Кирчо Карагьозов, член на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление в Народното събрание:
Въпросът с паркоместата възникна през последните 10-15 години с оглед промяната на начина на строителство. Заедно с моите колеги от "БСП лява България" подкрепяме този законопроект, но между първо и второ четене трябва сериозно да се поработи, включително предвид и становището на Нотариалната камара, така че да не влезем в противоречие с основните правни норми и закони. Лично съм търсил решение на проблема като идеална част от общата съсобственост в подземни гаражи и ред други такива правни прийоми, което в края на краищата не е съвсем изчистено.

Дора Янкова, зам.-председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление в Народното събрание:
Приемаме този законопроект като начало на една дискусия да учредим и да вземем решение по отношение на паркоместата в инвестиционните проекти. В мотивите на вносителите се казва, че това е част от българското вещно право, но отивайки в гражданския оборот на паркоместата, които са възникнали и са вече на терен като междублокови пространства, като изградена инфраструктура, която по смисъла на закона е безспорно публична инфраструктура по Закона за общинската собственост, отиваме в един коментар, препращаме се към ЗУТ и отиваме след това отново към доста спорното за мен т.нар. сервитутно право.
Другото, което ме притеснява, е че има празнота с новото строителство по отношение на собствеността. И в момента и нотариусите и хората, които имат собственост, не са останали без решение.
Много ме притеснява §3, където с определението за паркомясто допускаме повече от четири тълкувания в определени случаи доста спорни. Затова санаве съгласие проектът да влезе на първо четене под изключително сериозни условия, че има необходимост да уредим нещата с паркоместата преди всичко в инвестиционните проекти и че е необходимо да се даде един много продължителен срок, дори до месец и самата комисия, и ние, и експертите да направим още консултации, за да можем да решим необходимото.

Борис Милчев, началник-отдел "Правен" в направление "Архитектура и градоустройство" - Столична община:
Това е дългогодишен проблем не само в столицата, а и в цялата държава. Имаше няколко законопроекта във времето в предишни политически мандати с цел да решат този въпрос. Според мен трябва да се обърне внимание на Закона за кадастъра и имотния регистър. Алинея 1 на предложения чл. 180а препраща на практика не към преходни разпоредби на ЗУТ, а към Закона за кадастъра и имотния регистър. Тази препратка означава, че всяко паркомясто трябва да има идентификатор уникален за държавата и съответно граници по смисъла на Закона за кадастъра и Имотния регистър. Според мен този проект не кореспондира със сега действащите разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър. Това е единият проблем.
Другият въпрос - на първо място дали паркомястото трябва да държи като принадлежност към основа вещ, към жилище, към търговски център, или трябва да е самостоятелен обект, който да участва в гражданския оборот, независимо от основната вещ, независимо от жилището, на което принадлежи, независимо от търговския обект или от нещо друго. По принцип повече от 15 години чл. 43 от ЗУТ и чл. 18 от Закона за устройство на Столичната община изискват местата за паркиране и за гариране, както е термина, да са в рамките на поземления имот. Тоест инвестиционния проект така да реши нещата, че да изведе автомобилите от улицата и да ги вкара в имотите на съответния обслужван обект. Това е целта на закона.
Според мен също така трябва да се обърне внимание на това, че поне по мое мнение местата за паркиране и гариране са три групи – към обекти за постоянно обитаеми жилищни сгради, такива места към нежилищни обекти и такива, които са публична собственост, защото този проект според мен някак си не игнорира въпроса, че огромна част от паркоместата, особено старите жилищни комплекси, в много случаи са публична общинска собственост, но те са част от уличната регулация. Давайки им статут на обекти по Закона за кадастъра и имотния регистър и вкарвайки ги в гражданския оборот, стои въпросът публични ли са собственостите, частни ли са и как точно ще влязат те в гражданския оборот, да не се получи един неочакван резултат.